Определение № 20273 от 28.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 9236/2026
- Вид
- Определение № 20273
- Подписан
- 28.09.2026
- В сила
- 28.09.2026
- Състав
- Райна Стефанова, Даяна Калинова Топалова, Милена Богданова
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.39 · Граждански процесуален кодекс
- чл.40 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20273 гр. София, 28.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Райна Стефанова
Членове:
Милена Богданова
Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20261100509236 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. С. Г. срещу разпореждане № 63911 от 26.05.2026 г., постановено по гр. д. № 40347/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 89-ти състав, с което е върната въззивната жалба на жалбоподателя срещу постановеното по делото решение.
Доводите са за незаконосъобразност, изведени при твърдения, че връчването на решението не е извършено по правилата на ГПК, тъй като съобщението е оформено като връчено при отказ въпреки представените доказателства, че по това време адв. Й. е отсъствала от кантората до 06.01.2026 г., поради което не може да се приеме, че датата на връчване посочена в съобщението, а именно 05.01.2026 г., е началото на срока за въззивно обжалване, а за най – ранна дата следва да се приеме 07.01.2026 г., поради което жалбата е подадена в срок. При тези твърдения иска съдът да отмени обжалваното разпореждане.
Ответникът по жалбата не ангажира становище по основателността й.
Частната жалба е подадена от легитимирана да оспорва обжалвания акт страна и в определения от закона срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
В производството пред първоинстанционния съд жалбоподателят Г. е представляван от адв. И.Р., като адвокатът е посочен като съдебен адресат с молба от 30.09.2021 г. ( л.195 от първоинстанционното дело ). Преди последното по делото съдебно заседание от адв. Р. са подадени няколко молби с приложени доказателства за служебна ангажираност и искане за отлагане на насроченото за 24.09.2025 г. открито съдебно заседание, което искане е оставено без уважение и делото е обявено за решаване. След даване ход на устните състезания жалбоподателят е упълномощил адв. Й., която е представила по делото писмени бележки.
По делото е постановено решение № 21453/24.11.2025 г., с което са отхвърлени предявените от майката И.Р.Р.-Л. и бащата Я. С. Г. искове за изменение на утвърдения с решение по гр. д. № 1666/2013 г. на РС Силистра, изменено с решение по гр. д. № 1888/2017 г. режим на лични отношения с детето Георги Я.ов Г..
Препис от решението е връчен на жалбоподателя Г. чрез адв. Й. на адреса, посочен в 1 писмените бележки. Съобщението е върнато по делото в цялост, оформено като връчено при отказ на адв. Й. на 05.01.2026 г., тъй като не е пълномощник. С разпореждане от 08.01.2026 г. съдът е приел, че решението е връчено редовно по реда на чл.51, ал.2 ГПК.
На 10.01.2026 г. е постъпило възражение от адв. Й., в което е посочено, че решението следва да се връчи на адв. Русева, представлявала жалбоподателя в хода на цялото производство, а отделно от това е посочено, че жалбоподателят е оттеглил пълномощното от адв. Й..
С разпореждане от 19.01.2026 г. съдът е приел, че Г. не е уведомил съда за оттегляне на пълномощното, поради което връчването на 05.01.2026 г. е надлежно. На 20.01.2026 г. от жалбоподателя Г. е подадена въззивна жалба срещу постановеното по делото решение и молба с искане за поправка на явна фактическа грешка в разпореждането на съда от 19.01.2026 г. С разпореждане от 21.01.2026 г. съдът е отменил разпореждането си от 08.01.2026 г., приел е че жалбата е в срок и е разпоредил връчване на препис на другата страна. След изтичане на срока за отговор е разпоредил делото да се изпрати на Софийски градски съд. По подадените въззивни жалби в СГС е образувано в. гр. д. № 4175/2026 г., по което с определение от 18.05.2026 г. съдът е прекратил производството и е върнал делото на СРС за изпълнение на указанията в мотивите на определението.
В мотивите съдът е приел, че към 05.01.2026 г. адв. Й. е била надлежно упълномощена да представлява Я. Г. пред СРС, вкл. и да получава съдебни книжа по делото, поради което препис от решението е бил надлежно връчен на същата при условията на чл.
51, ал. 2 ГПК, а именно – въпреки направения отказ за получаване, доколкото към този момент не е била налице нито една от изброените в цитираната разпоредба хипотези /оттегляне или отказ от пълномощие/. Следователно и въпреки че в рамките на производството пред СРС Я. Г. е упълномощил двама адвокати, които да го представляват /адв. Р. – А. и адв. Й./, то в деня на връчването на един от тях – на 05.01.2026 г. на адв. Й., срокът за обжалване на първоинстанционното решение по чл. 259, ал. 1 ГПК е започнал да тече. Приел е, че при наличието на няколко пълномощници на страната е достатъчно съдебното решение да бъде връчено на един от тях, като от връчването започва да тече срокът за обжалване, а последващото връчване на акта на друг пълномощник не поставя ново начало за срока за обжалване. Предвид това е прието, че двуседмичният срок за подаване на въззивна жалба е започнал да тече на 05.01.2026 г., а въззивната жалба е подадена по електронен път чрез Единния портал за електронно правосъдие на 20.01.2026 г.
С обжалваното разпореждане от 26.05.2026 г. първоинстанционниет съд е споделил мотивите на СГС и е върнал жалбата като просрочена.
Разпореждането е незаконосъобразно.
Разпоредбата на чл.40 ГПК предоставя възможност на страната по гражданско дело да посочи лице – съдебен адресат, на което да се връчват призовки и съобщения. За упражняването на посочения избран начин на връчване е достатъчно съдебният адресат да бъде съобщен на съда като водещо значение има лицето, посочено да получава съобщенията, без значение дали същото е пълномощник, която процесуална възможност гарантира процесуалните права на страната, когато връчването на съобщенията по общите правила за нея би било затруднено или неудобно. В случаите, когато страната е посочила съдебен адресат, връчването на него е с приоритет пред личното връчване, каквото е и връчването на пълномощник ( арг. от чл.39 ГПК ). Посоченият съдебен адресат задължава съда да уведомява страната чрез определеното от нея лице - адресат, независимо дали това лице е пълномощник по делото.
Жалбоподателят е посочил в производството пред СРС съдебен адресат - лице, чрез което да се осъществява връчването, а именно адв. И.Р. с посочен в молбата адрес, поради което съобщенията по делото, включително за изготвеното съдебно решение, е следвало да бъдат изпратени на този адрес. Следователно като е връчил постановеното по делото 2 решение на пълномощника адв. Й., а не на посочения съдебен адресат, съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон, относно поредността на връчването като е връчил решението на пълномощник при посочен от страната съдебен адресат.
Предвид изложеното постановеното по делото решение не е връчено редовно, поради което срокът за обжалване не е започвал да тече и подадената от жалбоподателя въззивна жалба не е просрочена, поради което обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като делото се върне на районния съд, с указания за администриране на подадената въззивна жалба по компетентност на СГС, доколкото е изпълнена процедурата по връчване на препис от жалбата.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 63911 от 26.05.2026 г., постановено по гр. д. № 40347/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 89-ти състав, с което е върната въззивната жалба на жалбоподателя срещу постановеното по делото решение № 21453/24.11.2025 г.
В Р Ъ Щ А делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията, посочени в мотивите.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3