Решение № 66 от 27.04.2026, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Тутракан, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430101293 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 6757/12.12.2025 г. на „Е. М.“ ЕАД с ЕИК *** против С. С. Р. с ЕГН ********** за установяване дължимостта на парична сума по договор за потребителски кредит, за която е издадена Заповед № 61/19.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 383/2025 г. на РС – Тутракан, и по отношения на която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от цената на иска, която е 3960,00 лева, и от настоящия адрес на потребителя, който е в гр. Тутракан, станал известен от служебна справка на съда в НБД „Население“ – чл. 113 ГПК.

Доплатена е държавната такса от 79,20 лева върху цената на иска.

Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който тече от съобщаването за постъпилото възражение на 12.11.2025 г.

С исковата молба се претендира на основание договор за потребителски кредит № 7200311041260 от 24.05.2024 г. главница в размер на 3960,00 лева.

Ищецът „Е. М.“ ЕАД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало от процесния договор, доколкото същото му е цедирано от кредитодателя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД. Излага доводи в тази насока. Ищецът моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

1

Ответникът С. Р. не подава отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В подаденото възражение по чл. 414 от ГПК същият сочи, че не е сключвал процесния договор, а е станал жертва на измама, предмет на разследване по ДП № 132/2024 г. по описа на РУ – Тутракан.

В съдебното заседание ищецът не се представляват, но изпращат молба с вх.№ 2042/08.04.2026, с която поддържат исковата молба.

Ответникът се явява лично и с упълномощен процесуален представител – адвокат, оспорват иска. Г-н Р. твърди, че не знае какво е електронен подпис и че няма такъв. Случило му се е през май месец 2024 един негов познат – Е.

С. Р., когото помолил да му пусне обява в интернет за продажба на МПС, да му иска личната карта и да го снима с нея, като го накарал да я държа до лицето си. След това разбрал, че имало много кредити на негово име, а не бил само процесният. Подали с адв. А. жалба в прокуратурата. Е. Р. казал, че му иска личните данни и пред гаража му го снимал с личната му карта, и в тях също го снимал. Това станало в един ден през май 2024 г. Твърди, че няма електронна поща и не знае какво е имейл. Компютър, таблет и интернет не ползвал. Не знаел как се работи с такива уреди. Адв. А. допълва, че в Силистра се води досъдебното производство под нов номер, тъй като се е установило, че последният криминален случай е от с. Искра. Твърди, че не е само неговият доверител, който е пострадал по този начин, а са много, и както ставало ясно, само от името на неговия доверител са изтеглени много кредити от различни кредитодатели.

Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правна квалификация по чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за потребителския кредит, предвид безспорното обстоятелство, че вземането произтича от договор, сключен с потребител.

Съдът следи служебно за интересите на ответника потребител и за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор.

Представеният договор за потребителски кредит № 7200311041260 от 24.05.2024 г. за заем в размер на 3960,00 лева, между „Ти би ай банк“ ЕАД и ответника, е сключен с електронни подписи, като този на ответника е издаден от Namirial CA Firma Cualificata, който издател съдът служебно знае от други дела, че не изисква присъственото подписване на документи във връзка с издаването на сертификата за електронен подпис, а е достатъчно да „идентифицира“ титуляря по лицево разпознаване спрямо документ от личната му карта, който начин на електронна идентификация не е регламентиран в Закона за електронната индентификация. Издаденият по този начин „облачен“ сертификат за електронен подпис може да е приложим в други страни и в страната на издателя Namirial CA Firma Cualificata, но не и на територията на България, а още по-малко за целите на подписването на договор за потребителски кредит.

Ето защо съдът приема, че договорът не е подписан валидно, липсва 2 волеизявление от страна на длъжника за обвързване с параметрите му и поради това не е сключен валиден договор. Същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, защото от външна страна, макар в него да има изявление за съгласие на кредитополучателя, всъщност такова съгласие липсва.

Отделно от липсата на волеизявление, а оттук и липсата на договор въобще, поради неговата нищожност, същият, ако беше валидно подписан би бил недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, за което Тутраканския районен съд е изложил мотиви в свое Разпореждане № 383/19.03.2025 по ч.гр.д.№ 140/2025, влязло в сила на 02.06.2025 след обжалване и потвърждаване от въззивния съд.

При недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Същото задължение би имал и при недействителност по чл. 26 от ЗЗД, но на основание чл. 55 от ЗЗД.

Вземането е цедирано от кредитодателя към ищеца, но последният не представи никакви доказателства, въпреки указаната доказателствена тежест, че сумата от 3960 лева е усвоена от ответника, поради което съдът приема, че той не дължи нито на основание чл. 23 от ЗПК, нито на друго основание, в т.ч. не и по чл. 55 от ЗЗД, сумата, за която е издадена срещу него заповед за изпълнение.

По разноските

На ответника следва да се присъдят, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноските в производството за платения адвокатски хонорар в размер на 360 евро.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Е. М.“ ЕАД с ЕИК ***, като цесионер, против С.

С. Р. с ЕГН ********** за установяване дължимостта на главница в размер на 3960 лева по договор за потребителски кредит № 7200311041260 от 24.05.2024, сключен с кредитодателя цедент „Ти би ай банк“ ЕАД, за която сума е издадена Заповед № 61/19.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 383/2025 г. на РС – Тутракан.

ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕАД с ЕИК ***да плати 360 евро на С. С. Р. с ЕГН ********** за разноски по гр.д.№ 1293/2025 на ТнРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – Силистра.

3

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Тутракан, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430101293 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 6757/12.12.2025 г. на „Е. М.“ ЕАД с ЕИК *** против С. С. Р. с ЕГН ********** за установяване дължимостта на парична сума по договор за потребителски кредит, за която е издадена Заповед № 61/19.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 383/2025 г. на РС – Тутракан, и по отношения на която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от цената на иска, която е 3960,00 лева, и от настоящия адрес на потребителя, който е в гр. Тутракан, станал известен от служебна справка на съда в НБД „Население“ – чл. 113 ГПК.

Доплатена е държавната такса от 79,20 лева върху цената на иска.

Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който тече от съобщаването за постъпилото възражение на 12.11.2025 г.

С исковата молба се претендира на основание договор за потребителски кредит № 7200311041260 от 24.05.2024 г. главница в размер на 3960,00 лева.

Ищецът „Е. М.“ ЕАД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало от процесния договор, доколкото същото му е цедирано от кредитодателя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД. Излага доводи в тази насока. Ищецът моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

1

Ответникът С. Р. не подава отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В подаденото възражение по чл. 414 от ГПК същият сочи, че не е сключвал процесния договор, а е станал жертва на измама, предмет на разследване по ДП № 132/2024 г. по описа на РУ – Тутракан.

В съдебното заседание ищецът не се представляват, но изпращат молба с вх.№ 2042/08.04.2026, с която поддържат исковата молба.

Ответникът се явява лично и с упълномощен процесуален представител – адвокат, оспорват иска. Г-н Р. твърди, че не знае какво е електронен подпис и че няма такъв. Случило му се е през май месец 2024 един негов познат – Е.

С. Р., когото помолил да му пусне обява в интернет за продажба на МПС, да му иска личната карта и да го снима с нея, като го накарал да я държа до лицето си. След това разбрал, че имало много кредити на негово име, а не бил само процесният. Подали с адв. А. жалба в прокуратурата. Е. Р. казал, че му иска личните данни и пред гаража му го снимал с личната му карта, и в тях също го снимал. Това станало в един ден през май 2024 г. Твърди, че няма електронна поща и не знае какво е имейл. Компютър, таблет и интернет не ползвал. Не знаел как се работи с такива уреди. Адв. А. допълва, че в Силистра се води досъдебното производство под нов номер, тъй като се е установило, че последният криминален случай е от с. Искра. Твърди, че не е само неговият доверител, който е пострадал по този начин, а са много, и както ставало ясно, само от името на неговия доверител са изтеглени много кредити от различни кредитодатели.

Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правна квалификация по чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за потребителския кредит, предвид безспорното обстоятелство, че вземането произтича от договор, сключен с потребител.

Съдът следи служебно за интересите на ответника потребител и за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор.

Представеният договор за потребителски кредит № 7200311041260 от 24.05.2024 г. за заем в размер на 3960,00 лева, между „Ти би ай банк“ ЕАД и ответника, е сключен с електронни подписи, като този на ответника е издаден от Namirial CA Firma Cualificata, който издател съдът служебно знае от други дела, че не изисква присъственото подписване на документи във връзка с издаването на сертификата за електронен подпис, а е достатъчно да „идентифицира“ титуляря по лицево разпознаване спрямо документ от личната му карта, който начин на електронна идентификация не е регламентиран в Закона за електронната индентификация. Издаденият по този начин „облачен“ сертификат за електронен подпис може да е приложим в други страни и в страната на издателя Namirial CA Firma Cualificata, но не и на територията на България, а още по-малко за целите на подписването на договор за потребителски кредит.

Ето защо съдът приема, че договорът не е подписан валидно, липсва 2 волеизявление от страна на длъжника за обвързване с параметрите му и поради това не е сключен валиден договор. Същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, защото от външна страна, макар в него да има изявление за съгласие на кредитополучателя, всъщност такова съгласие липсва.

Отделно от липсата на волеизявление, а оттук и липсата на договор въобще, поради неговата нищожност, същият, ако беше валидно подписан би бил недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, за което Тутраканския районен съд е изложил мотиви в свое Разпореждане № 383/19.03.2025 по ч.гр.д.№ 140/2025, влязло в сила на 02.06.2025 след обжалване и потвърждаване от въззивния съд.