Решение № 967 от 05.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. Варна, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. И.а като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20263110203044 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на В. И. И. срещу наказателното постановление, издадено от Началник РУ в ОДМВР Варна, РУ 01 Варна, с което му е наложено административно наказание глоба.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

В жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като въззивникът счита, че не е установен вида на превозното средство.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си.

По същество поддържа и доразвива основанията за отмяна на наказателното постановление.

Представител на органа, издал НП не се явява. Изразил е писмено становище по основателността на жалбата, в което моли за потвърждаване на НП.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 20.05.2026г. около 20:34 часа, въззивникът И. управлявал двуколесно ППС в гр.

Варна, в района на кръстовището на ул. „Добротица“ и ул. „Веслец“, в посока към ул.

„Крепостна“. При упралението на превозното средство въззивникът не използвал защитна каска.

В същото време в района се намирали служители на ОДМВР Варна, които изпълнявали патрулно- постова дейност, сред които бил св. Б.. Полицейските служители възприели движението на управляваното от въззивника И. ППС, както и факта, че същият 1 не използва защитна каска, при което му бил подаден светлинен и звуков сигнал и той преустановил движението си.

Св. Б. съставил срещу въззивника И. АУАН. В съдържанието на акта били описани обстоятелства на извършване на нарушение по управление на ИЕПС, при което въззивникът не използва защитна каска. Акта бил надлежно предявен на въззивника който не вписал в съдържанието му възражения.

По преписката не постъпили възражения в срок.

На 01.06.2026г. въз основа на съставения акт е било издадено и наказателно постановление, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел установената и описана в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. Извършеното от въззивника е било квалифицирано като нарушение по чл.80а ал.1 от ЗДП и на осн. чл.183а ал.1 от ЗДП било наложено административно наказание глоба.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства – надлежно съставен АУАН, документи относно собствеността и характеристиките на превозното средство сведение; показанията на св. Б. и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че са налице основания за отмяната на наказателното постановление, предвид следното:

С наказателното постановление спрямо въззивника като факти от обвинението са били вменени такива по осъществяване на движение с ИЕПС без да използва защитна каска, което деяние е било квалифицирано като такова по чл.80а ал.1 т.3 от ЗДП и санкционирано по чл.183а ал.1 от ЗДП.

И двете разпоредби касаят управление на индивидуално електрическо превозно средство. Съответно, съобразно чл.80а ал.1 т.3 от ЗДП водачът на индивидуално електрическо превозно средство е длъжен да ползва защитна каска и в случай на нарушение на чл. 80а, ал. 1, т. 3, подлежи на санкциониране по реда на чл. 183а. ал.1 с глоба в размер от 50 лева /25,56 евро/.

В настоящият казус се оспорва факта, че се касае за индивидуално електрическо превозно средство.

Посредством показанията на св. Б. се установява, че към момента на установяване на приетото за извършено административно нарушение и съставяне на АУАН не е била установявана максимална скорост на движение на превозното средство, а проверяващите са се задоволили с възприемането на външния вид на превозното средство.

От своя страна въззивникът И. ангажира документи относно собствеността и характеристиките на превозното средство сведение, видно от които същото развива максимална скорост на движение от 60 км/ч.

2

По смисъла на § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП, "Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари, като към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. Според легалната дефиниция на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.Съответно с т.13 е дефинирано понятието "Мотоциклет": двуколесно пътно превозно средство с кош или без кош, което има двигател с работен обем над 50 cm³.

Към мотоциклетите се приравняват и моторните превозни средства с три колела, чиято маса без товар не надвишава 400 kg, както и двуколесните пътни превозни средства, които имат двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост надвишава 45 km/h., а с т.14. "Мотопед" : дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h.

В т. 18б от § 6 на ДР на ЗДвП е дадено легално определение на индивидуално електрическо превозно средство, а именно пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, но ненадвишаваща 25 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.

От горната правна рамка се установява, че за да се приеме, че едно пътно превозно средство представлява индивидуално електрическо превозно средство, същото следва да отговаря на следните критерии: 1. да е оборудвано с електрически двигател; 2. максималната му конструктивна скорост да надвишава 6 км/час, но да не надвишава 25 km/h,; 3. да няма място за сядане или: 4. мястото за сядане да е с височина на референтната точка на седене до 540 мм за двуколесните и 400 мм за превозните средства с три или повече колела; 5. собствената му маса е до 50 кг.

От императивно изброените критерии се налага извод, че в случаите, когато скоростта на движение на превозното средство надвишава 25 км/ч, то това превозно средство не може да бъде определено като индивидуално електрическо превозно средство, а следва да се преценява принадлежността му към друга група превозни средства, част от които по своята дефиниция в закона бяха изброени в мотивите по- горе.

Така, при положение че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че превозното средство развива максимална скорост на движение от 60 км/ч, категорично е оборено твърдението, че се касае за индивидуално електрическо превозно средство.

Доколкото обвинението и приложената санкционна норма изрично касаят именно управление на индивидуално електрическо превозно средство и не е в правомощията на 3 въззивният съд тепърва да установява нови фактически положения и да квалифицира същите като административни нарушения, посоченото представлява абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление като необосновано.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №26-0433-000448/01.06.2026г. на Началник РУ в ОДМВР Варна, РУ 01 Варна, с което на В. И. И. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 25,56 евро на осн. чл.183а ал.1 от ЗДП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4