Решение № 12890 от 01.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12890 гр. С., 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. П. като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110118534 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „....“ ЕАД срещу Ж. Д. Ч.а, М. С. Ч., Н. Д. Ч., Е. Д. И., Д. Г. Ч., Г.

Д. П., П. Д. И., В. В. Щ. и В. Щ. Г. за сумата в общ размер на 404,43лв., от които 321,92лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. - до м.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 82,51лв, - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 07.03.2024г. Сумите, претендирани от всеки един ответник са конкретизирани с уточнителна молба с вх. на СРС № 132540 от 22.04.2024 г. /на л. 63 от делото/, както следва:

1. от Ж. Д. Ч.а- 1/16, а именно: сума в общ размер на 25,29лв., от които 20,12лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. - до м.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 5,17 лв.- мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15,09.2021г, до 07.03.2024г.;

2. от М. С. Ч.- 1/16, а именно: сума в общ размер на 25,29лв., от които 20,12лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. - до м.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 5,17 лв.- мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15,09.2021г, до 07.03.2024г.;

3. от Н. Д. Ч.- 2/16, а именно: сума в общ размер на 50,55лв., от които 40,24лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05,2020г. - до м.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 10,31лв.- мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15,09.2021г, до 07.03.2024г.;

4. от Е. Д. И.-2/16, а именно: сума в общ размер на 50,55лв., от които 40,24лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. - до м.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата 1 молба до окончателното изплащане на вземането, и 10,31лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 07.03.2024г.;

5. от Д. Г. Ч.-2/16, а именно: сума в общ размер на 50,55лв., от които 40,24лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. - до м.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 10,31лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 07.03.2024г.;

6. от Г. Д. П.-2/16, а именно: сума в общ размер на 50,55лв., от които 40,24лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. - до м.06,2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 10,31лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 07.03.2024г.;

7. от П. Д. И.-2/16, а именно: сума в общ размер на 50,55лв., от които 40,24лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. - до м.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 10,31лв. -мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 07.03,2024г.;

8. от В. В. Щ.-2/16, а именно: сума в общ размер на 50,55лв., от които 40,24лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. - до м.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 10,31лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 07.03.2024г.;

9. от В. Щ. Г.- 2/16, а именно: сума в общ размер на 50,55лв., от които 40,24лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. - до м.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 10,31лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 07.03.2024г.

Ищецът твърди, че ответниците отговарят за задълженията за цената на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. на адрес ж.к. „...“, бл. .... за периода от м. 05.2020г. до м. 06.2021г. Твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало с условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период топлинна енергия за топлоснабдения имот с аб.

№ ..... като потребителят не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това срок и, като не е изпълнили паричното си задължение ответниците изпаднали в забава.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. Д. И. и П. Д. И. правят правопогасяващо възражение за плащане.

Останалите ответници не ангажират отговор.

Третото лице-помагач на страната на ищеца“...“ ЕООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Установява се че ответниците Н. Д. Ч., В. В. Щ., В. Щ. Г., Д. Г. Ч., Г. Д. П., Е. Д. И. и П. Д. И., както и лицето С. Д. Ч., в качеството им на наследници по закон на А.Х.К. и Д. И.

2

К., се легитимират като съсобственици при равни квоти в правото на собственост върху имота, за който са начислени съдебно предявените вземания, за периода до 05.07.2021г., когато с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ..., том II, рег. № ..., дело №... от 2021г. същият е бил отчужден в полза на трето за настоящия спор лице. Този извод следва еднопосочно от съвкупния анализа на представените по делото писмени доказателства, а именно нотариален акт №.... за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПМИНП от 16.05.1975г., удостоверение за наследници на А. Х. К.а с изх. № У01-8438 и на Д. И. К. с изх. № 1087/30/01/19г/П, заявление до изпълнителния ...ор на „....“ ЕАД /на л. 29 от делото/, вкл. от протокол за предаване на владението от 10.07.2021г.

Видно от служебно изготвената справка в НБДН /на л. 59 от делото/ С. Д. Ч. е починал на 16.07.2023г., при което и на осн. чл. 9,а л. 1 вр. с чл. 5, ал. 1 ЗН наследството му, обременено със задълженията за заплащане стойността на доставената топлинна енергия до притежавания в съсобственост недвижим имот, са преминали при равни части към наследниците му по закон - Ж. Д. Ч.а /съпруга/ и М. С.во Ч. /син/.

Не е спорно по делото и видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. С.,ж.к. „...“ №45 от 15.11.2000 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с “...“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Н а 03.06.2020 г. е сключен договор № Д-0-69/03.06.2020г. между „....“ ЕАД– възложител и „...“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е безспорно и от представените платежни документи /на л. 102-104/ се установява, че в погашение на съдебно предявените вземания, в т.ч. за законна лихва и разноски за държавна такса, са постъпили плащания в размер на 58,57 лв. от ответника Е. Д.

И. и 58,57 лв. от ответника П. Д. И..

Останалите събрани доказателства по делото не се обсъждат като неотносими.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия".

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е дефинирано в § 1, т.

42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Според новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, 3 са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От качеството на ответниците на собственици на процесния имот през исковия период произтича качеството им на клиенти на топлинна енергия за същия.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК.