Определение № 1149 от 30.04.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1149 гр. Бургас, 29.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20242100500520 по описа за 2024 година

Производството е по чл.423 от ГПК, образувано по възражение с вх.рег.№13182/28. 03.24г. по регистъра на БРС, подадено от „ТИС ЕНД УИН“ ЕООД ЕИК 200710618, представлявано от Владимир Андреевич Шутов, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“№16, ет.3, чрез адв. Янко Пашов от БАК със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Константин Фотинов“№10 срещу Заповед №2957 от 05.10.23г., издадена за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5679/23г. по описа на БРС в полза на заявител „Св.Влад“ ЕООД ЕИК 148098642 със седалище и адрес на управление с.Баня, община Несебър, област Бургас, местност Кашер- Вилно селище Св.Влад, като се твърди нередовно връчване на същата на длъжника.

Във възражението се твърди, че длъжникът е узнал за предприетото спрямо него заповедно производство от счетоводителя си, уведомен чрез телефонно обаждане от служител на ЧСИ Ивелина Божилова, с район на действие – този на БОС, на 29.02.24г.

След проверка на ч.гр.д.№5679/23г. по описа на БРС, процесуалният представител на дружеството установил, че срещу доверителя му е издадена горепосочената заповед, по заявление на „Св.Влад“ЕООД, подадено на 21.09.23г.

Според данните от посоченото дело, заповедта била връчена на длъжника след еднократно посещение на връчителя(призовкар от БРС) на 19.10.23г.чрез залепване, като в разписката на гърба на съставеното в тази връзка уведомление е отразено ръкописно „не откривам офис и служител“ и след залепих това уведомление…“в ляво във входа“.Приложено било и съобщение от същата дата, върху разписката на гърба на което е вписано“не откривам офис и служители.Залепих уведомление в ляво във входа-липсва пощенска кутия“.

След докладването на горните документи, БРС е издал разпореждане от 08.11.23г., приемащо уведомяването на длъжника за редовно извършено на 04.11.23г., на основание чл.50, ал.4,вр. чл.47, ал.7 ГПК. На 11.12.23г. е издал разпореждане, с което, след като уведомяването на длъжника за горепосочената заповед е прието за редовно извършено на основание чл.50,ал.4 и 1

2,вр. чл.47, ал.5 от ГПК на 04.11.23г. и заповедта е счетена за влязла в сила на 04.12.23г. поради неподаване на писмено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК,е постановено издаването на изпълнителен лист.

Длъжникът оспорва законосъобразността на горепосоченото връчване на заповедта, като излага пространни съображения в насока, че като търговец следва да бъде уведомен за нея по реда на чл.50 от ГПК, но отбелязването в разписката на конкретното уведомление от 19.10.23г. „не откривам офис и служители“ не предпоставяло прилагането на чл.50, ал.2 от ГПК, т.к. търговецът трябва да е напуснал адреса си без да е вписал новия в Търговския регистър, а по делото нямало такива данни,нито била приложима разпоредбата на чл.50, ал.4 от ГПК, при която връчването се осъществява чрез залепване по реда на чл.47, ал.1 ГПК, обаче след няколкото посещения, сочени в чл.47, ал.1 от ГПК, което не е спазено, както не били спазени също чл.47, ал.2 и 3 от ГПК. От обясненията на призоваващия орган не ставало ясно и точно къде(на коя врата) е залепено уведомлението.

Поддържа се, че призовкарят не е изпълнил и задължението си да установи белези за пребиваването на юридическото лице на адреса(табела с фирма- наименование, обявено работно или приемно време, наличие на офис, работници или служители на търговеца),а при неоткриването на такива да положи усилия да събере от съседи данни дали лицето е пребивавало на адреса, позната ли е фирмата му, работили ли са там негови представители, работници или служители, като констатациите бъдат вписани в документа, доказващ връчването на книжата. Страната счита, че призовкарят би следвало да впише действията си по осъществената проверка дори когато не може да събере данни дали юридическото лице е пребивавало на адреса, според съдебната практика, но и това не е било сторено.

Възразява се и в насока, че едновременното приложение на разпоредбата на чл.50, ал.2 и на ал.4 от ГПК е невъзможно, т.к. са обосновани от различни предпоставки на невъзможност за директно връчване на книжа на страната и се конкурират помежду си.

В обобщение се моли за приемане на отправеното възражение срещу Заповед за изпълнение № 2957/05.10.23г. по ч.гр.д.№5679/23г. по описа на БРС на основание чл.423, ал.1,т.1 от ГПК.

Бургаски окръжен съд намира отправеното възражение по чл.423 от ГПК за допустимо, като подадено в предвидения от закона едномесечен преклузивен срок, но по същество – за неоснователно, по следните съображения:

Видно от данните по ч.гр.д.№5679/23г. по описа на БРС, то е било образувано по заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за парично вземане срещу „ТИС ЕНД УИН“ ЕООД поради неизпълнение на задължение за заплащането на годишни такси по договор за управление от 15.08.09г.,сключен със заявителя, сочещ се за изправна страна -изпълнител по същия.

Съдът е уважил заявлението и е издал поисканата от неудовлетворения кредитор заповед.

Тя е била съобщена на длъжника на адреса му, обявен в Търговски регистър чрез залепване на 19.10.23г., след еднократно посещение на призовкар-служител при БРС, вписал в разписката към уведомлението„не откривам офис и служители. Залепих уведомлението в ляво във входа- липсва пощенска кутия“.

Връчването е било прието от БРС за редовно осъществено на 04.11.23г., след изтичане на визирания в закона двуседмичен срок от залепването, на основание чл.50, ал.4 от ГПК, което БОС 2 намира за неправилно, защото установените по делото факти не съответстват на предпоставките от посочената разпоредба.Тя се прилага, когато връчителят установи на място канцелария, която не може да бъде достъпена или пък не намери лице, съгласно да приеме книжата.Тогава се съобразява и императивната разпоредба на чл.47, ал.1 от ГПК, към която законът препраща, като призовкарят може да връчи съобщение чрез залепване надлежно едва щом безрезултатно е посещавал адреса най- малко три пъти в рамките на един месец, от които поне веднъж- в почивен ден.

Обаче тук нормата не може да се приложи, защото твърдените в бележките на призовкаря обстоятелства са други.

Той е заявил изобщо липса на офис и служители на търговеца, след което е залепил уведомлението.

Описаната фактология според БОС следва да се подведе под разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК, приложима съгласно съдебната практика не само за търговци, напуснали адреса и неизпълнили задължението си да отразят новия в Търговския регистър, а и когато на официално обявения адрес въобще липсва офис на юридическото лице.

Тази норма не поставя изискване за залепване на уведомление на адреса на управление, обявен в ТР, т.к. липсата на физически белези, обозначаващи седалището като реално място, на което юридическото лице извършва дейността си, обезсмисля извършването на допълнителни опити за осъществяване на контакти с негови представители за връчване на съдебни книжа или призовки.

Освен това чл.50, ал.2 от ГПК не съдържа препратка към чл.47, ал.1 от ГПК, изискващ няколкократни посещения на адресата от връчителя.

Действително съдебната практика налага призовкарят да опише в разписката към уведомлението или съобщението до адресата не само личните си впечатления за наличието на белези за съществуващ на място офис на търговеца, но и допълнителните си проучвания в тази насока, включително лицата, от които е взел сведения за това дали фирмата е позната на място и дали има, респективно е имала седалището си там, което в случая не е сторено или поне не е отразено в конкретната разписка, но съдебният състав приема, че този пропуск не опорочава ненадлежното връчване на процесната заповед.

Това е така, защото вписването на горните констатации са наложени от практиката единствено с цел да се подкрепи крайният извод за обосновано прилагане на чл.50,ал.2 от ГПК.

БОС намира, че в случая лепенето на уведомлението от служителя на БРС във входа на същия адрес(което по закон не се предвижда) изцяло задоволява изискването за допълнителна проверка, обосноваваща прилагането на съобщението към делото като редовно връчено, при това потвърждаваща верността на отразеното в документа становище, че офис и служители на дружеството на адреса действително няма. Ако имаше такива наистина, длъжникът щеше да е информиран за издаването на заповедта чрез залепеното уведомление и при спазване на изискването за добросъвестност, визирано в чл.3 от ГПК, негови представители биха се явили на указаните в уведомлението място и срок за получаване на заповедта и запознаване с данните по делото.

При тези констатации съдът намира, че връчването на заповедта по чл.410 от ГПК е било редовно осъществено, но не на основание чл.50, ал.4 от ГПК, а на основание чл.50, ал.2 от ГПК, от което следва, че напълно правилно и в съответствие със закона съобщението до длъжника е било приложено в кориците на делото като редовно връчено и дружеството е счетено за надлежно 3 уведомено на 04.11.23г., а след изтичането на срока за възражение, на 11.12.23г. на заявителя е бил издаден и изпълнителен лист за паричното вземане.

В обобщение БОС намира възраженията за неспазена процедура по връчването на заповедта за изцяло формални и необосновани, поради което счита, че те не следва да бъдат приети.

Т.к. съгласно т.15 от ТР №4/18.06.2014 г. по ТД №4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС за производството по чл.423 от ГПК се дължи държавна такса по чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, но такава не е внесена, на молителя, подал възражението следва да се възложи с настоящото определение заплащането на сумата от 25 лв. по сметка на БОС.

Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК с вх.№13182/28.03.

24г. по регистъра на БРС, подадено от „ТИС ЕНД УИН“ ЕООД ЕИК 200710618 чрез адв. Янко Пашов от БАК със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Константин Фотинов“№10 срещу Заповед №2957 от 05.10.23г., издадена за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5679/23г. по описа на БРС в полза на заявител „Св.Влад“ ЕООД ЕИК 148098642 със седалище и адрес на управление с.Баня, община Несебър, област Бургас, местност Кашер- Вилно селище Св.Влад.

ОСЪЖДА „ТИС ЕНД УИН“ ЕООД ЕИК 200710618, представлявано от Владимир Андреевич Шутов, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“№16, ет.3,да заплати държавна такса от 25лв.(двадесет и пет лева) по сметка на Бургаски окръжен съд за производството по ч.гр.д.№520/24г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4