Решение № 3997 от 25.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3997 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100507159 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от А. Н. чрез адвокат С. срещу Решение 5285 от 04.04.2023г., постановено по гр. д. № 13357/2022г. по описа на Софийски районен съд, 165 с-в, с което са уважени предявените от „Софийска вода“ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове по чл. 422 от ГПК с предмет дължимост на суми за доставени „ВиК“ услуги по издадени фактури за 1085,65 лева за периода 29.05.2020г.-02.06.2021г. и лихви за забава в размер на 756,37 лева за периода 02.08.2020г.-02.07.2021г..

Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.

Оспорва се правилността на изводите за налично облигационно отношение.

Счита, че не е доказано качеството на потребител и реална доставка на вода. Оспорва да е собственик или вещен ползвател на конкретния имот.

Не е постъпил отговор на жалбата.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

При проверка на неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

1

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги „потребители“ са собствениците или вещните ползватели на съответния обект.

С исковата молба ищецът е твърдял, че ответника е собственик на процесния водоснабден имот.

Липсва отговор на исковата молба и следователно това твърдение не е оспорено в срока по ГПК, при указани в съобщението за връчване на исковата молба последици от неподаване на отговор. Съгласно ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС всички възражения, основани на известни за страната към деня на изтичане на срока за отговор на иска факти следва да се релевират именно в срока по чл. 131 ГПК. При липса на отговор на исковата молба това възражение-че не е собственик, направено едва с молба от 12.10.2022г не следва да се взема предвид.

Отделно от горното при този вид отношения ищецът (съответно предприятие за доставка на комунални услуги) следва да докаже облигационно отношение, като доказването става с всички допустими по ГПК доказателствени средства и може да бъде проведено и само с косвени доказателства.

По делото е представена справка от електронния имотен регистър (неоспорена) в която към 2011 и към 2020г. има вписани по персоналната партида на ответника възбрани именно върху процесния имот, за който се твърди, че са ползвани „ВиК“ услуги.

Самият ответник макар и в хода на делото през 2022г е подписал талон за пломбиране на водомери (представен и неоспорен-л. 53) в който се е подписал като клиент с посочен клиентски номер при ищцовото дружество, който съвпада с този посочен и в представените и неоспорени фактури издадени на негово име за процесния период и имот. Следва да се съобрази, че адреса на имота е записан и като постоянен и настоящ адрес на ответника в НБДН, а също и в налично по заповедното дело нотариално заверено пълномощно подписано от ответника.

В съвкупност сочените доказателства водят до извод, че именно той се намира в облигационни отношения с ищцовото дружество по доставка, отвеждане и пречистване на питейни води за имота.

Ето защо е и правилен извода на СРС за налично облигационно отношение за процесния период.

Правилно е оставено без уважение и възражението за погасителна давност. Тя е тригодишна и се прекъсва със заявлението по чл. 410 ГПК (доколкото е спазен срока за предявяване на иска чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК) или погасени по давност биха били 2 само задължения с настъпила преди 05.11.2018г. изискуемост, а процесните са възникнали през 2020г. и следователно не са погасени по давност.

Реалната доставка и стойност техническата и счетоводната експертиза. се доказват от неоспорените съдебно

Предвид неоснователността на оплакванията решението следва да се потвърди.

При този изход на делото само въззиваемото дружество има право на разноски за възззивна инстанция, но същото не е претендирало такива.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 5285 от 04.04.2023г., постановено по гр. д. № 13357/2022г. по описа на Софийски районен съд, 165 с-в, с което са уважени предявените от „Софийска вода“ЕАД срещу А. Б. Н. установителни искове по чл. 422 от ГПК с предмет дължимост на суми за доставени „ВиК“ услуги по издадени фактури за 1085,65 лева за периода 29.05.2020г-02.06.2021г. ведно със законна лихва от 05.11.2021г. до окончателно плащане и лихви за забава в размер на 756,37 лева за периода 02.08.2020г.-02.07.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 63459/2021г. на СРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3