Определение № 429 от 26.04.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 408/2023
- Вид
- Определение № 429
- Подписан
- 26.04.2023
- В сила
- 26.04.2023
- Състав
- Николай Грънчаров, Георги Янев, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.145 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 412, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 429 гр. Благоевград, 26.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Георги Янев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно частно гражданско дело № 20231200500408 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по частна жалба от „Е***“ ЕООД, ЕИК ***, адрес С. , район В., ул. „****“ №*, чрез адв. В., срещу Определение № 616/13.12.22г. по гр. Дело № 436/22г., по описа на РС – Гоце Делчев.
В жалбата се твърди, че определението, с което е прекратено производството по гр. дело №436/22г., по описа на РС – Гоце Делчев е неправилно, незаконосъобразно и недопустимо.
Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото, установи следното:
С Разпореждане № 899/26.08.2022 г., съдът е оставил исковата молба на ищеца без движение.Изрично в разпореждането, съдът е констатирал нередовности на исковата молба, а именно, че ищецът твърди, че има неизпълнение на задължението по договора от страна на кредитополучателя, но не сочи, нито усвоена ли е сумата по кредита, кога и от кого е усвоена, има ли заплатени погасителни вноски, колко на брой, в какъв размер и от кого са заплатени, от кога е налице твърдяното неизпълнение на задължението на кредитополучателя да внася редовно погасителни вноски.Също така, че се сочи в исковата молба дължима сума за главница, като не е ясно от обстоятелствената част на исковата молба как е формирана. Указано е на ищеца да отстрани констатираните нередовности, които да бъдат отстранени 1 с поправена искова молба, с препис за ответника. В указания срок констатираните нередовности не са били отстранени, като не е представена и поправена искова молба. Ищецът е депозирал единствено писмена молба с искане за назначаване на експертиза, каквото искане се съдържа и в подадената искова молба и е представил и документи удостоверяващи прехвърляне на търговско предприятие. Макар и да не са били отстранени констатираните нередовности, съдът е постановил разпореждане по чл.131 от ГПК, като в писмения отговор ответника прави искане за прекратяване на производството по делото, поради неотстраняване на констатираните нередовности на исковата молба. Съдът е приел, че изложените в писмения отговор съображения следва да бъдат споделени, като действително ищецът не е отстранил констатираните нередовности, поради което отменшил Разпореждане № 969/29.09.2022 г. и прекратил производството по делото.
При така установеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Същевременно, в случая се касае за положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК. Предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Вземането на кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл. 412, т. 6 ГПК . Следователно основанието на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК следва да съвпада с изложеното в заявлението по чл. 410 ГПК основание на претендираното вземане.
В редица свои определения, напр. определение № 134 от 18.03.2009 г. по ч. т. д. № 120/2009 г. и определение № 332/09.06.2009 г. по ч. т. д. № 266/2009 г., ВКС е приел, че по силата на изричната разпоредба на чл. 410, ал.
2 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на установените в чл. 127, ал. 1 и ал. 3 ГПК изисквания за редовност на съдържанието на исковата молба; за целите на уредената в чл. 414 ГПК защита на длъжника заявлението трябва да съдържа пълна индивидуализация на вземането, която предполага ясно и точно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането, и на неговия размер; индивидуализацията на вземането е специфична за всеки конкретен случай, 2 но за да е редовно заявлението, тя трябва да бъде извършена по начин, който да позволява на длъжника да прецени дали да предприеме оспорване на заповедта за изпълнение или да се съгласи с последиците й, ако не оспорва съществуването на вземането във вида и размера, отразен в съдържанието на заявлението и в самата заповед.
Същите са изискванията и към установителния иск, който в случая точно възпроизвежда в обстоятелствената си част индивидуализацията на вземането, извършена в т. 9 и 12 от заявлението.
Видно от исковата молба, ищецът е посочил от какво произтича вземането – Договор за потребителски кредит, сключен на 04.02.09г., сумата по договора – 4100 лв., лехвения процент, месечните вноски. Посочено е непогасеното задължение към кредитора – 3889,934 лв. (неиздължения остатък от главницата). Не е необходимо да се извършва уточняване как е формирана главницата и да се посочва размера и периода на претендираната неизплатена главница по месеци, защото разсрочването и́ ползва длъжника, а след изтичане и на последната падежна дата всички разсрочени вноски са изискуеми и общият им размер не се променя. По отношение на договорната лихва дружеството е оттеглил иска. По този начин е извършена достатъчна индивидуализация на вземането, и за ответника не представлява трудност да изчисли обезщетението за забава върху всяка вноска по погасителния план за посочения период. Наистина, приложените доказателства не заместват твърденията на страните, на в случая е налице твърдение, което, препращайки към приложен погасителен план, е достатъчно конкретно.
Специфично изискване за представяне на справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на размера на паричното вземане е предвидено само за търговските спорове – чл. 366 от ГПК. В общото исково производство такова изискване към редовността на исковата молба не е предвидено.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.145 ГПК дава възможност на съда в да укаже на страните да конкретизират твърденията се и да отстранят противоречията в тях.
По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд, с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
3
Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 616/13.12.22г. по гр. Дело № 436/22г., по описа на РС – Гоце Делчев , с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на РС – Гоце Делчев за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4