Решение № 1820 от 24.10.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1820 град Пловдив, 24.10.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ при секретаря ПОЛИНА

ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2448 по описа за 2023 година, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалбата на П.В.К., с ЕГН **********, срещу Заповед №ЗД/Д-РВ-226 от 22.08.2023г. на Директора на ДСП Пловдив, с която на основание чл.27, ал.1 и във връзка с чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗД, малолетното негово дете К. П. К., с ЕГН ********** е настанено временно в семейството на Т.Д.М. /баба на детето по майчина линия/ до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

Недоволен от така издадената заповед жалбоподателят обосновава твърдения за незаконосъоб­раз­­ност, поради което настоява за нейната отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят лично и с адв. Ж.М. поддържат жалбата.

Ответникът по жалбата- Директор Дирекция

„Социално подпомагане“ Пловдив се представлява от юрк. Т., която оспорва жалбата.

Заинтересованата страна – Г.С. моли да бъде отхвърлена жалбата.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, десети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира жалбата за неоснователна, поради следното:

В хода на административното производство и след преценка на релевантните факти и обстоятелства е изготвен Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, възоснова на който е обоснован извод, че детето К. следва да бъде временно настанено в дома на своята баба по майчина линия.

Недоволен от заповедта жалбоподателят поддържа пред съда, че желае да полага грижи са своето дете. В тази връзка навежда следната фактическа обстановка:

След раждането на детето К. П. К., с ЕГН

**********, П.В.К. и майката на детето Г.Н.С. *** - в дома на Т.Д.М. - майка на Г.С.. Заедно са полагали грижи за детето. През месец юни 2023г. К. и Г. решили да заживеят заедно в отделно домакинство, в къща в с.Рогош, в която да отглеждат детето.

За да ремонтират къщата в с. Рогош, в която живее бабата на Г.С. /по бащина линия/, П. К. и Г.С. се преместили сами, за да извършат нужния ремонт на жилището.

В рамките на планираното време на ремонта /около един месец/, те оставили отглеждането на детето на баба му – Т.М., в жилището в град Пловдив.

Па 24.06.2023г. П.К. претърпял ПТП вследствие на което получил сериозни контузии налагащи извършването на оперативни интервенции. След престои в болници УМБАЛ „Свети Георги"АД и „МЕДЛАЙН“ е изписан на 17.08.2023 г. но му се налагало да посещава болницата на всеки три дни за подмяна на превръзките.

Жалбоподателят твърди, че след започването на ремонта на къщата в е. Рогош, Т.М. започнала да ограничава контактите му със собствения му син. Жалбоподателят твърди, че многократните му опити да се види със сина си, завършвали с неуспех, като Т.М. категорично отказвала да доведе детето, а жената с която живял в е.

Рогош на семейни начала - Г.С. /майка на К./ била непълнолетна и силно податлива на влиянието на майка си - Т..

Вследствие на постоянните откази от страна на Т.М. да доведе сина му в с. Рогош, в началото на месец септември 2023г. той и Г.С. се разделили. К. се прибрал да живее в с. *****, където се намира бащината му къща.

Жалбоподателят твърди, че и към момента му се отказва всякакъв контакт с детето от страна на Т.М.. С оглед направеното оспорване твърди, че работи като управител на хотел „Елица" гр. Банско, като работата му позволява да разполага със свободното си време, а относно възможността да се грижи за детето посочва, че къщата в е. Радиново се намира в непосредствена близост до гр. Пловдив. Там той обитава самостоятелен етаж от къщата, където има всички необходими условия и удобства за отглеждане на дете.

Може да разчита да получи подкрепа от баща си, жената, с която той живее, както и от сестра си, като последните две са медицински лица.

Жалбоподателят твърди, че с оглед състоянието му след настъпилото ПТП и последвалите три броя операции, от страна на Т.М. са били предприети ред процедури, които да доведат до ограничаване на контактите му с детето и до разкъсване на връзката му с майката на детето. Посочва, че нито едно от горните обстоятелства не е изследвано при „извършената проверка" от органите на Агенция социално подпомагане, което е довело до издаване на незаконосъобразен акт.

Жалбоподателят твърди, че издадената заповед не е съобразена е целта на закона, който поставя изискването винаги да се търси възможност да бъде съхранена и изградена добра връзка между родители и детето, като за детето е по-добре да живее в неговата семейна среда със съответните родителски грижи.

Жалбоподателят счита, че в настоящия казус следва да бъде взет предвид висшия интерес на детето, защитен в чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето и развит в Общ коментар № 14/2013) на Комитета по правата на детето към ООН относно най-добрия интерес на детето като първостепенно съображение.

Жалбоподателят счита, че единствената причина той като биологичен баща на детето да прекъсне временно отношението си с детето /за период от 3 месеца/ е обективната му невъзможност да се придвижва самостоятелно и активното възпрепятстване на срещите между него и сина му от страна на бабата по майчина линия - Т.М..

От събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства се установяват следните факти и обстоятелства:

К. П. К. е роден на ***г., от непълнолетната Г.Н.С.. Първоначално детето се е отглеждало от майка си и нейния партньор - П.К., който е биологичен баща на К., както и бабата по майчина линия - Т.М.. Първоначално Г. и П. са полагали грижи за новороденото, след което напускат жилището на Т.М. и оставят детето изцяло на нейните грижи. След раждането, за момчето е отворен случай в ОЗД при ДСП - гр. Пловдив и е насочено към ползването на подходящи социални услуги към ЦОП "За нашите деца" с направление НП /Д-РВ-117/18.07.2022г. Социалните работници провеждат на 01.08.2023г., домашно посещение в жилището на Т.М., при което установяват, че непълнолетната Г.С. и партньора й П. живеят в жилището на бабата на момичето по бащина линия - в с. *****.

Т.М. дава сведения, че рядко разговаря с дъщеря си по телефона и рядко се виждат, тъй като тя не посещава сина си К.. Т.М. е консултирана от страна на социален работник за възможността да посети сградата на ОЗД при ДСП - гр. Пловдив и да подаде заявление, в което изразява желанието си да отглежда малолетния си внук в семейството си.

В проведен на 02.08.2023г., телефонен разговор с непълнолетната Г., последната съобщава, че ще вземе сина си в село Рогош и с партньора й П. ще полагат грижи за него. На 03.08.2023г. е проведен телефонен разговор с Т.М., която споделя на социалния работник, че е разговаряла с дъщеря си и тя е обяснила, че към момента не може да вземе сина си, тъй като не се чувства добре след направен аборт, а и полага грижи за партньора си, който е претърпял инцидент с мотор.

На 10.08.2023г., Т.М. подава заявление, че желае да полага грижи за малолетния си внук, както и декларация по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗД. М. е консултирана, относно процедурата по предприемане на мярката на закрила.

За да издаде процесната заповед, директорът на ДСП Пловдив е съобразил, че към настоящия момент двамата родители не полагат грижи за малолетния си син. К. има баба и дядо по майчина линия, както и баба и дядо по бащина линия. Детето се отглежда от баба си по майчина линия, а дядото по майчина линия го посещава понякога. Момчето познава баба си по бащина линия, която живее в Испания и често се обажда да се интересува от него.

Жилището, в което се отглежда детето се намира на адрес: гр. *****, като К. и баба му живеят в него под наем. Месечният наем е в размер на 350 лв. Жилището представлява тристаен апартамент с детска стая, спалня, кухня с всекидневна, перално помещение, баня и тоалетна. За К. има осигурено всичко необходимо, от което се нуждае. Кошарата му е поставена в хола, където спи Т.М.. Жилището е чисто и подредено, разполага с всички необходими мебели и електроуреди за домакинството. Т.М. към момента не работи, тъй като полага грижи за внука си К..

В административното производство същата заявява, че дъщеря й и П. изцяло са оставили грижите за него на нея. Т.М. дава сведения, че бившият й съпруг - Н.С. който работи в сферата на строителството й помага в грижите за малолетния им внук. Т.М. информира, че получава финансова подкрепа от бившия си съпруг за отглеждането на малолетния си внук. Т.М. заявява, че след настаняването на детето в семейството й, желае отново да бъде насочена към ползването на социални услуги в ЦОП "За нашите деца" - гр. Пловдив.

Заповедта е в предписаната от закона форма, подписана е от издателя си, посочени са правните и фактически основания за издаването й. Заповедта е съобразена с изискванията на материалния закон и е в съответствие с целта на Закона за закрила на детето.

Като свидетел по делото беше разпитана - Б.А.Д. - Социален работник във Фондация „За нашите деца“, като същата е работила по случая от септември 2022 година, защото непълнолетната майка - Г.С. също е дете в риск. При своите посещения и констатации Д. дава сведения относно динамиката в семейството. Свидетелката заявява, ….“ че при едно от посещенията, за да установи как е К., П. и Г. излезнаха, слезнаха до магазина и така и не се върнаха до края на домашното посещение. След това като съм ходила в дома П. като бях там ми каза, че има стомашно неразположение и не е на работа. След това като съм ходила са ми казвали, че го няма поради различни причини, че той е на работа. По различни причини го е нямало, бяха първо на почивка при бабата в Испания през януари 2023 година. След това вече той не живееше вече там поради неразбирателство и те ми казаха, че той вече не живее там. От септември 2022 година до август 2023 година всеки месец съм правила домашно посещение. Не мога да кажа точна дата, нямам директно наблюдение, но когато февруари отидох там ми казаха, че той вече не живее там.

А януари, когато ходих те бяха в Испания. Може да е имало период от 30 дни да не съм била там, всеки месец съм правила домашни посещения. С Г. не мога да кажа точна бройка колко пъти е била там, случвало се е да е там, но тя ходеше и на училище, причината да не е там е била, че е на училище, а П. трябваше да идва при нас в центъра, май месец, но на домашно посещение един път го видях и те и двамата напуснаха. Контактувала съм само с бабата на детето, майката на Г..

Имаше доста голямо неразбирателство затова дали да живеят заедно или не, единият ден ми казваха, че са заедно, на другия, че не са. Г. първо твърдеше, че живеят заедно, а П. казваше, че не живеят заедно. На срещата, която направихме в центъра твърдяха, че живеят извън Пловдив, по пътя за Рогош, ако не се лъжа след някаква бензиностанция, но не могат да ми дадат адреса. Помолих ги да ми дадат локация. Те тогава изявиха желание да си вземах К., за да си го гледат те. Помолих ги да ми пратят локация, за да видя къде ще се отглежда детето. Така и не получих локация или адрес от тяхна страна. Г. е все още дете в риск. Свързах се с баща й по телефона, той ми каза, че е говорил с неговата майка да ги приеме да живеят при нея в село Рогош и тя ги е приела да живеят при нея. Тогава направих домашно посещение и бабата на Г. потвърди, че живеят там, но и двамата ги нямаше“. Свидетелката посочва:…“Звъняла съм на Г. доста пъти, но тя не ми вдигна телефона, и тогава се установи от бабата на Г., че П. е в болница, претърпял е инцидент и Г. остава при него да се грижи. Поради динамиката, която се случи тогава, че те двамата бяха ту в болницата, ту излизаха от болницата и просто няма как да ги открия. След това не съм ходила. С П. – той ми е изпращал съобщение със снимки, където живеят. Говорила съм с П., когато е идвал на срещи при нас, говорили сме по телефона с него относно какви права и задължения има спрямо К., съветвала съм го, ако не помага за отглеждането на детето, което е било най-доброто за него, да плаща издръжка, да помага по някакъв начин на бабата, защото тя не работи и отглежда по цял ден детето, поне да помагат финансово по някакъв начин. Аз не знам къде живеят, защото те отказаха да ми дадат адрес къде живеят. Аз съм написала както на Г., така и на П. да ми дадат адрес, когато Г. не поиска да си даде адреса, аз тогава писах на П.. Той тогава дойде на среща при нас. Бабата на Г. също не знаеше къде се намират Г. и П.. Това беше и една от причините да инициираме и среща в отдел „Закрила на детето“, с нея и с бащата на Г., защото дефакто никой не знаеше къде пребивава Г.. Това беше юли или август месец. Доста месеци по-късно. На въпросната среща Г. обеща, че ще се върне вкъщи и ще си гледа детето, обаче това нещо така и не се случи. Повече от месец след това баща й се свърза с мен и той ми каза, че живеят в село Рогош.