Определение № 12955 от 13.10.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12955 гр. Варна, 13.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина К. като разгледа докладваното от Христина К. Гражданско дело №

20243110103477 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК.

По делото е постъпила въззивна жалба с вх. № 27075/03.04.2026 г., депозирана от ответника О. К. А., чрез адв. М. Д. срещу Решение № 882 от 09.03.2026 г., постановено по гр.д. № 3477/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 39 състав.

С Разпореждане № 8536 от 06.04.2026 г. на жалбоподателя са дадени конкретни указания за привеждане на жалбата съобразно изискванията за редовност, като поради неизпълнението им, с Разпореждане № 11755 от 14.05.2026 г. въззивната жалба на страната е върната.

Съдът е сезиран с молба по чл. 64 ГПК с вх. № 43894/03.06.2026 г., депозирана от ответника за възстановяване на срока за изпълнение на дадените с Разпореждане от 06.04.2026 г. указания. Заедно с това е постъпила и частна жалба с вх. № 43895/03.06.2026 г. срещу Разпореждане № 11755 от 14.05.2025 г., с което въззивната жалба е върната.

С Разпореждане № 13816 от 08.06.2026 г. по делото съдът е отложил произнасянето по молбата по чл. 64 ГПК до влизането в сила на Разпореждане № 11755 от 14.05.2026 г., с оглед постъпилата срещу същото частна жалба от 03.06.2026 г. от О. К. А., чрез адв. М. Д..

По делото е постановено Разпореждане № 13570 от 04.06.2026 г., с което депозираната от ответницата частна жалба с вх. № 43895/03.06.2026 г. е оставена без движение с указания за отстраняване на констатираните от съда нередовности по същата.

С Разпореждане № 15353 от 25.06.2026 г. така постъпилата от ответницата частна жалба от 03.06.2026 г. е върната поради неизпълнение на дадените с указания.

Против така постановеното връщане от 25.06.2026 г. е депозирана частна жалба с вх.

№ 56769/15.07.2026 г. от ответницата. Заедно с това от страната е подадена и молба по чл. 64 ГПК с вх. № 56793/15.07.2026 г., идентична с молба вх. № 56848/15.07.2026 г., за възстановяване на срока за изпълнение на дадените с Разпореждане № 13570 от 04.06.2026 г. указания. Във връзка с така направеното искане, с Разпореждане № 17190 от 16.07.2026 г. съдът е отложил произнасянето по същото до влизане в сила на разпореждането от 25.06.2026 г. за връщане.

По подадената от ответницата частна жалба с вх. № 56769/15.07.2026 г. срещу 1

Разпореждане № 15353 от 25.06.2026 г. е постановено окончателно Определение № 4741 от 24.09.2026 г. по в.ч.гр.д. № 2023/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което обжалваният от страната съдебен акт е потвърден, поради което са налице предпоставките за разглеждане на молба по чл. 64 ГПК с вх. № 56793/15.07.2026 г., идентична с молба вх. № 56848/15.07.2026 г., за възстановяване на срока за изпълнение на дадените с Разпореждане № 13570 от 04.06.2026 г. указания.

Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК възстановяване на пропуснат процесуален срок се допуска, когато страната докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ГПК е предвидено задължение в молбата да бъдат посочени всички обстоятелства, които я обосновават, както и всички доказателства за основателността , а съгласно ал. 2 на същия член едновременно с молбата следва да бъдат подадени и книжата, за чието подаване се иска възстановяване на срока.

Последното изискване е императивно и представлява самостоятелна предпоставка за възстановяване на срока. Законодателят изисква пропуснатото процесуално действие да бъде извършено едновременно с подаването на молбата, така че при евентуалното уважаване да е налице възможност същото да породи предвидените в закона правни последици. Изключение от това правило е предвидено единствено за случаите, когато срокът е пропуснат за внасяне на суми за разноски, при които съдът определя нов срок за плащането им.

В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, в което е подчертано, че условията по чл. 65, ал. 1 и 2 ГПК са изрично установени и не подлежат на разширително тълкуване, като се приема, че за уважаването на молбата за възстановяване на срока е необходимо наред с останалите законови предпоставки да бъдат приложени и книжата, за чието подаване се иска възстановяването на срока.

В случая молителят иска възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 13570 от 04.06.2026 г., а именно: да подпише жалбата в деловодството на съдебния състав или да представи подписан екземпляр от същата с положен оригинален подпис на процесуалния представител или валиден квалифициран електронен подпис, да представи доказателства за внесена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 7.67 евро, както и да представи препис от жалбата за връчване на насрещната страна или доказателство за внесена такса в размер на 0,05 евро за служебното изготвяне на препис от същата.

Макар по отношение на задължението за внасяне на държавни такси да е приложимо специалното правило на чл. 65, ал. 2, изр. второ ГПК, същото не намира приложение по отношение на задължението за представяне на жалбата в надлежно подписан вид.

Законодателят е предвидил изключение единствено относно срока за внасяне на суми за разноски, но не и относно останалите процесуални действия, чието извършване се претендира чрез искането за възстановяване на срока. Ето защо, доколкото молителят не е представил едновременно с молбата надлежно подписан екземпляр от същата, нито последната е приподписана в деловодството на състава, не е изпълнено императивното изискване на чл. 65, ал. 2 ГПК.

Това неизпълнение не може да бъде преодоляно чрез предоставяне на нов срок за подписване на жалбата, тъй като подобна възможност не е предвидена в закона. Различният режим, установен за внасянето на държавна такса, не обосновава извод, че и останалите нередовности могат да бъдат отстранени след подаването на молбата за възстановяване на срока.

Ето защо, независимо от изложените от молителя съображения относно причините за пропускането на срока, неизпълнението на самостоятелното изискване по чл. 65, ал. 2 ГПК е достатъчно, за да се приеме, че не са налице предпоставките за уважаване на искането, поради което молбата за възстановяване на пропуснатия срок следва да бъде оставена без 2 уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 64 ГПК с вх. № 56793/15.07.2026 г., идентична с молба вх. № 56848/15.07.2026 г., депозирана от О. К. А., чрез адв. М. Д., за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 13570 от 04.06.2026 г., постановено по гр.д. № 3477/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 39 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчване на съобщението на молителя пред Окръжен съд – Варна с частна жалба.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3