Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 188 от 06.11.2023, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
Касационно административно дело 306/2023
Вид
Решение № 188
Подписан
06.11.2023
В сила
06.11.2023
Състав
ЦВЕТЕЛИНА БОРИСОВА ГОЦОВА, ИВАЙЛО ЕМИЛОВ ИВАНОВ, АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 213а, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2, предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 75 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 84, ал. 2, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 196 · Наказателен кодекс
  • чл. 199 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 188 гр. Перник, 06.11.2023 година

В И М Е Т О

Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Красимир Тренчев от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Цветелина Гоцова КАД № 306 по описа на съда за

2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на Р.Г.Й. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип (ЗОЗТ) „***“, гр. ***, район ***, община Столична, област София, лично и чрез служебния му защитник – адвокат Р.Т. ***, против решение № 129 от 12.07.2023 г., постановено по адм. дело № 345/2022 г. по описа на Административен съд – Перник.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Р.Г.Й. искове с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), за заплащане на обезщетение в общ размер на 51 000.00 лв. (петдесет и една хиляди лева), представляващи имуществени вреди в размер на 700.00 лв. (седемстотин лева) и неимуществени вреди в размер на 50 300.00 (петдесет хиляди и триста лева), претърпени в периода 25.01.2022 година до 20.04.2022 година в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия, при които изтърпява наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в незаконна административна дейност, изразяваща се в изземване и невръщане на лични вещи – облекло, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2022 година до окончателното ѝ изплащане.

В касационната жалба, депозирана лично от касатора се излагат съображения за неправилност и необоснованост на решението на първата съдебна инстанция поради постановяването му в нарушение на материалния закон – не е направен обективен и задълбочен анализ на събрания в производството доказателствен материал, а част от писмените доказателства не са обсъдени. В жалбата, депозирана от служебния защитник на касатора се излагат допълнителни съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт – решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до необоснованост, съответно до неправилно приложение на закона, тъй като не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, и конкретно, отнасящи се до правилата за конвоиране, в частност начина на измерване на теглото на допустимия ръчен багаж на конвоираните лица. От касационния съд се иска да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да уважи предявените искове. Не се представят писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Ответникът по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК депозира отговор. Счита жалбата за неоснователна, моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

В проведеното на 18.10.2023 година съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с адвокат Р.Т. – негов служебен защитник. Поддържа касационната жалба по изложените доводи.

В проведеното на 18.10.2023 година съдебно заседание ответникът по касационната жалба – ГДИН, редовно призован, се представлява се от юрисконсулт Д.Й., пълномощник на Главния директор на ГДИН.

В проведеното на 18.10.2023 година съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на първата съдебна инстанция.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията са следните:

Производството пред първоинстанционния съдебен състав е образувано по искова молба на Р.Г.Й., с ЕГН **********, излежаващ към момента на депозиране на същата и към настоящия момент присъда в затвора в гр. София, ЗОЗТ – ***, с която е предявен иск против ГДИН с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС за сумата от 51 000 лв. (петдесет и една хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени (700 лв.) и неимуществени (50 300 лв.) вреди, ведно със законната лихва от 25.01.2022 г. до окончателното ѝ изплащане, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора в гр. ***, произтичащи от груби и системни нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС в периода от 25.01.2022 г. до 20.04.2022 г. поради неправомерно и незаконосъобразно задържане на негови собствени вещи, разрешени за притежаване в затвора, при преместването му от затвора в гр. *** в затвора в гр. София, съответно отказ същите да му бъдат върнати. Изложени са твърдения, че по този начин затворникът е лишен от облекло: дрехи, обувки, маратонки, анцузи и фланелки, което довело до влошаване на здравето му, до невъзможност да излиза за престой на открито, до нарушена двигателна активност, съответно до подлагането му на нечовешко и унизително отношение.

Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, както следва:

По делото не е било спорно, че Р.Й., осъден за деяния по чл. 196 и чл. 199 от НК, с наложени му наказания „лишаване от свобода“, постъпва в затвора в гр. *** на 10.04.2014 г.

На 22.10.2019 г. е извършено преместване на цяла група лишени от свобода в отремонтираната сграда „Битов корпус“ на затвора в гр. ***, при което от Р.Й. са иззети негови вещи: маратонки – 2 чифта; кецове, сиви – 1 чифт; чаршаф, долен – 3 броя; разклонител без кабел – един брой; пулове за табла; възглавница – 1 брой; сак, черен – два броя (справка на л. 116; опис от 22.10.2019 г., л. 140), които са били повече от позволеното за ползване и притежаване количество, съгласно Списък на вещите и предметите, които лишените от свобода имат право да държат при себе си.

На 25.01.2022 г., въз основа на заповед №

Л-233 от 20.01.2022 г. (л. 133) на главния директор на ГДИН, Р.Й. е преведен за доизтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, от затвора в гр. *** в затвора в гр. София, като на същата дата е конвоиран до затвора в гр.

София от Главна дирекция „Охрана“ (писмо, л. 73). С оглед изискването конвоираните лишени от свобода лица да пътуват с до 10 кг. багаж, на 25.01.2022 г. Р.Й. подбира вещите, които да вземе със себе си в затвора в гр. София, изброени в опис на личните вещи на осъдения (л. 117): маратонки; елек, зимен; дънки; анцуг, комплект; чорапи; бельо; цигари; кафе; сапун; кърпа; шампоан; фигурки за шах, изработени от сапун; самобръсначка. Съставени са два протокола с дата 25.01.2022 г. (л. 118 и л. 119), подписани от Р.Й., в които са описани вещите, оставени на съхранение във вещевия склад на затвора в гр. ***: шах и табла – 1 бр.; шах – 1 бр.; бързовар – 1 бр.; коаксиален кабел – 1 бр.; разклонител – 2 бр.; антена за телевизор – 1 бр.; машинка за подстригване и зарядно – 1 бр.; зарядно за батерия – 1 бр.; телевизор с дистанционно – 1 бр.; зарядно за телефон – 1 бр.; зарядно за батерия – 1 бр.; отделно в складовете (вписано саморъчно от ищеца) – маратонки, парфюми и др., а също и: сак, черен, NIKE – 1 бр.; сак, черен, SPORT – 1 бр.; маратонки – 1 бр.; завивка – 1 бр.; яке, зимно – 1 бр.; зимни обувки – 1 бр.; платненки – 1 бр.; джапанки – 1 бр.; долнище анцуг – 2 бр.; къси панталони – 4 бр.; тениска – не се чете; спален комплект – 1 бр.; кърпи – 3 броя; анцуг, комплект - 1 бр.; анцуг, горно – 3 бр.; колан – 1 бр., книги и учебници – 5 бр. Във връзка с така описаните и оставени (на 25.01.2022 г.) за пазене във вещевия склад на затвора в гр. *** вещи, Р.Й. в собственоръчно съставена и подписана декларация от 25.01.2022 г. (л. 78), сочи, че сестра му – Г.Г.Й. ще дойде да „вземе останалия багаж и техника.“

Прието в решението е, че затворът в гр. *** не разполага със специално предназначен кантар за измерване на багажа на конвоираните лица, като в случай на възражение от страна на последните багажът им може да бъде измерен на кантара, с който се мерят хранителните пратки на лишените от свобода, които получават по време на свиждане (писмо, л. 132). По делото не се представени доказателства за отправяно искане от Р.Й. за измерване на багажа при конвоирането му към затвора в гр. София.

След преместването му в затвора в гр.

София, Р.Й. поискал задържаните на 25.01.2022 г. вещи да му бъдат върнати, във връзка с което с писмо от 06.06.2023 г. на началника на затвора в гр. *** (л. 136), лично е уведомен за две възможности – предоставянето им на посоченото от него в декларацията лице, или изпращането им с негово изрично съгласие и за негова сметка в затвора в гр. София.

Прието в решението е също въз основа на приобщените по делото доказателства, че през периода на изтърпяване на наказанието в ЗОЗТ „***“ на Р.Й. не е предоставяно облекло, съответно не са изготвяни заповеди и приемо-предавателни протоколи; не са издавани заповеди за изземване и задържане на негови лични вещи; престоят на групата се осъществява по график, утвърден от началника на затвора, без данни в периода от 04.02.2022 г. до 20.04.2022 г. да е постъпвал индивидуален отказ от Р.Й., деклариран с писмена декларация по чл. 71, ал. 12 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС.

По време на исковия период Р.Й. е посещавал два пъти лекарския кабинет в ЗОЗТ „***“ – на 10.02.2022 г. и на 10.03.2022 г., с лека настинка (ОВИ), като за съответните посещения са му предписвани медикаменти-парацетамол и ацетизал (справка, л. 81) На 19.07.2022 г. (протокол, л. 79) Г.Г.Й.

– сестра на Р.Й. получава вещите му от затвора в гр. ***, като в съставения за целта протокол изрично и саморъчно отбелязва, че не е представила оригиналите на протоколите, с които вещите са иззети, както и че няма претенции. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства съдът приема, че Г.Й. не е уведомявана от служители на затвора за преместването на брат ѝ от затвора в гр. ***, в затвора в гр. София, че същата лично не е посещавала брат си, като посещения правели майка ѝ и дъщеря ѝ, че Р.Й. ѝ се е обадил лично по телефона я е уведомил, че има „багаж“ в затвора в гр. ***. При отиването ѝ в затвора в гр. *** сестрата на лишения от свобода не е носила никакви документи, но въпреки това е получила по спомени „дънки, маратонки, телевизорче, одеяло“.

Въз основа на свидетелските показания на длъжностното лице в затвора в гр. ***, отговорно за организацията на материалното и битово снабдяване, в решението е прието за установено, че при постъпване на лишен от свобода в затвора в гр. *** личните му вещи се описват в протокол по образец, който се изготвя в три екземпляра. Единият се дава на лишеният от свобода, другият се прилага към затворническото му досие, а третият се оставя на съхранение в склада, ако там има лични вещи. Вещите, с които може да разполага лишеният от свобода са вещи по утвърден списък от министъра. Останалите вещи, които са в повече остават в склад и по искане на лишения от свобода могат да се предоставят за ползване или да се върнат на негови близки. При напускане – освобождаване, лишеният от свобода взима всичките си вещи. Ако останат вещи, същите се съхраняват шест месеца, а ако не бъдат потърсени се предават в полза на държавата. При преместване лишеният от свобода сам подбира своя багаж, който трябва да бъде до 10 кг. Останалите му вещи се съхраняват в склада до поискване от лишения от свобода или за изпращане на негови близки, за негова сметка. При преместване, вземането на вещите е ангажимент на затворника и същият трябва да поиска писмено, с молба, като приложи документ – опис, като поиска вещите да му бъдат изпратени за негова сметка, тъй като затворническата администрация няма задължения да изпраща служебно „багаж“. При идването си да вземе вещите на Р.Й. сестра му не е носела протоколи, а вещите са ѝ върнати на база протоколите, които се намирали при тях. При извършване на ремонта на корпуса през 2019 г. в затвора в гр. *** повечето от вещите, които са в повече съгласно Списъка се изземват, тези вещи не се унищожават, а остават на съхранение до поискване. В затвора има изрично уредена процедура за предоставяне на облекло на социално слаби лишени от свобода лица въз основа на проучване от социален инспектор.