Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1670 от 05.11.2026, Административен съд - Габрово

Съд
Административен съд - Габрово
Дело
Административно дело 429/2026
Вид
Определение № 1670
Подписан
05.11.2026
Състав
Емилия Кирова-Тодорова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1670

Габрово, 05.11.2026 г.

Административният съд - Габрово - II състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Емилия Кирова-Тодорова административно дело № 429/2026 г. на Административен съд - Габрово, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по Жалба с вх. № СДА-01-2827 от 30.10.2026 г., подадена от И. В. Д. от [населено място], [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM № СРАМ-2561168 по чл.171, т.1, Б.З)ББ) от ЗДвП, издадена на 24.10.2026 г. от младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово И. П. Й..

В жалбата се сочи, че с атакувания административен акт /АА/ на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС за извършено нарушение, като се иска отмяна на процесния административен акт /АА/ и спиране предварителното му изпълнение.

Жалбата е била и нередовна, не придружена от документ, удостоверяващ заплащането на дължима държавна такса, като по тези съображения е оставена без движение и на жалбоподателя са дадени указания за отстраняване на нередовностите, както и му е определен срок затова. Нередовностите са отстранени в законния срок и съдът следва да насрочи делото за разглеждане в о.с.з. с конституиране и призоваване на страните, както и да се произнесе по направеното искане за спиране на изпълнение на процесната.

С процесния ИАА, на основание чл. 171, т. 1, б. з/бб от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца. Основанието за налагането на мярката се изразява в това, че на като водач на лек автомобил Ф. К. с д.к. № [рег. номер], негова собственост, управлява същия, като на 24.10.2026 г. в [населено място] става участник в ПТП, но не спира за установяване на последиците от него, с което е нарушил нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

За нарушението е издаден АУАН № 6059252 от 24.10.2026 г.

Актът е връчен на адресата на датата на неговото съставяне, а жалбата против него е депозирана 30.10.2026 г. – в рамките на 14-дневния срок за обжалване и като подадена от заинтересовано лице против подлежащ на съдебно оспорване ИАА тя се явява редовна и допустима и следва да се разгледа с оглед нейната основателност.

Жалбоподателят моли за отмяна на процесния ИАА, като счита, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и неговите принципи и при съществено нарушение на процесуалните правила. Не отрича, че е собственик на процесния автомобил, нито че той го е управлявал на посочените дата, час и място. Но ПТП се реализирало в натоварен трафик и при наличие на насрещно движение, като за него било обективно невъзможно да спре и да слезе, т.к. се движи много бавно и помощно средство. Затова продължил движението си и потърсил по-нататък място за паркиране, като имал намерение да потърси пеша мястото на произшествието. Когато наближил, видял, че на място е спряла полицейска кола, пред която стоели двама автоконтрольори, които му поискали документите. След това съставили протокол за ПТП. Жалбоподателят оспорил, т.к. не били на местопроизшествието, не бил направен оглед на вредите и липсвал снимков материал. АУАН му бил предявен в КАТ два дни по-късно. Жалбоподателят намира наложената му мярка за крайно несъразмерна и наложена при недоказаност на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Направено е искане за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед. Като мотиви жалбоподателят е посочил, че с издаването на процесния административен акт му се причиняват значителни и трудно поправими вреди. Той има призната инвалидност от 74% с ЕР на ТЕЛК от 19.05.2016 г.. Страда от хронична белодробна недостатъчност, с ограничен капацитет на дишане, трудно подвижен е и използва придружител. Без автомобила си той не може да се ползва от медицински услуги и е принуден да не напуска дома си.

По направеното особено искане за спиране на предварителното изпълнение на акта съдът взе предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ, издадени на основание чл. 171 от ЗДвП, не спира изпълнението им. Налице е законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК още при постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е оборима. Тъй като специалният закон не предвижда основания за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр., ал. 4 от АПК.

Фактът, че законодателят е посочил, че жалбата не спира изпълнението на заповедта, води до предварително изпълнение на административен акт по силата на специалния спрямо АПК закон, без предвидена изрична забрана за съдебен контрол, което съгласно чл. 166, ал. 4 АПК може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. В този смисъл е и ТР № 5/2009 г. на ОСС на ВАС, т. е. макар предварителното изпълнение на заповедта да не е допуснато с разпореждане на издалия го орган по чл. 60, ал. 1 АПК, а следва от специална законова разпоредба - чл. 172, ал. 6 от ЗДВП, искането за спиране има годен предмет, без произнасянето по него да е изключено от изрична законова забрана за такъв съдебен контрол.

Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства /изр. второ/– такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването му, са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя.

В настоящия случай с жалбата са изложени факти, свързани със здравословното състояние на жалбоподателя. Като доказателство той представя ЕР, на което се позовава. Видно от същото, той има призната ТНР 74%, с наличие на ХОББ, хипертония, карцином на белия дроб, поясна спондилоза и ограничено движение, двустранна гонартроза, коксартроза и рефлукс екзофагит. Състоянието му потвърждава твърденията за затруднение с придвижването и дишането, което е констатирано 2012 г., потвърдено 2016 г. и инвалидността му е призната не за фиксиран срок, като обективно се очаква тя да е налице както към настоящия момент, така и занапред.

Съдът взе предвид, че всяко принудително изпълнение на административен акт от страна на администрацията причинява неудобство и принципно може да засегне права и интереси, поради което е предвидена възможността за защита от страна на гражданите и организациите. Но в случая действително с оглед здравословното му състояние и спецификите, свързани именно със затрудненото му придвижване, които са както налични, така и се очаква да продължат занапред, отнемане на възможността да ползва личен автомобил би довела до особеното му затруднение да се обслужва сам физически, то наложеното му ограничение под формата на предварително изпълнение на невлязъл в сила административен акт би довело до особено голямо затруднение за него, което налага спиране на това изпълнение.

Воден от горното и на основание чл. 166, ал. 3, 152, чл. 154, ал. 1, чл. 153, ал. 1, чл. 170, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 4от АПК, Административен съд- Габрово

Воден от изложеното и на основание чл. 158, ал. 3, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 1 – 7; чл. 151, т. 3 и т. 4 и чл. 159, т. 1 и т. 8 от АПК, Административен съд- Габрово

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА страни в производството:

1.Жалбоподател: И. В. Д., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 6, ап. 16.

2.Ответник: младши автоконтрольор при РУ Габрово към ОД на МВР – Габрово, с адрес за призоваване: [населено място], [улица] /И. П. И./.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 20.11.2026 г. от 10.15 часа, за когато страните да се призоват.

УКАЗВА на жалбоподателя, че в негова тежест е да установи, че са съществували за него обективни пречки да спре веднага след произшествието и да окаже съдействие при установяване на щетите от него.

УКАЗВА на ответната страна, че същата следва в 3-дневен срок от съобщаването да приложи доказателства за това от кого и кога е получено съобщението за ПТП, по какъв начин жалбоподателят се е озовал на мястото на произшествието, оказал ли е съдействие за установяване на щетите от ПТП или е създал пречки за това.

СПИРА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 2561168/24.10.2026 г., издадена от младши инспектор към РУ Габрово, при ОД на МВР – Габрово И. П. И., с която на И. В. Д. от [населено място], [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM № СРАМ-2561168 по чл.171, т.1, Б.З)ББ) от ЗДвП.

Настоящият съдебен акт подлежи на обжалване в частта му, в която е постановено спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед с частна жалба, подадена в 7-дневенсрок чрез Административен съд Габрово до В. А. съд.

Препис от същия да се изпрати на страните в едно с призовките.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�