Решение № 28 от 26.01.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Смолян, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500666 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ю. Н. К. ЕГН ********** гр.Смолян, чрез адв. П., срещу Решение № 451 от 09.10.2025 г. на РС-Смолян по гр. д. № 169/2025 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР гр. София, за заплащане на сумата в размер на 2461,34 лева представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 11.07.2022г.- 27.01.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска в съда 27.01.2025г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 394,26 лева законна лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд, считано от първо число от месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи допълнителното възнаграждение /01.10.2022г./, до 27.01.2025г.

Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответника съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното 1 решение.

Прави се подробен сравнителнен анализ на нормативната уредба на нощния и извънредния труд, въз основа на който се формира извод, че нормите, регламентиращи нощния труд в КТ, защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Акцентира се върху това, че единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., не е възпроизведена в следващите издадени наредби.

Категорично не се споделя доводът, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск /чл. 189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл.187, ал.5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Поддържа се, че тези компенсаторни механизми са дължими на посочените в самия закон основания, предвидени за тази категория служители, и не могат изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд при работа с високо нервно-психическо натоварване, каквато несъмнено е работата на служителите на МВР.

Същевременно се припомня, че указанията в решението на СЕС по дело С262/20 са да се установи дали по-голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото работно време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд, за каквито обаче няма данни да са представени доказателства по делото. Обосновава се извод, че по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд, като се прави подробен анализ на законовите разпоредби за придобивките, които се оказва, че се ползват от всички държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд, работейки на смени. Поради това и се счита, че тези придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни механизми“, респ. като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т. 51 от решението на СЕС, тъй като не са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта и „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“. Припомня се също, че нито в ЗМВР, нито в мотивите за изменението му, са посочени причини, които 2 да обосновават необходимостта от завишаване на продължителността на полагания нощен труд и премахването на коефициента 1.143 при приравняването на нощния към дневен труд, като при това мотивите да не са икономически и да са свързани с допустима от закона цел. Припомня се и определение от 29.07.2024г по преюдициално запитване - дело С-435/2023 на СЕС, с което се приема, че не се допуска правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна с тази цел. Прието е още, че не се допуска прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с цитираните разпоредби от правото на Съюза, по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий. Въз основа на всичко изложено се прави извод, че поради приоритета на европейското право над националното националният съд не следва да се съобразява с постановките на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г., както и нормата на чл. 187, ал. 1, изр. 2 ЗМВР не следва да се прилага от съда като противоречаща на чл. 12 и членове 20 и 31 от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права, а за служителите, полагащи труд на смени, следва да се прилага чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, тъй като в противен случай биха били по – неблагоприятно третирани. При така изложените подробни съображения за приложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд и доколкото правилото за преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с правилата за заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж, за процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса дали е положен извънреден труд от страна на ищеца.

Търси се отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

В отговора на въззивната жалба се излагат подробни съображения за нейната неоснователност и за правилност и законосъобразност на решението, което се иска да бъде потвърдено. Обосновава се заключение, че изводите, приети с решението по дело С-435/2023 на СЕС, са в унисон с тези по дело С260/20 г., решението по което е взето предвид при постановяване на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.

Припомня се, че по отношение на правното действие на тълкувателните решения, е налице задължителна практика на ВКС - т. 1 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК и ТР № 3 от 28.03.2023 г по тълк.д. № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, като със задължителна сила е разяснено, че тълкувателно решение, с което ОСГКТК на ВКС уеднаквява 3 съдебната практика се различава от съдебните решения, постановени по индивидуални правни спорове по специфичното си съдържание и правни последици. По съдържание тълкувателното решение е акт на колективен орган на ВКС - общо събрание на гражданска и/или търговска колегии на ВКС, с който се тълкува материалноправна или процесуалноправна разпоредба.

Извършеното тълкуване не е дейност по създаване на ново правило, тъй като неговата цел е да открие точния смисъл на нормата, да реализира визирания в чл. 124 от Конституцията на Република България резултат - осигуряване еднакво приложение на законите от съдилищата, като изясни, как е следвало да се разбира съдържанието на създадения от законодателя нормативен текст.

Съдържанието на тълкуваната разпоредба се счита такова, каквото е изяснено със задължителното тълкуване, още от момента на приемането й, в който смисъл задължителното тълкуване има ретроактивно действие. В тази връзка се счита, че правилно първоинстанционният съд е възприел разрешението, дадено в тълкувателното решение.

Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

Прави се при евентуалност възражение за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

Допълнителни съображения от страните се излагат в писмени становища.

СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в рамките на оплакванията в жалбата, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК. Поради това и на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите му, които споделя изцяло.

В допълнение към изложеното от районния съд и съобразно доводите в жалбата съдът намира следното:

Ищецът претендира от ответника сумата от 2461,34 лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 11.07.2022г.- 27.01.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска в съда 27.01.2025г. до окончателното 4 изплащане, сумата в размер на 394,26 лева законна лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд, считано от първо число от месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи допълнителното възнаграждение /01.10.2022г./, до 27.01.2025г.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер, като счита, че всички дължими суми на ищеца са изплатени и не следва да се извършва преизчисляване на нощните часове положен труд с коефициент 1,143.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

Не се оспорват фактически и правни изводи на първоинстанционния съд, че в процесния период ищецът е работил по служебно правоотношение по ЗМВР и е полагал труд на смени, както и възприетите от съда експертни изводи, че в периода от 11.07.2022 г. до 27.01.2025 г. ищецът има отработени общо 1 338 часа нощен труд, които съгласно методологията по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се превръщат в дневни, като се преизчисляват с коефициент 1,143 и така се равняват на претендираните суми.