Решение № 383 от 22.05.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Благоевград, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210102050 по описа за 2025 година

Производството по настоящото гр.д.№2050/2025г. по описа на Районен съд- Благоевград е образувано по искова молба вх.№19673/06.08.2025г., подадена от И. С. С., ЕГН **********, с адрес с, против П. Г. А., ЕГН **********, гр., с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът П. Г. А. дължи на ищеца И. С. С., следните суми по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №584/27.05.2025г. по ч.гр.д.№1350/2025г. по описа на Районен съд-Благоевград – сумата от 900 лв., представляваща главница по договор за паричен заем /наименуван Допълнително споразумение/ от дата 01.09.2023г., сключен между И. С. С. /кредитор/ и П. Г. А.

/кредитополучател/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК пред Районен съд-Дупница – 09.05.2025г. до окончателното изплащане на дължимото.

В исковата молба се твърди на 01.09.2023г. между страните бил подписан нотариално заверен Договор за паричен заем, по силата на който ответникът получил сумата от 4 000 лв.

След подписване на нотариално заверения договор за заем - на същата дата 01.09.2023г. между страните било подписано Допълнително споразумение за отпускане на паричен заем в размер на 900 лв., тъй като ответникът спешно се нуждаел от пари, за да погаси изтеглени от него кредити. Било уговорено заетата сума да се върне на 20 равни месечни вноски по 45 лв. всяка, които да се внасят по банковата сметка на ищеца. Твърди се, че след като дължимата сума не била върната, ищецът подал Заявление за издаване Заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, за което било образувано ч.гр.д.№1350/2025г. по описа на PC-Благоевград, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично вземане, срещу която ответникът подал възражение.

С оглед на горното, се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 900 лв., представляваща главница, произтичаща от договор за паричен заем /наименуван Допълнително споразумение/ от дата 01.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Навежда се, че липсва годно доказателство за възникване на твърдяното заемно правоотношение и липсва достоверна дата на представения от ищеца частен документ 1

„Допълнително споразумение“.

Настоява се, че представеното от ищеца „Допълнително споразумение за отпускане на паричен заем“ не доказва реално предаване на паричната сума и не установява възникване на валидно заемно правоотношение. Навежда се, че липсват каквито и да било доказателства за предаване на заемната сума от 900 лв., като се оспорва получаването й.

Оспорва се представеното от ищеца „Допълнително споразумение за отпускане на паричен заем“, в частта за съдържанието, датата и подписа, положен за „длъжник“.

Направено е възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност, на основание чл.110 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът И. С. С. не се явява лично. Представлява се от адв.Й. Н., която поддържа иска и пледира за уважаването му като основателен и доказан.

В съдебно заседание ответникът П. Г. А. се явява лично и с адв.Б. П.. Оспорват иска по съображения за неавтентичност на положения под Допълнителното споразумение подпис и по съображения за липса на доказателства за реално предаване на заетата сума.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 01.09.2023г. между И. С. С. като заемодател - кредитор и П. Г. А. като заемополучател – длъжник е сключен Договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите, по силата на който заемодателят е предал в собственост на заемателя сумата от 4000 лв., а заемополучателят се е задължил да я върне на 20 равни месечни вноски, всяка в размер на 200 лв., в срок до 20.04.2025г. по банкова сметка на заемателя.

По делото е представен документ, наименуван Допълнително споразумение за отпускане на паричен заем в размер на 900 лв., сключено между кредитор И. С. С., ЕГН **********, и длъжник П. Г. А., ЕГН **********. Съгласно Допълнителното споразумение – кредиторът е предал в собственост на длъжника сумата от 900 лв. на 01.09.2023г., а длъжникът се задължава да върне сумата на 20 равни месечни вноски в размер на 45 лв. всеки месец по банкова сметка на кредитора с посочен IBAN. Допълнителното споразумение е подписано от кредитора С. и длъжника А..

Ответната страна е оспорила автентичността на положения подпис за длъжника под Допълнителното споразумение. В рамките на откритото производство по реда на чл.193 от ГПК са изготвени две съдебно-почеркови експертизи от вещите лица Тони Томов и Димо Цанев, от които се установява, че ръкописният подпис за длъжник в долния десен ъгъл на Допълнително споразумение за отпускане на паричен заем е изпълнен и положен от П. А. Г..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. За валидността на договора за заем не се изисква спазване на някаква форма. Елементите от фактическия състав на договора за заем са: реалното предаване в собственост на парична сума или други заместими вещи от заемодателя на заемателя и поемане на задължение от заемателя да ги върне.

Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение с ответника. Последният провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици. Договорът за заем се счита сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Ако заемателят не върне заетите заместими вещи, той е неизправен длъжник и по силата на чл.79, ал.1 от ЗЗД за заемодателя възниква алтернативната възможност да иска връщането на заетите вещи с обезщетение за забава или пък обезщетение за неизпълнението.

За доказването на договора за заем и на факта на предоставяне на паричната сума важат общите правила на доказването по чл.153 и сл. от ГПК. Фактът на сключването на договор за заем с предаване на заетите пари може на общо основание да се доказва с изявленията на страните, материализирани в частни документи, подписани от тях. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че при наличие на частни документи, подписани от страните, 2 които са ги съставили, същите съставляват доказателство, че изявленията които се съдържат в тях са направени от посочените в тях лица и удостоверените в тях факти са се осъществили така, както са посочени.

В настоящия случай страните по делото са подписали документ, наименуван Допълнително споразумение за отпускане на паричен заем, който материализира техните изявления за реално предаване и получаване на заемната сума и поето от длъжника задължение за нейното връщане. В същия е отразено, че „кредиторът е предал“ в собственост на длъжника сумата от 900 лв., а длъжникът „се задължава да върне сумата“ на 20 равни месечни вноски.

От съдържанието на документа, наименуван Допълнително споразумение, се установява постигнато между страните по него съгласие за сключване на договор за заем, включително се установява реалното предаване на сумата и задължението за връщане.

Неоснователно е възражението на ответника, че документът не удостоверява реалното предаване на заемната сума.

По отношение на въпроса дали документът удостоверява и реалното предаване на сумата, следва да се тълкува действителната воля на страните, която трябва да бъде ясна и недвусмислена, за да се приеме за доказан факта на предаване на сумата. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че получаването на сумата се удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да върне“, а не „да даде“ нещо /задължава се да върне този, който е получил, освен ако се задължи да върне, след като получи/. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния факт на неполучаването /Решение №291/17.12.2018г. по гр.д.№2176/2018г. на ВКС, IV г.о.; Решение №235/27.09.2016г. по гр.д.№1362/2016г. на ВКС, IV г.о.; Решение №379/06.01.2014г. на ВКС по гр.д.№171/2012г., IV г.о.; Решение №112/10.08.2018г. по гр. д. №1698/2018г. на ВКС;

Решение №478/11.02.2014г. по гр.д.№2670/2013г. на ВКС, IV г.о./. В Допълнителното споразумение ясно е обективирано задължението на длъжника „да върне“ на кредитора предадената в заем сума. От съдържанието на Допълнителното споразумение, от езиковото и логическото тълкуване на употребените изрази „е предал в собственост“, „длъжникът се задължава да върне“, следва извода за реалното получаване на паричната сума и съответно за съществуването на заемно правоотношение между страните. Ответникът е удостоверил с подписа си горните свидетелстващи изявления, което следва да се приеме като потвърждение за получаване на сумата в заем /Определение №923/29.07.2009г. по гр.д.

№675/2009г. на ВКС, IV г.о., Определение №85/26.01.2016 г. по гр.д.№33/2016г. на ВКС, IV г.о./. Направеното оспорване по реда на чл.193 от ГПК на автентичността на подписа на длъжника, положен под Допълнителното споразумение, остана недоказано.

Предвид изложеното, съдът приема, че договорът е подписан от ответника, поради което същият като частен свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила и като такъв удостоверява факта, че съдържащото се в него изявление за получаване на сумата със задължение за връщането й, е направено от лицето, което го е подписало. В Решение №379/06.01.2014г. на ВКС по гр.д.№171/2012г., IV г.о. е прието, че договорът за заем е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Както беше посочено по-горе реалният елемент – получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението да „върне”, а се задължава да върне този, който е получил. Ето защо, според настоящата инстанция за ответника е възникнало задължение да върне предоставената им в заем сума в размер на 900 лв. В случая страните са уговорили връщане на сумата на 20 на равни месечни вноски, като тълкуването на волята им води до извод, че първата вноска е дължима в месеца следващ този на предаване на сумата, поради което към датата на подаване на заявлението и към момента на приключване на устните състезания е изцяло падежирало. Дори да се приеме, че в договора е уговорен срок за плащане, който не е ясен, то в този случай при липса на уговорен падеж, съгласно чл.84, ал.2 от ГПК длъжникът изпада в забава след като бъде поканен. Последователно се приема в съдебната практика, че исковата молба има ролята на покана за връщане на заетата сума и поставя длъжника в забава. Връчването на исковата молба на ответника /респ. на заповедта за изпълнение/ представлява покана за изпълнение на задължението му по договора и следва да се вземе предвид от съда с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, поради което вземането за главница е изискуемо.