Решение № 4259 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4259 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20251110204712 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. М. К., чрез адв. Ч. срещу наказателно постановление НП № 25-4332-002249 /13.02.2025г., издадено от зам. началник О”ПП”-СДВР, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл. 179 ал.2 вр. пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец“ на основание чл. 175 ал.1 т.5 ЗДвП за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП .

В жалбата се оспорват фактическите констатации в акта, както и се твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на субекта на отговорността. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище.

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представите. Представено е писмено становище. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 23.11.2024г., около 13:30ч., жалбоподателят С. К. управлявал моторно превозно средство л.а. *** с ДК № ***********. Той се движел по бул.

„С.овско шосе“ с посока на движение от ул. „Д. Шишманов“ към кв. С.ово. На кръстовището с ул. „Проф. Д-р Ив. Стренски“ реализирал ПТП с лек автомобил *** пред него, тъй като не се движел на достатъчно разстояние от него. След настъпване на ПТП водачът на л.а *** –св. К., провел разговор с жалбоподателя, който не останал на мястото на инцидента. Св. К. подал сигнал. На място пристигнал полицейски екип. На тях св. К. дал сведение за случилото се, водача и превозното средство. Съставени били скица, протокол, попълнена декларация. Свидетелят Д. съставил АУАН, в който описал фактическите си констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл.

23, ал. 1 и по чл. 123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП № 25-4332-002249 /13.02.2025г., с което на жалбоподателя С. М. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. за нарушение на чл.23 ал.1 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец“.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на св. Д., св. К. и св.К., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН, протокол за ПТП, декларация на водача и, заповед на министъра на вътрешните работи , справка-извлечение за извършени нарушения и наложени на жалбоподателя административни наказания по ЗДвП.

Доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.

Свидетелските показания очертават фактите, последващи настъпването на пътнотранспортното произшествие, като св. Д. извежда пред съда спомените си относно съставянето на акта.

От хронологично последователните и фактически конкретни показания на св. К., ведно с писмените доказателства по делото се установяват фактите, касаещи време, място на настъпване на произшествието, щетите по превозното средство, водач на двете превозни средство.

2

Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство, относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно отразеното в него.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол пред настоящата инстанция, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП н е са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при които то е извършено.

В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановелние са посочени в пълен обем обстоятелства, при които е извършено нарушението.

Изрично са отразени време, място, МПС, което е управлявал жалбоподателят, фактите, свързани с конкретния механизъм на настъпване на произшествието, респективно и резултатът от ПТП – удар в намиращия се пред него лек автомобил.

От словесното описание на нарушението по несъмнен начин се установява извършването на какво нарушение е вменено на жабоподателя и то съответства на посочената норма на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

Нарушението е извършено с факта на осъществяване на управление на моторно превозно средство на разстояние от движещото се пред него такова, което да позволява на водача да избегне удар, ако то рязко спре или намали скоростта.

Деянието е извършено виновно, като водача-субект на отговорността е имал представи в съзнанието си за обстоятелствата при които осъществява 3 управлението на превозното средство и представи относно разстоянието, на което се движи от намиращия се пред него автомобил като въпреки това е осъществил управлението, без да осигури дължимото разстояние.

За така осъщественото нарушение на жалбоподателят е наложена „глоба“ в размер, който съответства на вида и тежестта на извършеното нарушение, поради което и не следва да бъде редуциран.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за второто нарушение е била също правилно ангажирана.

От доказателствата по делото – свидетелските показания, несъмнено се установи същият да е напуснал мястото на инцидента преди пристигането на полицейските служители. В съзнанието му е имало представи, че до попълване на двустранния протокол не се е стигнало, като въпреки това не е изпълнил дължимото и не е останал на мястото на произшествието до пристигането на полицейския екип.

С това си обективирано поведение той съзнателно е нарушил разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. В съзнанието му е имало представи за настъпилото произшествие, за участието му в него и собственото му поведение на пътя като водач на превозно средство, както и представи относно настъпилия резултат. Въпреки това не е останал на мястото на произшествието до пристигане на полицейския екип и не е уведомил служителите на КАТ за случилото се.

Определената от административно - наказващият орган „глоба“ в размер на 100 лв. е в рамките на законоопределеното, адекватна и съобразена както с тежестта на извършеното нарушение, така и с данните за личността на нарушителя, поради което съдът счета, че не следва да бъде редуцирана като размер. Адекватно на вида и тежестта на нарушението, същевременно напълно в синхрон с разпоредбата на закона е определено и наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от един месец, поради което и то не следва да бъде редуцирано.

Не са налице основания за приложимост на чл.28 ЗАНН.

С оглед изложеното съдът приема, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на производството С. М. К. следва да заплати в полза на 4

СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнагараждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление наказателно постановление НП № 25-4332-002249/13.02.2025г., издадено от зам. началник О”ПП”-СДВР, с което на С. М. К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл. 179 ал.2 вр. пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец“ на основание чл. 175 ал.1 т.5 ЗДвП за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП .

ОСЪЖДА С. М. К. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6