Решение № 191 от 13.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000501720 по описа за 2025 година

С решение № 4914 от 21.08.2024 г., по гр.д. № 5657/22 г., СГС, І-29 с-в, ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ Ц. В. И. и Д. К. И. да заплатят на „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД следните суми по договор за банков кредит от 27.05.2008 г. :

- 1 606,84 евро главница плюс законната лихва от 01.06.2022 г. до окончателното плащане;

- 3 564,00 евро възнаградителна лихва от 10.01.2023 г. до 10.04.2024 г.;

С решението се отхвърля иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 и ал.

2 от ТЗ на „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД срещу Ц. В. И. и Д. К. И.:

- за главница за разликата над 1 606,84 евро до търсения размер от 52 923,70 евро;

- за възнаградителна лихва за разликата над 3 564,00 евро до търсения размер от 12 830,62 евро;

- за наказателна лихва от 1 636,24 евро от 01.06.2019 г. до 22.05.2022 г.

Решението е обжалвано от Ц. В. И. и Д. К. И. само в частта, в която искът е уважен. В основната въззивна жалба е поддържано, че исковата 1 претенция е погасена по давност, тъй като през 2015 г. банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, предявеният първи иск е бил отхвърлен, и поради това към 2022 г. вземането на банката е погасено. В допълнение към въззивната жалба, постъпило след срока за обжалване, е посочено, че от м. юни 2009 г. банката едностранно е започнала да събира 9 % възнаградителна лихва. Счита, че при спазване на първоначалните условия длъжниците са били надлежни платци и към момента на връчване на преписа на исковата молба (5.09.2022 г.) не са имали непогасени задължения. Ето защо не е налице основание да се приеме, че е настъпила предсрочна изискуемост. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се присъдят разноски.

Ответникът по въззивната жалба „Прокредит банк (България)“ АД оспорва същата, като подчертава, че възражението за давност е преклудирано, а по същество – неоснователно.

Въззивната жалба (основна) е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът "Прокредит Банк (България)" ЕАД твърди, че на 27.05.2008 г. сключил с ответниците Ц. И. (кредитополучател) и Д. И. (солидарен длъжник) договор за банков кредит за 63 000 евро, като отпусната сума следвало да бъде върната на 300 месечни вноски при лихва в размер на 6-месечния Юрибор с надбавка от 3,5 пункта. Ц. И. сключила анекс на 26.02.2010 г. с банката като е приет нов погасителен план, променящ начина на погасяване на главницата, която към този момент е била в размер на 61 520,87 евро. С новия погасителен план вноските са били намалени на 277 броя, всяка от които в размер на 528,62 евро. Твърди се, че кредитополучателя не спазвал сроковете за плащане, като последното погасяване е било на 28.10.2016 г. Посочено е, че не са заплатени останали вноските с падеж от 10.12.2017 г. до 10.05.2022 г. (№ 115-168), на стойност от 28 209,09 евро - 8 727,50 евро главница и 19 481,59 евро лихва. Банката декларирала с исковата молба, че обявява предсрочната изискуемост на кредита и е поискала солидарно осъждане на ответниците да 2 заплатят

- 52 923,70 евро главница (8 727,50 евро просрочена и 44 196,20 евро предсрочно изискуема) плюс законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане;

- 12 830,62 евро възнаградителна лихва по вноски с настъпил падеж от 10.06.2019 г. до 10.05.2022 г.;

- 1 636,24 евро наказателна лихва от 10.06.2019 г. до 10.05.2022 г.

(исковата молба, л. 2-3).

Ответниците Ц. В. И. и Д. К. И. са подали писмен отговор на 4.10.2022 г., като са оспорили исковете като недопустими и неоснователни. Поддържат, че т. 1 от договора за кредит е нищожна, тъй като давала възможност на "Прокредит Банк (България)" ЕАД едностранно да изменя лихвения процент и банката е сторила това едностранно, като така се увеличила възнаградителната лихва, без да е било налице увеличение на който и да е от двата компонента за определяне на размера. Твърдят, че е нищожна и т. 2 от споразумение № 4, подписано между страните на 23.06.2014 г., тъй като с нея се добавили лихви към главницата. Счита още, че наказателната лихва от 42% е прекомерна и противоречи на добрите нрави. В допълнително становище постъпило в съда на 4.010.2023 г. са заявили, че претенциите са погасени по давност.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следното от фактическа и правна страна:

Няма спор, че ищецът „Прокредит Банк (България)“ ЕАД сключил с ответниците И.и (съответно кредитополучател и солидарен длъжник) договор за кредит за сумата от 63 000 евро, която следвало да се изплати с 300 вноски при лихва формирана от 6-месечния Юрибор и надбавка от 3,5%. Не се спори, че към момента на сключване на договора възнаградителната лихва е била 8,4150 %, като за първите шест месеца от срока на договора е била фиксирана.

В договора е включена уговорка, че възнаградителната лихва е подлежала на актуализация съобразно индекса „Юрибор“, без да се подписват нови погасителни планове и е достатъчно банката да уведоми Ц. И. за новия размер на лихвата (т. 1 от договора, л. 6; приложението – график за погасяване, л. 7).

Първият довод, повдигнат за разглеждане пред въззивният съд е 3 аргументът, че исковете са погасени по давност. Съгласно практиката на ВКС (напр. решение № 571 от 04.10.2024 г. по гр. д. № 3229/2023 г., Г. К., І Г. О., решение № 106 от 12.10.2023 г. по гр. д. № 367/2023 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС), „по силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, а и изобщо тази преклузия се отнася до възраженията, основани на факти, осъществени и узнати към този момент.“. Видно от данните по делото, възражението за давност е въведено една година след депозиране на писмения отговор, поради което същото се явява преклудиро. Вярно е, че е допустимо извън посочения по-горе срок, възражение за придобивна давност да бъде въведено по изключение и до приключване на първото съдебно заседание. Това обаче може да бъде сторено само ако в това заседание ищецът е пояснил или допълнил исковата молба с обстоятелства, които са нови за ответника. В случая тази хипотеза не е налице, видно от извършените в първото поделото заседание, поради което възражението за давност не може да бъде разгледано.

На следващо място – с писмено допълнение към въззивната жалба, постъпило извън срока за обжалване, ответниците по иска (сега въззивници) са заявили твърдения, че при прилагане на първоначалните условия по договора към датата на получаване на препис от исковата молба, длъжниците са били изрядни платци, поради което не може да се счита, че предсрочната изискуемост е настъпила. Оплакванията са заявени след срока за въззивна жалба, поради което те не следва да бъдат разглеждани. В случай обаче, че се счете, че същите са от категорията на тези, за които съдът следи служебно, поради прилагането на правилата за потребителската защита, въззивният съд ги намира за неоснователни. Първоинстанционният съд изцяло е застъпил поддържаната пред въззивната инстанция от физическите лица теза, че последващото определяне от банката на завишен лихвен процент не може да се прилага между страните, тъй като с това си действие ищецът е засегнал правата на потребителя и го е въвел в неравнопоставено положение спрямо банката (настоящите мотиви препращат към решението на СГС - § 22 и сл. от същото).

4

Пред въззивната инстанция не се поддържат никакви аргументи относно неправилното изчисляване в първата инстанция на изискуемите вноски с настъпил падеж към момента на приключване на устните състезания.

Оплакванията в допълнението към въззивната жалба са само относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост. Ето защо в тази част (относно изчисленията) решението на СГС не следва да бъде предмет на въззивен контрол.

С оглед изложените доводи решението в обжалваната част следва да се потвърди.

Предвид изхода на спора, на банката се следват разноски в размер на 731,11 лв. (с равностойност 375,34 евро) по неоспорен списък.

Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4914 от 21.08.2024 г., по гр.д. № 5657/22 г., СГС, І-29 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, Ц. В. И. и Д. К. И. да заплатят на „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД следните суми по договор за банков кредит от 27.05.2008 г. :

- 1 606,84 евро главница плюс законната лихва от 01.06.2022 г. до окончателното плащане;

- 3 564,00 евро възнаградителна лихва от 10.01.2023 г. до 10.04.2024 г.;

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Ц. В. И., ЕГН **********, и Д. К. И., ЕГН **********, да заплатят на „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, ЕИК 130598160, разноски за въззивната инстанция в размер на 731,11 лв. (с равностойност 375,34 евро).

Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6