Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 622 от 24.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 612/2026
Вид
Определение № 622
Подписан
24.07.2026
В сила
24.07.2026
Състав
Иванка Георгиева Илинова, Мариана Илиева Димитрова, Елена Веселинова Петричева

Цитирани разпоредби

  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143,ал.1 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 622 гр. Пазарджик, 24.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Елена В. Петричева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500612 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

С определение №233 постановено на 29.04.2026г. по гр.дело № 1002 по описа на Районен съд Пещера за 2025г. е изменено Решение № 573/30.12.2025г.по гр.д. №1002/2025 г. на РС-Пещера в частта за разноските, като е осъдено „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД с ЕИК 131289899, да заплати на С. М. Д. с ЕГН **********, сумата от 383,47 евро (равностойност на 750 лева) – деловодни разноски.

В мотивите на посоченото определение, Пещерският районен съд е приел, че справедливият размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определен за един иск, въпреки, че са предявени два иска, тъй като с оглед наведените обстоятелства за недействителност на договорите се предполага еднаква адвокатска защита. Същевременно уважаването и на двата иска предполагало доказване на припокриващи се обстоятелства, за основната част от които съдът следял служебно, а необходимата активност на адвоката по установителните претенции се изчерпвала в простото им предявяване и поддържане. И в този смисъл, съдът преценявайки, фактическата и правна сложност на делото е редуцирал възнаграждението на процесуалния представител на ищеца от 800 на 1

650 лева, или общите разноски сторени в производството следвало да се определят на 750 лева.

Против определението е постъпила частна жалба, в която се излагат подробни съображения за неговата неправилност. Твърди се, че първоинстанционният съд е следвало да редуцира адвокатското възнаграждение до размера от 400 лева, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, както и с оглед на положения от адвоката труд в хода на производството.

Искането е обжалваното определение да бъде отменено, а въззивната инстанция измени решението в частта за разноските и присъди на страната адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева / 204,52/ евро.

Окръжен съд Пазарджик установи следното :

Производството пред Районен съд Пещера е образувано по предявени от С. Д. против „Мъни лийз“ЕАД искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 143,ал.1 от ЗЗП и чл. 146,ал.1 от ЗЗП.

С отговора на исковата молба ответникът е признал исковите претенции.

С Решение № 573 постановено на 30.12.2025г. по гр.дело № 1002 по описа на Районен съд Пещера за 2025г., съдът е прогласил нищожността на сключените между С. М. Д. с ЕГН ********** и „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД с ЕИК 131289899 Договор за паричен заем № 10182133/16.06.2023г. и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем Код 101821133/16.06.2023г. от 16.06.2023г.

Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция, съобрази следното :

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради 2 което се явява процесуално допустима.

Преценката досежно размера на адвокатското възнаграждение, както е посочил и първоинстанционният съд, следва да се основава на действителната правна и фактическа сложност на делото, като се вземат предвид видът на спора, защитимият материален интерес, видът и количеството на извършената работа, обемът на подлежащите на доказване факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, както и наличието на задължителна или трайна съдебна практика по относимите към спора правни въпроси.

Наред с изложеното следва да се отбележи, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, които според действието на решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, следва да служат за ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение.

В конкретният казус, в хипотезата на обективно съединени искове, предявени с една обща искова молба адвокатското възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно.

Видно от списъка за разноски по чл. 80 от ГПК ищцата претендира разноски за адвокат в размер на 800 лева.

Цената на исковете против ответника „ Мъни лийз“ ЕАД са както следва : за първия иск за недействителност на договора за кредит – 414 лева, и за втория иск за недействителност на договора за предоставяне на допълнителни услуги- 1000 лева.

Адвокатското възнаграждение определено в минимален размер на основание Наредба №1 от 09.07.2004г за възнаграждения за адвокатска работа би следвало да бъде общо 800 лева, или по 400 лева –за всеки един от исковете.

Първоинстанционният съд е определил възнаграждението в размер на 650 лева, като е съобразил ниската фактическата и правна 3 сложност на спора, а така също като е преценил, че възнаграждението следва да бъде определено за един иск, предвид съвпадане на фактическите и правни основания по двата иска.

Първоинстанционният съд е определил дължимото на страната адвокатско възнаграждение под посочените като ориентир минимални размери на адвокатското възнаграждение в Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа.

Определянето на още по-нисък размер на дължимото на адвоката възнаграждение би нарушило принципа на справедлив процес и обезценило труда на адвоката.

По изложените съображения, доводите изложени в частната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение са изцяло несъстоятелни.

Определението като правилно следва да бъде потвърдено.

Воден от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение №233 постановено на 29.04.2026г. по гр.дело № 1002 по описа на Районен съд Пещера за 2025г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4