Решение № 679 от 21.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. Пловдив, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330205162 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 641514F638777/15.06.2022г. на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на Х. Ж. Х., ЕГН **********, на основание чл.180 ал.2 вр. чл.180 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание глоба в размер на 1333.33 лв. за извършено нарушение по чл.180 ал.2 от ЗДДС вр. чл.102 ал.3 т.1, чл.86 ал.1 и ал.2 и чл.113 ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

Жалбоподателят Х. по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. Й., моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрк. Б., която пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения законов срок, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Обжалваното НП било издадено за това, че:

Данъчнозадълженото по ЗДДС лице Х. Ж. Х., ЕГН ********** не е 1 начислило ДДС в размер на 1333.33 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 8000 лв., извършени за данъчен период 01.11.2020г. - 30.11.2020г., през който лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. В хода на възложената със ЗВР № Р-16001621005743-020-001/13.10.2021г. ревизия се установило, че на Х. Х. е извършена проверка за установяване факти и обстоятелства от значение за регистрация по ЗДДС от органите по приходите към ТД на НАП Пловдив. Проверката е приключила с Протокол №1600034322/17.09.2021г. В хода на извършената проверка за периода от м.10.2018г. до м.08.2021г., съгласно изготвена справка от органите по приходите, било установено, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96 ал.2 от ЗДДС в размер над 50000 лв. /54983,87лв./ към 30.04.2019г. Облагаемият оборот бил формиран от дейността отдаване под наем на недвижими имоти, собственост на Х. Х.. Съгласно чл.96 ал.1 от ЗДДС всяко данъчнозадължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. През целия проверяван период и до 31.08.2021г. Х. Х. поддържала оборот над 50000лв., включително и към датата на извършената проверка - 17.09.2021г. Предвид това е изготвен акт за регистрация по ЗДДС от 17.09.2021г., връчен на задълженото лице на 29.09.2021г. Актът за регистрация бил обжалван и потвърден с Решение № 622/02.12.2021г. на Дирекция ОДОП Пловдив. С уведомително писмо лицето било уведомено, че първият данъчен период по ЗДДС изтича на 30.09.2021г.

За периода от датата, от която задълженото лице е следвало да начислява ДДС до датата, предхождаща датата на регистрация по ЗДДС, следвало да се начисли ДДС за извършените облагаеми доставки на основание разпоредбата на чл.102 ал.3 от ЗДДС, съгласно която за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобИ.ия и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.

За периода 01.11.2020г. - 30.11.2020г. реализираният оборот от Х. Х. бил в размер на 8000 лв., формиран от дейността на ревизираното лице - отдаване под наем на недвижимо имущество. Съгласно чл.25 ал.4 от ЗДДС при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл.6 ал.2 от закона, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Извършени били плащания по договори за наем: Договор от 05.10.2016г., сключен между Х. Ж. Х., като наемодател, и „Феде Ин Мария 2010“ ЕООД, ЕИК ***, като наемател.

2

Съгласно договора наемодателят предоставял на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот в с. Ягодово, ул. „Лангица“ № 3, който ще се ползва за дом за стари хора. Договорен бил месечен наем в размер на 4500 лв. С Анекс от 05.01.2021г. бил договорен месечен наем в размер на 3500 лв.; Договор от 01.09.2018г., сключен между Х. Ж. Х., като наемодател, и „Дом за стари хора Свети Димитър 2017 ЕООД, ЕИК ***, като наемател.

Съгласно договора наемодателят предоставял на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот в с. Калековец, който ще се ползва за дом за стари хора. Договорен бил месечен наем в размер на 3500 лв. През м. ноември 2020г. плащанията от наемателите по горните два договора били извършени по банков път по сметките на Х. Х. в Банка ДСК АД. Ако лицето е било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС в общ размер на 1333.33 лв. за извършените от него облагаеми доставки за периода от 01.11.2020г. до 30.11.2020г., като на основание чл.112 ал.1 от ППЗДДС издаде данъчен документ - фактура за получените наемни плащания и да отрази този документ в дневника за продажби и справката-декларация за м. ноември 2020г., на основание чл.125 от ЗДДС. Справката-декларация и дневника за продажби е следвало да се подадат в ТД на НАП Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: до 14.12.2020г. /включително/.

Прието било, че от страна на Х. е извършено нарушение по чл.180 ал.2 от ЗДДС вр. чл.102 ал.3 т.1, чл.86 ал.1 и ал.2 и чл.113 ал.1 и ал.2 от ЗДДС на дата 15.12.2020 г. в гр. Пловдив. С оглед направените констатации срещу нея бил съставен АУАН № F638777/17.12.2021г. в нейно отсъствие, в хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН поради връчена преди това покана по електронен път № Р-160001621005743-999-002/08.12.2021г.

В срока по чл.44 от ЗАНН били депозирани писмени възражения от Ж. срещу акта.

Наказващият орган счел възраженията за неоснователни и въз основа на АУАН, било издадено процесното НП, с което на основание чл.180 ал.2 вр. чл.180 ал.1 от ЗДДС било наложено административно наказание глоба в размер на 1333.33 лв.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените и събрани писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя В. В. Д.. Свидетелят потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Потвърждава изпращането на поканата за съставяне на акта, адресирана до жалбоподателя, по електронен път. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни, съответстващи на писмените доказателства по делото, като всички се кредитират, дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.

При така установените факти, правилно е приложен и материалният закон, като е счетено, че жалбоподателят дължи данък за минал период, на основание чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС вр. чл.86 ал.1 и 2 от ЗДДС вр. чл.113 ЗДДС. Правилно е приложена и санкционната норма на чл.180 ал.2 от ЗДДС 3 вр. чл. 180 ал.1 от ЗДДС, като е спазен предвиденият от законодателя механизъм за начисляване на санкцията.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя Х. за привидност на извършените от нея сделки, с оглед влошените семейни отношения, при положение, че тази привидност не е установена с влязъл в сила акт на гражданския съд по реда на чл.26 ал.2 от ЗЗД. Отделно твърденията, че действията по управление са част от имуществото на жалбоподателя се извършвало всъщност от името и за сметка на малолетните й деца, при положение че процесните имоти реално са част от патримониума на жалбоподателя и доходите от отдаване под наем на тези имоти реално са постъпвали в същия този патримониум, са изцяло ирелевантни към предмета на доказване. До доказване на привидността и действителните фактически отношения между страните с влязъл в сила акт на гражданския съд, цялото недвижимо имущество, което е на името на жалбоподателя и е вписано по този начин в имотния регистър, се счита за нейно за данъчни цели, респ. доходите, придобИ.и от отдаване под наем на тези имоти, се отчитат при формиране на облагаемия й оборот.

Въпреки установеното нарушение от страна на Х., при извършената служебна проверка съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи срока за съставяне на АУАН и реда за негово връчване.

По отношение на възражението за неспазен срок по чл.34 от ЗАНН, процесуалният закон разграничава понятията

„открИ.е“ на нарушението/нарушителя и „установяване“ на нарушението, като последното се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. В конкретния случай, с оглед данните по делото, съдът формира извод за неспазване на 3-месечния срок по чл.34 от ЗАНН. Действително в АУАН е посочено, че нарушението е открито със съставянето на Констативен протокол за извършена проверка № 1600034322/17.09.2021г., като прави впечатление, че АУАН е издаден точно на 17.12.2021г. в деня на изтичане на 3-месечния срок, ако се счита от тази дата. В този същия протокол обаче /стр.3/, се установява, че поканата за представяне на документи е връчена на лицето на 25.08.2021г., а на 07.09.2021 г. жалбоподателят Х. е представила в ТД на НАП изисканите й документи, което налага категоричния извод, че нарушителят е открит на по-ранна дата от 17.09.2021г., когато е издаден протоколът за установяване на факти и обстоятелства.

Следващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, като издадено въз основа на порочен АУАН, е неспазването на разпоредбата по чл.40 ал.2 от ЗАНН, което като последица води до неизбежното нарушаване и на нормата по чл.40 ал.1 от ЗАНН.

4

В случая АУАН е съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, тъй като било прието, че жалбоподателят е уведомен посредством Покана № Р-16001621005743-999-002/08.12.2021г., връчена по електронен път на 09.12.2021г. Приложението на нормата е погрешно.

Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН акт за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя. От своя страна разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН предвижда, че когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В тази връзка следва да се отбележи, че действително в ДОПК има предвиден специален ред за връчване на съобщения /глава шеста от дял първи/. Съгласно чл.29 ал.4 от ДОПК съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс, по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис. В електронните съобщения на НАП има препратки, с активирането на които се счита, че поканата е връчена. Това е в съответствие и с правилата на ДОПК.

Правилата за електронно връчване обаче, не се отнасят до покана от НАП по имейл. Съгласно чл.33 от ДОПК правилата за връчване на съобщение по този ред се прилагат за всички съобщение с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага Законът за административните нарушения и наказания.