Решение № 9508 от 05.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 18847/2022
- Вид
- Решение № 9508
- Подписан
- 05.06.2023
- Състав
- ИВО НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 44389 от 19.05.2022 · ИВО НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 72852 от 10.08.2022 · ИВО НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ
- Определение № 32261 от 28.11.2022 · ИВО НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ
- Протокол № 3152 от 21.02.2023 · ИВО НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ
- Протокол № 8603 от 12.04.2023 · ИВО НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ
- Протокол № 12715 от 22.05.2023 · ИВО НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 27 · Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП
- чл. 62 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 9508 гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: И.Н.П. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110118847 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.124 от ГПК - за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сума по фактура за периода м.02.2021г. до м.05.2021г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е клиент на ответното дружество за доставяната ел.енергия. Твърди, че не дължи исковата сума, тъй като не отговаряла на реалното потребление от него. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал. ГПК, оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че между страните е сключен договор за продажба на ел.енергия при общи условия, и че е доставил за процесния период до ищеца електрическа енергия. Твърди освен това, че процесната сума е начислена въз основа на извършена проверка на електромера, при която е установена интервенция върху него, влияеща на отчитането на доставената ел.енергия, в резултат от което е извършена и корекция. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страна на ответника С. А. оспорва предявения иск.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
1
Не е спорно и видно от събраните по делото доказателства, страните се намират в облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия по партида с клиентски номер № 310254362023 за имот – къща, находяща се в /фирма/, открита на база депозирано от ищцата заявление от 01.09.2020 г.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 06.11.2020 г. ищцата е депозирала в ответното дружество заявление с вх. № ********** за извършване на услуга „временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия за обект с клиентски № 310254362023. Видно от констативен протокол № 5091007, находящият се в обекта /към датата на депозиране на заявлението за сключване на договор за ел. енергия, ищцата е декларирала, че в имотът е наличен електромер с фабричен № 1840114448/ електромер с фабричен № 1840114448 е демонтиран и електрозахранването в имота е прекъснато.
Видно от представените по делото ОУ за продажба на електрическа енергия, при заявено от потребителя временно преустановяване доставката на ел. енергия, същото се възстановява след искане на потребителя и заплащане на съответно дължимата такса от потребителя.
От представеното по делото копие на констативен протокол № 5091023 от 07.12.2020 г., се установява, че в присъствието на третото лице помагач на ответника – С. А., в качеството му на потребител и във връзка с подадено от него заявление за продажба на ел. енергия за имот, находящ се в /адрес/, с клиентски номер 310254362023 е монтиран електромер с фабр. № 1021023557 на горепосочения адрес.
Видно от представеното по делото копие на жалба с вх. №100000130930 от 21.01.2021 г., депозирана в ответното дружество от Д. В., ищцата е поискала възстановяване на партидата на нейно име, доколкото последната се легитимира като единствен собственик на електрифицирания имот. Във връзка с депозираната жалба, видно от отговор на ответното дружество, са извършени проверки и договорът с клиентски номер 310254362023 е възстановен.
По делото са представени и копия на фактури № 0315544058/17.05.2021 г., №0313817925/15.04.2021 г. и №0298928171/17.03.2021 г., видно от които за клиентски номер 310254362023, за обект /адрес/ – къща, с потребител Д. В., за периода м. 02 – м. 05.2021 г. е начислена електрическа енергия на стойност 708,68 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че страните по 2 делото се намират в облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия по партида с клиентски номер № 310254362023 за имот – къща, находяща се в /фирма/, открита на база депозирано от ищцата заявление от 01.09.2020 г., както и че по заявление на ищца електрозахранването до имота е преустановено, считано от 09.11.2020 г.
По делото не се установи и не се представиха доказателства, ищцата, в качеството и на титуляр на партида с клиентски № 310254362023 да е депозирала заявление за възстановяване на електрозахранването, т. е. да е направила волеизявление за доставка, за процесния период, за който ответникът е начислил доставена електроенергия.
Обстоятелството, че трето лице-помагач е подало заявление за сключване на договор с ответника за същия клиентски номер, заплатило е дължимата такса за поставяне на премахнато СТИ не обвръзва ищцата. Възстановяването на партидата на нейно име, доколкото ответното дружество е констатирало, че третото лице няма права върху електроснабдения имот, не може да презюмира волеизявление на последната за използване на електрическа енергия в процесния имот.
Съдът намира, че процесните фактури остойностяват непоисканадоставка.
Количество електрическа енергия представлява "непоръчана доставка" по смисъла на чл. 9 от Директива 97/7/ЕО (отм.); , чл. 15 от Директива 2005/29/ЕО и чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, както и по смисъла на чл. 62 от ЗЗП , като потребителят следва да се счита за освободен от задължението за насрещна престация на непоръчана доставка на стоки, вода, газ, електроенергия. Потребителят е освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана доставка на стоки вода, газ, електрическа енергия. В тези случаи липсата на отговор от страна на потребителя след такава непоръчана доставка или предоставяне на услуга не представлява израз на съгласие. " Член 28 от същата Директива въвежда изискване за транспониране до 13.12.201 З г. Същата е транспонирана в българския Закон за защита на потребителите (изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.), съгл. § 1 За, т. 4 от ДР на ЗЗП и тази забрана за предоставяне на непоръчана доставка и освобождаването на потребителя от заплащането ѝ е регламентирана в чл. 62 от ЗЗП .
Предвид изложеното, съдът приема, че ищцата не дължи начисленото от ответното дружество количество електрическа енергия, поради което искът следва 3 да бъде уважен в пълния предявен размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в настоящото производство в размер на 500 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК, че Д. К. В., ЕГН ********** , със съдебен адрес в /адрес/ не дължи на /фирма/ /старо наименование /фирма//, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в /адрес/, сумата от 708,68 лева, преставляваща дължи суми за електроенергия за клиентски номер 310254362023 за периода от 02.2021г. до 05.2021 г.
ОСЪЖДА /фирма/ /старо наименование /фирма//, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в /адрес/, да заплати на Д. К. В., ЕГН **********, със съдебен адрес в /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на С. С. А. трето лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4