Решение № 143 от 31.07.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Девин, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20255410100113 по описа за 2025 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на чл.123 ал.2 СК; 127, ал.2 СК; чл.143 ал.2 СК и чл.149 СК.

В исковата си молба ищецът твърди, че през 2012г. заживял с ответницата Е. Т. З., с ЕГН ********** на семейни начала, а от съвместното им съжителство имат едно дете А. И. А., с ЕГН **********, родена на ********г. в гр. Д., видно от Удостоверение за раждане от 29.10.201Зг. от Община Доспат, издадено въз основа на акт за раждане № 0011/29.10.201Зг. от Община Доспат. Твърди, че с майката на детето живеели на семейни начела до есента на 2024г., след това се разделили, като детето се отглежда от бащата и той полага изцяло грижи за него. Твърди, че майката не проявява никакъв интерес към детето, не заплаща никаква издръжка и не се интересува от неговото възпитание и развитие. Много рядко звъняла да пита за детето.

Твърди, че грижите, възпитанието и отглеждането на детето са поети изцяло от бащата, майката не е заинтересована и не полага никакви грижи за детето, не се интересува от него и не заплаща никаква издръжка на детето. Твърди, че детето посещава училище в с. Ц., посещава уроци по танци, рисуване и други, които имат значение за развитието и образованието му, отглежда се при перфектни условия и има абсолютна материална обезпеченост. Детето има 1 личен лекар и са му проведени абсолютно всички имунизации и профилактики. Счита, че за отглеждането на детето са му необходими средства, тъй като го отглежда сам и изпитва затруднения. Освен това детето е ученичка и разходите за отглеждането му нарастват, като влияние оказва и икономическата ситуация в страната относно поскъпването на всички стоки и услуги. Предявява искова претенция на основание чл. 149 от СК, за издръжка за минал период считано от 01.10.2024г. до 01.03.2025г. Счита, че с оглед на привързаността между него и детето му А. И. А., с ЕГН **********, както и с оглед на условията които може да предостави за отглеждането й, както и че може да подсигури нормален живот на детето си, моли родителските права върху детето му да бъдат присъдени на бащата, като счита, че има нужния родителски капацитет за отглеждането и възпитанието й. Моли съда, майката да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето си А. И. А., с ЕГН ********** в размер на 270.00 лева месечно. Счита, че майката не може да полага адекватни и нормални грижи за детето, което е от женски пол, и е попривързано е към бащата, а майката отсъствала изцяло от живота на детето, няма да може да възпита детето и да изгради в него нужните морални и нравствени основи. Счита, че тя не разполага с материално-битови условия, които да задоволят нуждите на детето им в адекватна и пълна степен на потребностите й. Моли съда да осъди майката на основание чл. 149 от СК да заплати издръжка за минал период считано от 01.10.2024г. до 01.03.2025г. в размер на 270.00 лева месечно.

Моли съда, след като се убеди в истинността на изложените факти, да постанови съдебно решение, с което да постанови:

1. Упражняването на родителските права по отношение на детето А.

И. А., с ЕГН ********** да бъдат възложени на бащата, при режим на свиждане от страна на майката: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, а в други случаи и при взаимно съгласие на двамата родители /рождени дни, празници и други/, както и в продължение на един месец през лятото, когато бащата не ползва платения си годишен отпуск.

2. Да определи майката на детето - Е. Т. З., с ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 270.00 лева на А. И. А., с ЕГН **********, чрез бащата И. А. А., с ЕГН **********, като неин законен представител и родител на детето, считано от датата на завеждане на исковата 2 молба или до обстоятелства касаещи нейното изменение.

3. Моли съда да осъди майката на основание чл. 149 от СК да заплати издръжка за минал период считано от 01.10.2024г. до 01.03.2025г. в размер на 270.00 лева месечно. Претендира за законни лихви върху присъдените издръжки върху всяка закъсняла или просрочена вноска, както и за разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Е. Т. З..

В о.с.з. ищеца лично и чрез пълномощника си адв. Н. Т. поддържа изцяло исковата молба, като моли да се уважи и излага съображения.

В о. с. з. ответницата не се явява и не изпраща представител.

В о. с. з. заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане” гр. Девин, не изпраща представител. Присъства социален работник К. У. за изслушване на детето.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, събраните по делото доказателства и становищата на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че от съвместното им съжителство страните имат родено едно дете – А. И. А., с ЕГН **********, родена на ********г. в гр. Д., видно от Удостоверение за раждане от 29.10.201Зг., издадено въз основа на акт за раждане № 0011/29.10.201Зг. издадено от община Доспат.

Не се спори, че страните са във фактическа раздяла от 01.10.2024г.

Според Оценка за родителския капацитет на бащата И. А. А., изготвена от Център за обществена подкрепа – Доспат, бащата полага основни грижи за детето А. И. А., като същия е заинтересован за развитието, възпитанието и обучението на детето, и притежава необходимия родителски капацитет за неговото отглеждане.

Според Социален доклад, изготвен от ДСП – Девин, бащата И. А. А. задоволява адекватно потребностите на детето А. И. А. и полага грижи за отглеждането и възпитанието му с подкрепата на неговата майка А. А..

От показанията на допуснатия до разпит свидетел А. А. А. – майка на ищеца, ценени от по реда на чл.172 ГПК се потвърдиха безспорните 3 обстоятелства и вън от тях, съдът прие за установено, че ищеца води делото за родителски права и издръжка, за детето А., което е на 11 години, в 6-ти клас. Майката Е. напуснала семейството на 01.10.2024г. и се омъжила в с. Б..

От фактическата раздяла на страните ответницата живее в с. Б., а за детето А. се грижат бащата и бабата. От фактическата раздяла на страните ответницата не е търсила детето и не е плащала издръжка. Детето с бабата и баща си живеят в къща в с. Ц.. И., бащата на А. е пенсионер по болест.

Иска по чл.123, ал.2 от СК е основателен и доказан по следните съображения:

Безспорно е, че от фактическата раздяла на страните детето А. И. А., която е на 11 години и към настоящия момент живее при баща си.

Разпоредбите на Семейния кодекс установяват задължение за родителите да се грижат за децата си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното им развитие. Съгласно чл. 123, ал. 1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. В случаите, когато родителите не живеят заедно, същите нямат възможност ежедневно да вземат решения, свързани с упражняването на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск п о чл. 127, ал. 2 от СК, какъвто иск обективно съединен е предмет на разглеждане и в настоящото производство. Основен критерий за решението относно това, кой от родителите да упражнява родителските права върху детето А. И. А. е интереса на самото дете. В тази връзка от събраните по делото доказателства, безспорно е, че от раздялата на страните до момента детето А. И. А. живее със своят баща - ищецът, който полага преките и непосредствени грижи за него. От друга страна, по делото се установи, че майката Е. Т. З. живее в с. Б.. От доказателствата по делото /гласни доказателства и доклад от Дирекция „СП“, гр. Девин/, се установи, че детето е добре гледано, с добро възпитание. Съдът отчита, че с оглед настоящото местожителство на ответницата, която е в друго населено място, а именно: с.

Б. и бащата е поел грижите за отглеждането и възпитанието на детето А.. Въз основа на горното, съдът приема, че в най-добър интерес на детето А. е запазването на досегашното фактическо положение, а именно трайното добро съжителство между него и баща му. Майката е пренебрегнала родителските си задължения, но не се установи това и по някакъв начин да е поставило детето 4 в рисково положение. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че в интерес на детето А. И. А. е упражняването на родителските права върху детето да бъдат предоставени на бащата като негов законен представител. За това, съдът намира, че ще следва на основание чл. 123 от СК упражняването на родителски права върху роденото от съвместното съжителство на страните дете А. И. А. да бъдат предоставени на бащата И. А. А. като негов законен представител. На майката следва да бъде осигурена възможност за контакти с детето. От ищецът е поискано режим на свиждане на детето с майката, която да има право да се вижда с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, а в други случаи и при взаимно съгласие на двамата родители /рождени дни, празници и други/, както и в продължение на един месец през лятото, когато бащата не ползва платения си годишен отпуск.

В интерес на детете е съдът да се прознесе по реда на чл.127 ал.2 от СК, относно местоживеенето на детето А. И. А., ще следва да бъде постановено детето да живее на адреса, където е досегашното местоживеене на детето- при бащата И. А. А., а именно: с. Ц., общ. Доспат, обл. Смолян, ул.

Г. Д. №*.

По иска по чл. 143, ал. 1 във вр. чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК е основателен по размер, по следните съображения:

Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Спор няма, че детето А. И. А. живее при баща си, който се грижи за него. Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката, която родител дължи на ненавършило пълнолетие дете се определя в зависимост нуждите на детето и възможностите на родителя в граници, установени от Министерския съвет. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, или към настоящия момент минималната работна заплата от 01.01.2025г. е 1077.00 лева /ПМС 359/23.10.2024г./, сиреч минималният размер на дължимата издръжка е в размер на 269.25 лева месечно. е приел, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, или към настоящия момент минималната работна заплата от 01.01.2013г. е 310 лева, сиреч минималният размер на дължимата издръжка е в размер на 77.50 лв. месечно.

5

Възможностите на лицето, което дължи издръжка, е основание за даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна, определя се от доходите, имуществото и квалификацията за задълженото лице. Съдът определя размера на издръжката от задълженото лице съобразно данните за доходите на страните, имуществото на задълженото лице, нуждата на лицето, което има право на издръжка, но такива данни в производството липсват. Докато нуждата на лицето, което има право на издръжка се определя съобразно с обикновените условия на живот за тях, при които са релевантни възрастта, образованието и други обстоятелства, които са от значение за случая. Исковата молба за издръжка съставлява покана, която поставя ответника в забава и началната дата на издръжката се присъжда съобразно правилата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, т. е. от поканата, каквато представлява исковата молба. Факт е, че детето А. е на 11 години.

Доказателства за доходите на ответницата не са представени. С оглед нуждите на детето, възрастта му, предявената претенция за необходимата ежемесечна издръжка за детето А. следва да се уважи в размер - 270.00 лева, което е към минималния предвиден размер. За това ще следва да се осъди майката Е. Т. З. да заплаща на бащата И. А. А., като законен представител на детето А. И. А. месечна издръжка в размер от 270.00 лева, считано от завеждане на делото – 19.03.2025г. до настъпване на обстоятелства, при които тази издръжка следва да бъде изменена или прекратена, ведно със законната лихва за всяка закъсняла или просрочена вноска.