Решение № 193 от 12.03.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Благоевград, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100033 по описа за 2024 година

Производството по настоящото гр.д.№33/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба вх.№234/04.01.2024г., подадена от „А... седалище и адрес на управление гр.С, Б, представлявано от управителя Ива Шаламанова, против С. Г. Т., ЕГН **********, гр.С

С Определение №666/08.04.2024г. е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от ответника С. Г. Т. срещу ищеца „Ай Тръст“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 20.06.2019г. С. Г. Т., ЕГН ********** е кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит от „К като е попълнила заявление за отпускане на кредит от разстояние на интернет страницата на „К а именно — , в който сайт е попълнила личните данни - три имена, ЕГН, данни на документ за самоличност, адрес, електронен адрес (е-мейл) за получаване на документи и кореспонденция /, мобилен телефон /0885856733/ и др.

Сочи се, че в процеса на Заявление пълната преддоговорна информация за условията на кредита е била налична чрез хиперлинкове, в т.ч. Общите условия за кредитиране („ОУ“) на „К..., Стандартен европейски формуляр /„СЕФ“/, Договора за кредит, ведно с Приложение №1 с Погасителния план, като преддоговорната информация (СЕФ) е била изпратена предварително и на и-мейла на кредитоискателя.

Сочи се, че след запознаване с условията по кредита ответницата е отправила обвързващо електронно волеизявление по чл.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /„ЗЕДЕУУ“/ на Сайта чрез натискане на бутона „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора.“. С извършване на гореописаните действия заявлението се счита за подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договора за кредит – приети и подписани от същия.

Твърди се, че след електронното изявление на ответника на е-мейла й са изпратени автоматично Договор №2046937/20.06.2019г. /„Договора за кредит“/, Приложение №1 към него, ОУ и СЕФ, като е-мейлът съдържа електронното изявление на кредитора „К за сключването на Договора за кредит и приложенията към същия.

Твърди се, че в резултат на горното, по реда на З на 20.06.2019г. между кредитора „К и кредитополучателя С. Г. Т. е сключен Договор за кредит №2046937 за сумата от 2550 лв. главница и уговорен срок на погасяване на кредита - 30.06.2021г. при лихва и други условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. Сочи се, че ответницата е усвоила заемната сума по банков път на 20.06.2019г. по следната нейна банкова сметка с 1

IBAN: като сумата е била преведена от „Кредисимо“ ЕАД от следната банкова сметка с IBAN: BG81STSA93000021455323.

Сочи се, че договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления по чл.2 от ЗЕДЕУУ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и приложимото законодателство. Сочи се, че при кандидатстването си за кредит от Кредисимо, ответницата сама е избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си, като осигури поръчителство на „Ай Тръст“ ЕООД, като е имала възможност да избере и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция като друг вид обезпечение, съгласно Раздел II, т.17 от ОУ. Сочи се, че договорът за предоставяне на поръчителство не е бил задължителен за сключване, като Договорът за предоставяне на поръчителство с Ай Тръст е сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между „А и ответницата Т. по същността си е договор за поръчка по чл.280 от ЗЗД, сключен по реда на ЗЕДЕУУ, по силата на който „А предоставя гаранционна услуга, като се задължава да сключи с „К договор за поръчителство по чл.147 от ЗЗД и да обезпечи като поръчител задълженията на ответника по неговия Договор за кредит.

Сочи се, че „Ай Тръст“ ЕООД е изпълнило задълженията си по Договора за предоставяне на поръчителство и е сключил с „Кредисимо“ ЕАД Договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да отговаря пред „Ксолидарно с ответника за изпълнението на неговите задължения по Договора за кредит, както и за всички последици от неговото неизпълнение.

Твърди се, че ответникът е извършил две плащания по банкова сметка на „Кпри „Б, както следва: 273.32 лв. на 31.07.2019г.; 273.32 лв. на 29.08.2019г., като ответникът е извършил и двадесет плащания чрез „Изипей“ АД, както следва: 273.32 лв. на 30.9.2019г.;- 273.32 лв. на 5.11.2019г.; 100.00 лв. на 17.6.2020г.; 100 лв. на 25.9.2020г.;273.32 лв. на 30.10.2020г.;-546.64 лв. на 14.12.2020г.;-233.33 лв. на 31.3.2021г.;-300.00 лв. на

29.5.2021г.; -290.00 лв. на 28.6.2021г.;-280.00 лв. на 29.7.2021 г ; -290.00 лв. на 4.9.2021г.;280.00 лв. на 29.9.2021г.;-280.00 лв. на 30.10.2021г.;-280.00 лв. на 29.11.2021г.;-275.00 лв. на 30.12.2021г.;-275.00 лв. на 31.1.2022г.; -550.00 лв. на 29.3.2022 г.;-275.00 лв. на

4.5.2022г.;-280.00 лв. на 30.5.2022 г.; 275.00 лв. на 30.6.2022 г.

Сочи се, че след извършеното плащане от 30.06.2022г. ответникът е изпадал отново в просрочие на задълженията си и няма последващи вноски, поради което „Кредисимо“ ЕАД е изпратило искане за плащане до поръчителя „А и поради неплащане в дадения срок, на 11.11.2022г. „Ай е изпълнило задълженията си като поръчител и е погасило всички дължими от ответника суми към „К, а именно: 442.46 лв. /главница/, 30.76 лв. /договорна лихва/, 49.96 лв. /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/, като е встъпил в правата на кредитора по чл.146 от ЗЗД. Сочи се, че преди да извърши плащането поръчителят е уведомил длъжника за предстоящото плащане.

Твърди се, че „Ай Тръст“ е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№2163/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград, по което е издадена заповед за изпълнение за следните суми: 442.46 лв. - главница, 30.76 лв. - договорна лихва за периода от 01.04.2021г. до 30.06.2021г., 49.96 лв. -обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 01.04.2021г. до 07.03.2023г., както и 75 лв. разноски, от които 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение ответницата е подала възражение по чл.414 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск за вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В отговора на исковата молба ответникът навежда доводи за нищожност на договора за кредит на основание чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 във вр. с чл.19, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.21 и с чл.22 от ЗПК. Сочи се, че уговореният в договора ГПР не съдържа всички данни, формиращи размерът му, в нарушение на нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК.

Посоченият в договора ГПР не отговарял на реално приложимия в отношенията между страните, тъй като в същия не било включено възнаграждението за дружеството-поръчител, като уговорката имала неравноправен характер и представлявала заблуждаваща търговска практика.

На следващо място се сочи, че договорната лихва в размер на 41.24% е нищожна като 2 противоречаща на добрите нрави, като неравноправна и като осъществяваща основанието по чл.21 от ЗПК.

Сочи се, че договорът е недействителен, тъй като кредиторът не е изпълнил изискванията на императивната норма на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК да предвиди в договора правото на потребителя да се откаже от предоставения му кредитен ресурс.

Сочи се, че не е породил валидни права и задължения сключения договор за поръчителство на основание на неговата акцесорност към невалидната кредитна сделка и на собствени основания - по чл.138 от ЗЗД, страни по него са кредиторът и поръчителят и неговата типична и непосредствена цел е трето на правоотношението лице да обезпечи изпълнението на главния длъжник, поради което сключването на договор за поръчителство с длъжника се твърди, че е лишено от правно основание; договорът за поръчителство противоречи на добрите нрави поради липсата на каквато и да е еквивалентност на насрещните престации; поради неговата неравноправност- същият е сключен в нарушение на чл.16 от ЗПК, изискваща кредиторът да извърши преценка на кредитоспособността на потребителя и в зависимост от извършената оценка да откаже да кредитира неплатежоспособно лице или да предложи добросъвестна ставка на печалба; и поради обстоятелството, че договорът за поръчителство разкрива характеристики на обещание за бъдещо дарение, което според ответника е нищожно.

Сочи се, че кредитоподателят използва материалната затрудненост на своите клиенти, поставяйки условие договора за кредит да бъде обезпечен при неизпълними условия, с цел учредяване на поръчителство с „А, което е свързано лице с кредитодателя, доколкото „К е едноличен собственик на капитала на „А... В договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство била посочена една и съща банкова сметка, а съгласно договора за поръчителство „Кредисимо“ ЕАД било овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за поръчителство. Бил формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани дружества с цел да се заобиколи ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК.

На следващо място се сочи, че кредиторът не е изпълнил изискването да посочи размера на лихвения процент на ден, като законодателят е извел изрично правило по какъв начин следва да се посочи в договора тази стойност, за да гарантира, че информацията за лихвения процент на ден ще бъде предоставена на разбираем език, съгласно изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК за яснота и прозрачност при съставяне на договорните условия и в подходящ А.литичен вид, за да може всеки потребител дори и този, който няма достатъчна финансова грамотност да осмисли предоставената му информация или да извърши математически изчисления да може да упражни правото си по чл.29 от ЗПК.

Сочи се, че клаузата за договорна лихва в размер на 41.24 % не е произвела валидни правни последици. Твърди се, че договорната лихва надхвърля три пъти размера на законната лихва, което е в разрез с добросъвестността и кредиторът използва материалната затрудненост на кредитополучателя, за да получи престация, значително неравностойна на предоставения от него кредитен ресурс. Сочи се, че извършеното договаряне създава неравноправност съгласно чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП, като размерът на записА.та договорна лихва бил неточен и подвеждащ, тъй като в него не било включено възнаграждението за дружеството-гарант.

Навежда се, че поради нищожността на кредитната сделка не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване от негова стрА. на лично обезпечение, като се сочи, че договорът за поръчителство също е нищожен.

С оглед на гореизложеното се иска отхвърляне на предявените искове.

В насрещната искова молба се твърди, че сумата от 2 678.69 лв. е платена на основание Договор за предоставяне на поръчителство от 20.06.2019г., сключен между „А и С. Т., по силата на който договор за поръчителство, който е бил задължително условие, поставено от кредитодателя „К за предоставянето на кредитния ресурс от 2 550 лв., ответното дружество „А се е задължило да сключи договор за поръчителство с „К по силата на който да отговаря пред кредитодателя солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на същия.

Сочи се, че съгласно чл.8, ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство от 20.06.2019г., потребителят дължи на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение, посочено в размер и при условия съгласно Приложение №1 - потребителят дължи на 3 поръчителя 24 месечни вноски от по 115.58 лв. или общо 3785.76 лв. Навежда се, че съгласно чл.8, ал.4 и ал.5 от Договора за предоставяне на поръчителство от 20.06.2019г., потребителят може да изплаща дължимото на поръчителя възнаграждение по банкова сметка на „К...което дружество е овластено да приема вместо поръчителя изпълнението на задължението на потребителя към поръчителя. Твърди се, че ищцата по насрещния иск С. Т. е извършвала плащания на месечните погасителни вноски и възнаграждението на поръчителя съгласно уговореното в чл.8, ал.4 и ал.5 от договора за поръчителство, както следва: - 273.32 лв. на 30.9.2019г.;- 273.32 лв. на 5.11.2019г.; 100.00 лв. на 17.6.2020г.; 100 лв. на 25.9.2020г.;273.32 лв. на 30.10.2020г.;-546.64 лв. на 14.12.2020г.;-233.33 лв. на 31.3.2021г.;-300.00 лв. на 29.5.2021г.; -290.00 лв. на 28.6.2021г.;-280.00 лв. на 29.7.2021 г ;