Решение № 287 от 13.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Блага Иванова

Красимира Медарова при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Росица Славова като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002201110 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по лична касационна жалба от подсъдимия Г. К., както и по жалба на служебно назначения му защитник адв. Л. срещу решение № 251/15.07.2024 г. на Апелативен съд–гр.

София/САС/, Наказателно отделение, 9-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 643/2022 г.

В жалбата на служебния защитник, адв. Л. се твърди, че подсъдимият К. е останал недоволен от въззивното решение на САС и е депозирал срещу същото две частни жалби, поради което и защитата обжалва решението на апелативния съд. Сочи се, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо. Цитират се жалбите на подсъдимия, съгласно които в решението на САС не е указана инстанцията пред която може да се обжалва същото, както и че подсъдимият е получил само превод на руски език на постановеното решение на съда, а не и на български език; че към момента на обжалването му не е имал назначена адвокатска защита, поради честа смяна на служебните адвокати, които той не познавал.

В писмено допълнение към касационната жалба на защитата / в срока по чл. 351, ал. 3 от НПК след указания на съдията-докладчик от САС/ се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.т.1.2 и 3 от НПК, като се твърди, че особено съществено е 1 нарушението на процесуалните правила, свързани с проверката и оценката на доказателствената съвкупност, които са довели до неправилни изводи по фактите на обвинението. В същия смисъл се оценяват и липсата на посочена съдебна инстанция, пред която подлежи на обжалване решението на САС; на не получен препис от решението на български език, което представлява нарушение на правото на защита на подсъдимия.

Наложеното наказание се твърди, че е явно несправедливо, поради особената му тежест в сравнение с наказанието, определено с присъдата на първата инстанция. В заключение се прави искане за цялостно оправдаване на подсъдимия К..

Решението на въззивния съд е обжалвано първоначално с лична саморъчна касационна жалба от подсъдимия К., заведена с вх. № 501535/29.07.2024г., /пощ. клеймо от 26.07.2024 г./ по описа на ВКС, с която се твърди, че подсъдимият е узнал за въззивното решение от публикация във вестник. След като подсъдимият е получил препис от решението на апелативния съд е депозирал касационна жалба, заведена с вх.№. 501540/30.07.2024 г. по описа на САС /наименована частна жалба/ срещу същото решение, с която подсъдимият прави искане да бъде оправдан. Заявява, че е лишен от адвокатска защита, поради назначаване на служебен защитник, с когото не е имал възможност да контактува извън съдебната зала и да съгласуват линиите на защита, с което счита, че се нарушават неговите права в процеса. Прави искане за назначаване на адв. Ю. или адв. Г. за служебни защитници, които да го представляват пред ВКС.

Към жалбата на подсъдимия е депозирано допълнение, изпратено до Върховния административен съд на РБ, заведено с вх. № 11831/31.07.2024 г. по описа на ВАС, в което се съдържа оплакване, че подсъдимият е получил решението само в превод на руски език без да му е изпратен препис на български език, с което счита, че съществено се ограничават правата му в процеса.

Към жалбата на подсъдимия е депозирано второ допълнение, заведено с вх. № 501558/31.07.2024 г. по описа на ВКС, с което подсъдимият прави оплакване срещу производствата по чл. 270 от НПК, проведени в САС и сочи, че адвокатската му защита не е била пълноценна.

Сочи, че решението на въззивния съд е било изготвено в срок, по-дълъг от срока по чл. 340, ал.1 от НПК и след неговото изготвяне, не е получил препис от същото решение , а е бил уведомен за него от пресата.

От подсъдимия К. е депозирано следващо допълнение, заведено с вх. № 501591/06.08.2024 г. по описа на ВКС, в което отново се излагат оплаквания за неполучен препис от решението на САС на български език, за забавеното му изготвяне, за допуснати нарушения в адвокатската му защита пред САС, като изразява недоверието си в адв. Е. Н. от САК и заявява, че подадените от него документи като защитник на подсъдимия са нелегитимни.

От подсъдимия К. е депозирано следващо допълнение, заведено с вх. № 501636/13.08.2024 г. по описа на ВКС. В допълнението се съдържат оплаквания, че СГС е дал ход на делото / по н.о.х.д. № 3317/19 г./ в отсъствие на адвокат; че подсъдимият е депозирал жалба срещу 2 действията на САС пред СРС и не е получил отговор; че в пресата е организирана негативна кампания срещу него.По съществото на делото се сочи, че кредитираната от САС съдебномедицинска експертиза не е обективна и по делото е депозирана само една „истинска“ експертиза от 21-22 март 2015 г., която установява, че смъртта на детето е настъпила 4-5 дни преди намирането на трупа, когато подсъдимият не се е намирал в /държава/. Позовава се на отказа на съдилищата да изследват химическия състав на водата, в която е намерен куфарът с тялото на жертвата и твърди, че съдът не е отчел данните от огледа на същия, че куфарът е бил сух отвътре и няма следи от вода по тялото. Отново се сочи, че съставът на САС, който е разгледал делото не е бил безпристрастен и се иска неговият отвод. В заключение се поддържа направеното с касационната жалба искане за оправдаване на подсъдимия, поради пълната му невиновност.

От подсъдимия К. е депозирано следващо допълнение, заведено с вх. №. 501696/28.08.2024 г. по описа на ВКС. В допълнението се излагат повторно съображенията, че подсъдимият е бил уведомен за решението на САС от пресата, след което е получил препис от самото решение, както и че не му е назначен адвокат по негов избор. Отделно цитира подадените от него жалби и допълнения срещу въззивното решение, за които сочи, че не постъпват във ВКС, поради неизпращането им от САС. Към допълнението са приложени становище на ИВСС и статия от вестник.

От подсъдимия К. са депозирани следните следващи допълнения, заведени, съответно с входящи номера по описа на ВКС, както следва: вх.№ 501713/29.08.2024 г; вх.№ 501719/30.08.2024 г. по описа на ВКС; вх.№ 501721/30.08.2024 г. по описа на ВКС; вх.№ 501762/09.09.2024 г., в които се излагат аналогични по съдържание съображения както в описаните по-горе документи.

По делото в срока по чл.351, ал.4 от НПК от подсъдимия К. е постъпило ново лично саморъчно допълнение към касационната му жалба /№ 4296, по номерация на подсъдимия/, заведено с вх. № 1521/27.01.2025 г. по описа на ВКС, в което подсъдимият се позовава на изразеното от него недоверие към адв. Л. и поисканият отвод пред САС, които не са били взети предвид от апелативната инстанция. Посочва, че за пореден път изразява недоверието си към адв. Л., която му е била назначена за служебен защитник от САС, 9 с., както и че всички нейни действия да се считат за незаконни и нелигитимни, в т.ч. и нейната „въззивна жалба“ и допълнението към нея, които не са били съгласувани с него, тъй като не я познава като адвокат и не е обсъждал защитата си с нея.

Срещу касационната жалба на адв. Л., служебен защитник на подсъдимия К. и допълнението към нея, както и срещу касационната жалба на подсъдимия К. и подадените допълнения в срока по чл. 351, ал.4 от НПК е постъпил отговор от частния обвинител В. П.

П. чрез упълномощените повереници адв. Г. и адв. П., с който се възразява срещу подадените касационни жалби и допълнения, като се сочи, че наведените касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни.

Прави се искане за оставяне в сила на решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно. Поверениците се позовават на липсата на мотиви към релевираните с 3 жалбата оплаквания и в тази връзка за нейната недопустимост да бъде разгледана пред касационната инстанция. Счита се, че съдът е изпълнил стриктно процесуалните си задължения по делото за обезпечаване на защитата на подсъдимия чрез назначаване на служебен защитник във всеки един момент от производството, като се цитира практика на ЕСПЧ по назначаването на служебен защитник на подсъдимо лице, от анализа на която се прави извод за липса на допуснато нарушение от САС. Застъпва се становище, че пропускът на съда да посочи пред кой по-горен съд подлежи на обжалване въззивното решение не е съществен и не отговаря на истината, че съдът не е изпратил на подсъдимия материалите по делото, тъй като същият многократно е отказал да ги получи. Наложеното наказание не се намира за явно несправедливо, поради високата тежест на отегчаващите обстоятелства, като от механизма на извършване на деянието се установява, че същото се характеризира с ожесточение и безскрупулност и е извършено с цел подсъдимият да получи значителна финансова облага. По изложените съображения се моли за оставяне в сила на решението на въззивния съд.

Срещу отговора на частния обвинител П. е постъпило допълнение към касационната жалба от подсъдимия К., заведено с вх. № 18018/23.10.2024 г. по описа на ВКС, в което се изразява несъгласие с неговото съдържание, твърди се, че подсъдимият е заявил своя отвод към адв.

Л. и е заявил желание да му бъде назначен за служебен защитник адв. Ю., който след отказ на състава на САС да си направи отвод по делото, се е отказал да участва в същото в знак на протест.

От подсъдимия К. е депозирано следващо допълнение, заведено с вх. № 17083/10.10.2024 г. по описа на ВКС, както и допълнение, заведено с вх. № 17181/10.10.2024 г. по описа на ВКС, с които се изразява недоверие към адв. Л..

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият К., редовно уведомен не се явява. От същия е постъпило писмено уведомление, че не желае да присъства в съдебното заседание пред ВКС и не желае да бъде конвоиран от затвора в гр. София. В уведомлението се сочи, че подсъдимият желае да се представлява пред ВКС от служебния му защитник адв.

Р..

Пред ВКС подсъдимият К. се представлява от служебно назначен защитник адв. Р., който поддържа личната касационна жалба на своя доверител и прави искане за отмяна на решението на въззивния съд и за връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд от друг съдебен състав. Защитата сочи, че по делото са налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК, с поставен акцент върху основанията по чл. 348, ал.1, т. 2 и т.3 от НПК.

Поддържа тезата, че въззивното решение е постановено от незаконен състав, като намира, че съставът на въззивния съд при разглеждането на делото не е бил безпристрастен и справедлив в смисъла, в който го изисква чл. 6 от ЕКЗПЧ. Позовава се на решение по делото Маккарти срещу Короната, съгласно което справедливостта при постановяване на решението е да стане ясно на обществото, че тя е „въздадена и наистина е справедливост“.

Защитата намира, че предубедеността на въззивния съд се извежда от начина, по който е 4 разгледано делото пред тази инстанция; от заседанията в производство по чл. 270 от НПК, в частност проведеното на 20.06.2023 г., в което се приема, че подсъдимият не е реабилитиран за предходното му осъждане на територията на /държава/, което е с давност от 35 години и по смисъла на правото на издаващата държава реабилитация е настъпила 8 години след изтърпяване на наказанието, като по този начин се нарушава правото на защита на подсъдимия. В същия смисъл се оценяват мотивите на съда към постановеното определение от същото съдебно заседание за посочения от подсъдимия адрес на изпълняване на мярката домашен арест, ако бъде изменено задържането му под стража и по отношение на мярката „забрана за напускане пределите на страната“, която съдът може да постанови служебно.

Отделно се позовава на съдържанието на мотивите към постановеното решение относно използваното описание на пострадалото дете чрез силно емоционални изрази и обвинителен език, които внушават желание деецът да бъде наказан по-тежко и сочат на предубеденост спрямо него. В същата посока се разглежда приетото от САС относно особено мъчителния начин на настъпване на смъртта и проявената особена жестокост от подсъдимия, които не намират фактическа опора по делото и изводите му противоречат на трайната съдебна практика на ВКС за този вид квалификации. С оглед изложените аргументи защитата счита, че съставът на САС е нищожен, поради проявената силна пристрастност още при разглеждането на молбата на подсъдимия за промяна на мярката му за неотклонение, където се е позовал на заличена присъда, поради което е следвало да се отведе от делото още на този етап от въззивното производство. В подкрепа на тезата си цитира практика на ЕСПЧ /решения по дела Астрадсон срещу Исландия; Лавентс срещу Латвия; Гулижев срещу Литва/. Като допълнителен аргумент се посочват и разсъжденията на САС за смъртта на майката на пострадалото дете, които защитата оценява като внушения, с цел завишаване на наказателната репресия спрямо неговия подзащитен и като доказателство, че съдът предварително е формирал вътрешното си убеждение, в нарушение на разпоредбите на чл.