Решение № 116 от 03.04.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Габрово, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Росица М. Ненова като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210102976 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Производството е образувано по предявени от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище гр. София, обективно, кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено, че Н. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 18 му дължи сумата 1363.69 евро /с равностойност 2667.14 лева/ – главница по сключен договор за потребителски кредит № 40012958619 от 27.10.2022 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 520.85 евро /с равностойност 1018.70 лева/ – договорно възнаграждение за периода 15.05.2023 г. – 05.06.2024 г., сумата 373.27 евро /с равностойност 730.05 лева/ – обезщетение за забава върху главницата за периода 16.12.2022 г. – 29.01.2025 г., за които суми е в производството по ч. гр. д. № 152/2025 год. по описа на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение, съединени с осъдителни искове за сумата 494,26 евро /с равностойност 966.69 лева/ – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст за периода 15.06.2023 г. – 05.06.2024 г., сумата 926.72 евро /с равностойност 1812.50 лева/ – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси за периода от 15.06.2023 г. до 05.06.2024 г.

Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № 40012958619 от 27.10.2022 г. предоставил на кредитополучателя Н. В. Н. парична сума в размер 3000 лева, като съгласно уговореното между страните с част от отпуснатия кредит е извършено външно рефинансиране по сключени от кредитополучателя 1 договори с „Ай Ти Еф Груп” АД, „Изи Финанс“ ЕООД и „Стик-Кредит” АД, както и е заплатена сумата 102.60 лева, представляваща застрахователна премия по сключен договор с „Уника Живот“ АД. Кредитополучателят от своя страна поел задължение за връщането на представения кредит, заедно с дължимата възнаградителна лихва, възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, при условия и срок уговорени в договора. Кредитополучателят извършил погасителни плащания по договора в общ размер на 2125 лева, след което преустановил плащанията. Поради неизпълнението на задълженията на ответника по кредита, кредиторът обявил същия за предсрочно изискуем. Кредитополучателят дължал и съответното обезщетение за забава върху просрочените задължения.

Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по 410 ГПК, срещу която длъжникът депозирал възражение, поради което и ищецът претендира установяване на задълженията, за които му е издадена заповед за изпълнение в настоящото производство, а именно: сумата 2667.14 лв. – главница по сключен договор за потребителски кредит № 40012958619 от 27.10.2022 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 1018.70 лева – договорно възнаграждение за периода 15.05.2023 г. – 05.06.2024 г., сумата 730.05 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 16.12.2022 г. – 29.01.2025 г., за които суми в производството по ч. гр. д. № 152/2025 год. по описа на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Поради отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК за част от претендираните вземания по договора за кредит ищецът предявява и осъдителни искове за сумата 966.69 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст за периода 15.06.2023 г. – 05.06.2024 г., сумата 1812.50 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси за периода от 15.06.2023 г. до 05.06.2024 г., които и към предявяването на исковата молба оставали неизпълнени.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага подробни съображения, че процесният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи, като били нарушени разпоредби на ЗПК, които обуславяли недействителност на целия договор. Направено е и възражение за погасяване на претендираното от ищеца вземане по давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и от представените договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40012958619 от 27.10.2022 г. и погасителен план към него, подписани от ответника се установява, че „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се задължило да предостави на Н. В. Н. сума в размер на 3000 лева, която кредитополучателят се задължил да върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва, на 36 месечни погасителни вноски, всяка с размер от 143.53 лева, с падеж 15-то число на съответния месец, като последната погасителна вноска е с падеж 15.10.2025 г.

2

Уговорен е годишен лихвен процент – 41 %, ГПР – 49.18 %, като общата сума за плащане е 5165.87 лева. Договорено е с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани задължения на кредитополучателя по сключени договори за кредит с трети за спора лица: с „Ай Ти Еф Груп” АД – 1216.22 лева, с Изи Финанс“ ЕООД 712.05 лева и със „Стик-Кредит” АД - 850 лева. Договорено е да бъде сключена застраховка „Живот“ с наименование „Защита на кредит“, като застрахователна премия в размер на 102.60 лева да бъде платена директно на застрахователя „Уника Живот“. В договора е уговорено още, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги от кредитополучателя е дължимо и възнаграждение от общо 3450 лeвa, платимо на разсрочено плащане заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сумата в размер на 95.83 лева, или общото задължение по кредита и по пакета за допълнителни услуги е в размер на 8615.87 лева, а месечната погасителна вноска е в размер на 239.36 лева.

Представено е и искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и допълнителна преддоговорна информация, и общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД към договор за потребителски кредит, подписани от ответника Н. В. Н. и служител на кредитора.

Страните не спорят и от приложените по делото преводни нареждания от 28.10.2022 г. е видно, че „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е извършило парични преводи по посочената банковата сметка на ответника Н. В. Н. на сума в размер на 119.13 лева, по банковата сметка на „Ай Ти Еф Груп” АД сума в размер на 1216.22 лева, по банковата сметка на „Изи Финанс“ ЕООД сума в размер на 712.05 лева, по банковата сметка на „Стик-Кредит” АД сума в размер на 850 лева лева и по банковата сметка „Уника Живот“ сума в размер на 102.60 лева. Като основание за преводите е посочен номера на договора – 4001258619.

Страните не спорят и от представеното извлечение по сметка по договора за кредит се установява, че по договора извънсъдебно са извършени погасителни плащания в общ размер на 2125 лева.

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 152 по описа за 2025 г. на РС- Габрово, се установява, че ищецът “ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 2667.14 лева – главница, сумата 1018.70 лева – договорно възнаграждение за периода 15.05.2023 г. – 05.06.2024 г., сумата 730.05 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 16.12.2022 г. – 29.01.2025 г., като за сумата 966.69 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата 1812.50 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси и сумата 500 лева – такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, заявлението е отхвърлено с влязло в сила разпореждане от 31.01.2025 г. на РС Габрово.

По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК обективно съединени с осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са 3 допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.

При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда, който срок в случая е спазен. Допустими са и предявените осъдителни искове, тъй като в производство по чл.410 ГПК, е налице отказ на заповедния съд да издаде заповед за изпълнение за претендираните договорни възнаграждения, поради което за ищеца остава възможността да предяви осъдителен иск.

Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора, заедно със съответната договорна лихва и процент разходи и релевирано от задълженото лице неизпълнение.

Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задължението си.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, с подписването на процесния договор за потребителски кредит № 40012958619 от 27.10.2022 г. ответникът е изразил воля в предписаната писмена форма, за поемане на правно задължение да върне предоставената му сума, на 36 месечни вноски, включващи съответната главница, договорна лихва и разходи, определени на годишна база.

Предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предмета му на заемателя.

В случая от съдържанието на договора за потребителски кредит се установява изпълнението на поетото от заемодателя задължение да предостави паричната сума, но не в размер от 3000 лева, а в размер на 2897.40 лева, т.е. с 102.60 лева по-малко от посочената по кредита, тъй като от общия размер по кредита е удържана застрахователна премия в размер от 102.60 лева. Тази сума обаче не е част от главницата - заетата сума, а е разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка тя може евентуално да се претендират въз основа на договора за кредит, 4 доколкото е начислена съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и премии, съгласно основанието, за което се дължи. Следователно ответникът изначално е получил сума в размер на 102.60 лв. по-малко от посочената по кредита. Ето защо, в правната сфера на ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му парична сума в размер на 2897.40 лева.

С измененията на ГПК, ДВ, бр. 100/2019 г. на съда се вмени служебното задължение да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл. 7, ал. 3 ГПК, а процесният е именно такъв. Измененията въвеждат постановките на решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14 г. на СЕС, в което изрично е разяснено, че системата на националното процесуално право трябва да позволява в рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор. Така в т. 1 на решението по дело С-472-11 е прието, че за да може да изведе последиците от констатирането на неравноправния характер на договорна клауза, националният съд, който с направил служебно тази констатация, не е длъжен да чака потребителят, който е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. А в т. 2 от решение по дело С-243/08 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.