Определение № 96 от 19.05.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 96 гр. Бургас, 19.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20232000600101 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 249 ал.3 вр. чл. 341 ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат Р. М. от АК-Стара Загора, в качеството му на процесуален представител на ЕТ „П. П. – Бултранс“-Стара Загора, ЕИК 123540558, против определение от 25.04.2023 год., постановено в разпоредително заседание по нохд №62/2023 год. по описа на Окръжен съд Сливен в частта, с която е оставена без уважение молбата за конституиране на едноличния търговец /ЕТ/ в съдебното производство като частен обвинител.

Атакувайки акта на първостепенния съд в съответната му част, жалбоподателят аргументира теза, че ЕТ „П. П. – Бултранс“-Стара Загора се явява пострадало от престъпното деяние лице в хипотезата на чл. 74 ал.1 от НПК, поради което и има всички права, които НПК предоставя на пострадало от престъплението физическо лице, включително правото да бъде конституиран съгласно чл. 76 от НПК като частен обвинител в процеса.

Позовава се на разпоредбата на чл.56 от Търговския закон, като поддържа, че регистрацията на физическото лице като едноличен търговец по ТЗ няма за последица възникването на нов правен субект, който да е икономически обособен от физическото лице. Изтъква, че имуществото на физическото лице е общо, независимо че се разделя на два елемента – имущество, включено в търговското предприятие, и имущество, което е извън търговското предприятие. Акцентира върху регламента в ТЗ – чл.60, ал.2 от ТЗ, уреждащ възможността наследниците на едноличния търговец да продължат 1 търговската дейност на своя наследодател. Отбелязвайки в тази връзка, че за разлика от физическите лица, юридическите нямат наследници, жалбоподателят обосновава позиция, че забраната за участие в наказателния процес като частни обвинители следва да се счита като важаща само за юридическите лица. На основата на горните съображения намира, че отказът на съда да уважи молбата на ЕТ „П. П. - Бултранс“ - Стара Загора за конституирането му в качеството на частен обвинител, е незаконосъобразен.

Моли за отмяна на съдебния акт в атакуваната част и постановяване на нов, с който едноличният търговец да бъде конституиран като частен обвинител в процеса, както и да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на жалбата. С представено тълкуването на нормите в НПК, регламентиращи фигурата на „пострадал“ от престъплението и лицата, на които законът признава правото да участват в процеса като частни обвинители – чл. 74, ал.1 и ал.2 от НПК и чл.76 от НПК, прокурорът застъпва становище, че едноличният търговец не е легитимиран да се установи като частен обвинител по делото. Сочи, че приравняването, което законът прави на едноличния търговец и физическото лице, се отнася само до имуществената сфера /тъй като се формира общ патримониум на търговеца и физическото лице/, но не и по отношение на тяхната правосубектност, която се запазва. Поради това и в хипотеза, в която пострадал от престъплението, предмет на наказателното производство, се явява едноличният търговец като субект на правото, то същият може да встъпи в процеса като страна - граждански ищец, претендирайки вреди, но не и да участва като частен обвинител, доколкото физическото лице, собственик на едноличния търговец, не търпи други вреди, извън тези на едноличния търговец. Предлага актът на ОС-Сливен в обжалваната му част да бъде потвърден.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна – лице, легитимиращо се като пострадало от инкриминираното по обвинителния акт деяние, на което е отказано конституиране в качеството на частен обвинител, в срока по чл. 249 2 ал.3 вр. чл. 342 ал.1 от НПК, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неснователна.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано по обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура Сливен против М. М. М., с обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, предл. 1, вр. чл. 343, ал.1, б.“в“ предл. 1, вр. чл. 342, ал.1 от НК.

В хода на проведеното по делото на 25.04.2023г. разпоредително заседание, председателят на съдебния състав е докладвал на страните постъпили по делото писмени молби по чл. 77 ал.1 от НПК от пострадалите лица, сред които и молба от ЕТ „П. П. – Бултранс“-Стара Загора за конституирането му в съдебното производство като частен обвинител.

Молбата е поддържана от регистрирания като едноличен търговец– П. В. П., както и от явилия се пред съда като негов процесуален представител – адв. Р.

М. от АК-Стара Загора.

В нарочно произнасяне по направените искания за конституиране на страни в производството съобразно чл. 248 ал.2 от НПК, съдът е отхвърлил като неоснователно заявеното такова за встъпване в процеса в качеството на частен обвинител на ЕТ „П. П. – Бултранс“-Стара Загора с мотив, че НПК не предвижда възможност за конституиране на търговци, включително ЕТ, като частни обвинители по делото.

Съображенията на първата инстанция, с които е отхвърлена молбата за конституиране на ЕТ „П. П. – Бултранс“-Стара Загора в качеството на частен обвинител, въззивният съд възприема изцяло като почиващи на закона.

При решаване на въпроса за допустимостта на искането за конституиране на частен обвинител съдът се ръководи от съдържанието на обвинителния акт, като съобразно очертаните в него фактически и правни рамки е необходимо да направи преценка кои са лицата, понесли вреди от престъплението, предмет на наказателното производство. В обхвата на дължимата от съда проверка попада също спазването на срока по чл.77, ал.3 от НПК, както и дали искането изхожда от легитимирано от закона лице. В случая фактическите обстоятелства, описани в акта на прокурора, не провокират спор относно лицата, претърпели вреди от инкриминираното 3 деяние по чл. 343 от НК, в каквато насока отсъстват и възражения в жалбата.

Спорът, повдигнат пред въззивната инстанция, касае правната възможност за встъпване в процеса в качеството на частен обвинител на ЕТ „П. П. – Бултранс“-Стара Загора, установяващ се по данни от обвинителния акт като такъв, претърпял вреди от престъплението /собственик на участващия в ПТП товарен автомобил /влекач/ „Скания Р 124“ с рег. № СТ 5553 РМ, с полуремарке „Шмитц Ски 24“, с рег.№СТ 2635 ЕН/.

Доводите, застъпени в жалбата, че регистрацията на физическото лице като едноличен търговец по ТЗ не го идентифицира като нов правен субект и поради това следва да му бъде признато качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, не се споделят от настоящия състав на въззивната инстанция.

Действащият НПК дефинира понятието „пострадал“ като лице, което е претърпяло имуществени и неимуществени вреди от престъплението / чл. 74, ал.1 във вр. чл.76, изр.1, чл.80 и чл.84, ал.1 от НПК/. Основавайки се на регламента в закона, който свързва смъртта на пострадалия с преминаване на правата му като субект на процеса върху неговите наследници, в съдебната практика и правната теория безпротиворечиво е прието, че „пострадал“ може да бъде само физическо лице.

Съгласно регламента в чл. 76 от НПК процесуално правоспособен да се установи като частен обвинител е онзи, който е пострадал пряко и непосредствено от извършеното престъпление, преследвано по общия ред.

След смъртта му това право преминава върху неговите наследници.

Съобразявайки цитираната законова уредба, първата инстанция правилно е приела, че право да встъпват в процеса като частни обвинители имат само физическите лица /или техните наследници/, но не и юридическите лица, които в защита на своите интереси могат да поискат конституиране като граждански ищци по делото / чл. 84, ал.1 от НПК/. Законосъобразно се явява и становището на първостепенния съд, че с право на участие в процеса в качеството на частен обвинител не разполага и едноличният търговец, независимо че с регистрирането си по реда на чл.56 от ТЗ физическото лице само придобива качеството на търговец, като се разширява неговата правоспособност с правото му да извършва търговска дейност по смисъла на чл.1 от ТЗ.

4

Следва да се посочи, че правосубектността на едноличния търговец, върху която акцентира жалбоподателят, е такава от особен порядък, предвид че е отраслово ориентирана и е свързана с предмета на правоотношенията, регулирана в рамките на търговското право. Наказателното право и процес обаче правят разграничение между ЕТ и физическото лице нетърговец, което е ясно проследимо от нормите на НПК - чл.76 и чл.84 ал.1 от НПК, уреждащи процесуалната правоспособност на едно лице да участва в съдебната фаза като граждански ищец и/или частен обвинител /случаи на различно третиране на търговците и нетърговците, с оглед на специфични юридически хипотези или по цялостен начин, се наблюдава и в отрасли като административното право, данъчното право, осигурителното право, гражданскопроцесуалното право/. В случая се касае се за строго специфичен процесуален регламент на встъпване на акцесорни страни в съдебната фаза на процеса, който се установява, че не въвежда еднакво третиране на едноличните търговци и физическите лица нетърговци. Така, застъпвайки разбиране, че визираното в закона слИ.е между едноличния търговец и физическото лице /търговското и гражданското качество в рамките на общия правен субект – техен носител/, е само по отношение на имуществената сфера, съдебната практика приема, че тяхната отделна /самостоятелна/ правосубектност, се запазва, т.е, независимо от съвпадението в имуществената сфера на ЕТ и физическото лице, те продължават да бъдат отделни правни субекти. В контекста на горното, в Решение № 11 от 1.03.2022 г. на ВКС по н. д. № 925/2021 г., III н. о., НК се сочи, че когато пострадал от престъплението, предмет на наказателното производство, се явява едноличният търговец като субект на правото /какъвто е разглежданият случай/, от това следва, че той може да встъпи като страна граждански ищец, и нему се дължи обезщетение за вреди. С присъждане на обезщетение на встъпилия в процеса като граждански ищец ЕТ, имуществената сфера на физическото лице - негов собственик, също се обогатява, тъй като споделят общ патримониум. При такава хипотеза, се коментира още в решението, че „физическото лице, собственик на едноличния търговец, не търпи други вреди, извън тези на едноличния търговец, откъдето следва, че физическото лице, собственик на едноличния търговец, не е пострадал по НПК, което е пречка да бъде конституиран като частен обвинител в процеса.“ Горното дава основание за извод, че правният интерес на ЕТ „П. П. – Бултранс“-Стара Загора да получи обезщетение за 5 нанесените му вследствие ПТП вреди, се явява защитим такъв с участието на последния като граждански ищец в наказателния процес, воден срещу подсъдимия М. М.. Проявата на такава активност в случая е важно да се отбележи, че е следствие от персоналната му преценка за наличие на интерес от участие в процеса. Последният обаче не е активно легитимиран да встъпи в процеса като частен обвинител, подпомагайки прокурора в доказването на обвинението срещу М., доколкото право да встъпват в процеса като частни обвинители имат само физическите лица /или техните наследници/.

Съобразявайки изложеното, АС-Бургас намира, че определението на първостепенния съд, с което е оставено без уважение искането на ЕТ „П. П. – Бултранс“-Стара Загора за конституиране в качеството му на частен обвинител в съдебното производство, е обосновано и законосъобразно. С оглед правилността на атакувания съдебен акт, същият следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното и на основание чл. 345 ал.1 от НПК, Бургаският апелативен съд