Решение № 208 от 04.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря С.О. като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20221110162396 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на " ФИРМА" ЕАД, с която против Б. Б. Д. са предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 272,42 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.07.2022 г. до окончателното изплащане;

61,94 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 27.06.2022 г.; 13,62 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 06.2019 г. –04.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.07.2022 г. до окончателното изплащане; 3,20 лв. - мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода 31.07.2019 г. – 27.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.07.2022 г. по ч. гр. д. № 38994/2022 г. по описа на СРС, 178 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 22, находящ се в ..., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че ответникът има качеството на "битов клиент" като съсобственик – носител на правото на собственост върху процесния имот. Поддържа, че съгласно общите условия от 2016 г. е доставил 1 за процесния период до имота на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по горе размери. Поддържа, че съгласно чл.

139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Сочи, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от "ФИРМА" ЕООД, поради което се дължи и възнаграждение за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Б.

Д.. Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че е съсобственик на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Излага, че отоплителните тела в имота били премахнати, а подаването на топла вода до имота - прекъснато. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление от 20.07.2022 г. ФИРМА е сезирало съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Д. за следните суми: 272,42 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.07.2022 г. до окончателното изплащане; 61,94 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 27.06.2022 г.; 13,62 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 06.2019 г. –04.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.07.2022 г. до окончателното изплащане; 3,20 лв. - мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода 31.07.2019 г. – 27.06.2022 г.

Съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника на 29.09.2022 г., който е депозирал възражение в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което съдът е дал указания на заявителя, че може да предяви искове, като в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си .

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

За да се уважи искът за установяване вземане на ищеца за стойността на 2 доставената топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение следва да се докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на последния да заплаща стойността, че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с действащата към съответния момент нормативна уредба, че е извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответника, който е поел задължение да заплати тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.

По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в плащането на главниците ищецът следва да установи, че главните задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорните суми.

Ответникът следва да докаже възраженията си (правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ответника е да докаже изтичането на законоустановения давностен срок, а в тежест на ищеца настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение п о чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната 3 наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ . Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Договорът за доставка на топлинна енергия за имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. За преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).

Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че през процесния период ответникът е имал качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до процесния имот и дължи заплащане на цената на същата и цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия.

От приетите по делото доказателства се установява, че ответникът е 4 собственик на процесния имот.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот №92, том 1-А, рег. № 18353, дело № 82 от 15.09.2006 г., съставен от нотариус Румен Богданов, район на действие – СРС, ответникът се легитимира като собственик на описания в исковата молба апартамент и прилежащите към него ид.ч. от общите части на сградата.