Решение № 79 от 27.03.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Ихтиман, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Й.ова при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от Радослава М. Й.ова Гражданско дело № 20241840100341 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 52 ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД.

Предявени са искове от Б. Б. К. в лично качество и в качеството му на баща и на законен представител на малолетните деца К. Б. К. и Р. Б. К. против К. Л. И. за заплащане на сумата от по 2500 лева, частично от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от 44 отказа на ответника в периода от 13.06.2019г. до 28.09.2019г. да спазва определения с влязло в сила на 19.10.2018г. решение, поправено с влязло в сила на 13.11.2018г. решение, двете по гр.д. № 758/2018г. по описа на РС- Е. П., режим на лични контакти на ищеца Б. Б. К. с неговите деца К. Б. К. и Р. Б. К., ведно със законната лихва от 28.09.2019г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът Б. К. и ответникът К. И. са бивши съпрузи и родители на другите двама ищци - алолетните К. К. и Р. К.. Поддържа, че в периода от 13.06.2019г. до 28.09.2019г. ответникът 44 пъти е отказал да спазва определения режим на лични отношения на бащата с децата с влязло в сила на 19.10.2018 г. решение по гр.д.

№758/2018г. по описа на РС- Е. П., с което е осъществил състава на престъпления по чл. 182, ал. 2 НК, като с присъда по НЧХД №174/2019г. по описа на РС- Е. П., потвърдена с решение по ВНЧХД № 45/2020г. по описа на ОС-София, както и с присъда, постановена по НЧХД №275/2019г. по описа на РС- Е. П., потвърдена с решение по ВНЧХД №434/2020г. по описа на ОС-София ответникът е признат за виновен в извършване на тези престъпления.

Наведени са доводи за това, че с деянията си ответникът е причинил на всеки ищец неимуществени вреди, изразяващи се в психическо страдание, емоционален дисбаланс и стрес от липсата на взаимен контакт на бащата с децата в продължение на над 3 месеца, което е довело до речево, емоционално и социално забавяне в развитието на децата, до начален етап на родителско отчуждение, до нарушаване на правото на семеен живот, както и до лишаването на децата от бащина обич и внимание.

С решение № 41 от 28.02.2023 г., поправено с решение № 54/10.03.2023 г., постановени по гр. д. № 608/2022 г. по описа на PC- Ихтиман, предявените искове са частично уважени, но с решение № 95/12.03.2024 г., постановено по гр.дело № 828/2023 г. по 1 описа на Софийския окръжен съд е обезсилено първоинстанционното решение, и делото е върнато за ново разглеждане.

След връщане на делото е назначен особен представител на малолетните деца и исковата молба е връчена на ответника.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете, като твърди, че същите са недопустими, а по същество – неоснователни.

Особеният представител на малолетните деца изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното::

Страните не спорят, а и от представеното по делото решение № 158 от 19.10.2018г., поправено с решение от 13.11.2018г. по гр.д. № 758/2018г. по описа на РС- Е. П. се установява, че са бивши съпрузи, като по време на брака си имат родени две деца - К. Б. К.

ЕГН ********** и Радослава Б. К. ЕГН **********.

Не е спорно и че с цитираното решение упражняването на родителските права спрямо малолетните деца е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с децата, както следва: бащата взима децата от дома на майката всеки вторник от 18:30 ч. до 08:00 ч. в сряда, всеки четвъртък от 17:00ч. до 19:00ч., както и всяка събота от 09:30ч. до неделя 09:30ч., първата половина от Коледната и Великденската ваканция на нечетна година, половината от официалните празници в страната, както и 20 дни през лятото несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.

От приложената по делото присъда № 21 от 30.10.2019 г. по НЧХД № 174/2019 г. по описа на РС-Е. П., потвърдена с решение от 03.11.2020 г. по ВЧНХД № 45/2020 г. по описа на ОС-София се установява, че К. И. е призната за виновна, в това, че като родител на децата К. Б. К., ЕГН ********** и Р. Б. К., ЕГН ********** при условията на продължавано престъпление, с 4 деяния /на 13.06.2019г., на 15.06.2019г., на 18.06.2019г. и на 20.06.2019г./, не е изпълнила съдебното решение от 19.10.2018г., в сила от 19.10.2018г., поправено с решение от 13.11.2018г., в сила от 13.11.2018г., по гр.д. № 758/2018г. по описа на РС-Е. П., относно режима на лични контакти на бащата Б. К. с децата К. К. и Р. К., като е освободена от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК и е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.

Впоследствие, видно от Присъда № 8 от 10.08.2020 г. по НЧХД № 275/2019 г. по описа на РС-Е. П., изменена с Решение от 07.05.2021г. по ВЧНХД № 434/2020г. по описа на ОССофия съдът е признал К. И. за виновна и в това, че в периода 22.06.2019г.- 28.09.2019г. в град Е. П. като родител на децата К. Б. К. и Р. Б. К. при условията на продължавано престъпление с четиридесет деяния не е изпълнила съдебното решение от 19.10.2018г., поправено с решение от 13.11.2018г. по гр.д. № 758/2019 по описа на РС-Е. П. относно режима на лични контакти на децата с техния баща Б. К., което представлява престъпление по чл. 182, ал.2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като й е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, както и „глоба“ в размер на 2 000 лева.

От приетия като писмено доказателство по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ Е. П. през месец октомври 2019г. се установява, че изострените отношения между ищеца Б. К. и ответницата рефлектират негативно върху психо-емоционалното състояние на малолетните им деца, като социалните работници са констатирали, че в резултат на препятстване упражняване на режима на лични контакти на 2 децата с бащата има риск от поставяне на малолетните деца в ситуация на конфликт на лоялност, поради което и с цел превенция на родителско отчуждение социалните работници са предприети съответни мерки за закрила в семейна среда.

От показанията на св. А. Ц., която е сестра на Б. К., се установява че през лятото на 2019 г. той не е могъл да осъществява контакти с малолетните си деца, тъй като майката не ги е предавала в изпълнение на определения режим на лични отношения. К. потърсил съдействието от полицията, както и от отдел „Закрила на детето. Едва през месец септември 2019 г. успял да вземе децата при себе си, като в периода, в който не осъществявал контакти с тях бил тъжен и видимо отслабнал от притеснение. Когато бил възстановен режимът на лични контакти цялото семейство било щастливо, като децата се радвали да видят баща си.

В показанията си св. В. И., която е сестра на К. И., твърди, че в началото на месец юни 2019 г. възникнал инцидент между нея и Б. К., след който той престанал да идва да взима децата си, за да осъществява контакти с тях. Според свидетелката децата не страдали от липсата на контакти с баща им, а напротив – често след осъществен контакт с него били неспокойни. След раздялата на родителите К. отключила говорен дефект, което налагало да посещава логопед.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са субективно съединени искове по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД Съдът приема, че възражението на ответницата за недопустимост на исковете, предявени от името на малолетните ищци, е неоснователно.

За да достигне до този извод съдът съобрази, че съгласно чл. 122 СК, носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител, като родителите имат равни права и задължения, които се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно - чл. 123 СК. От своя страна разпоредбата на чл. 129, ал.1 СК предвижда, че всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов интерес.

Прекратяването на брака прави практически невъзможно съвместното упражняване на родителските права, поради което чл. 59, ал.2 СК разпорежда съдът служебно да предостави упражнението на родителските права на единия от съпрузите. Според разясненията, съдържащи се в т.1 на Постановление №1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. №3/74 г. на Пленума на ВС, под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата.

След като след развода между страните родителските права са предоставени на ответницата, то тя е и законният представител на малолетните деца – ищци в производството. В този случай съгласно чл.28, ал.4 ГПК малолетните деца се представляват пред съда именно от нея.

Следва да се има предвид, че с влизането в сила на съдебното решение за предоставяне упражняването на родителските права същите могат да бъдат упражнявани само от родителя, комуто децата са предоставени за възпитание и отглеждане, но това не лишава другия родител от родителските му права (Определение № 5040 от 06.11.2024 г. по ч. гр. д. № 3641 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).

В хипотезата, при която ответник за непозволено увреждане е законният представител на малолетните деца е очевидно, че те няма как да бъдат представлявани именно от него. В този случай, родителят комуто не са предоставени родителските права би могъл да предяви иск за защита на правата и интересите на малолетните деца, но не и да ги представлява в производството, като в този случай процесуалното представителство на децата се осъществява по правилото на чл. 29, ал. 4 ГПК – чрез назначения им особен 3 представител, който следва да потвърди извършените процесуални действия от родителя без представителна власт, какъвто е и настоящият случай.

В този смисъл съдът приема, че предявените искове от малолетните деца срещу тяхната майка и законна представителка са допустими.

По същество исковете са основателни.

Основно задължение на всеки е да не вреди другиму. Това задължение произтича непосредствено от закона – чл. 45 ЗЗД, и при неговото неизпълнение за увреждащия възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Елементи от фактическия състав на основанието по чл. 45 ЗЗД, наред с вината, са още противоправно и виновно поведение на дееца, настъпилата вреда, и причинната връзка между тях, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Когато бъде доказан фактическият състав на непозволеното увреждане всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането подлежат на обезщетяване – чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Те могат да са имуществени или неимуществени.

Ищците претендират заплащане от ответника на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в преживяно психическо страдание, емоционален дисбаланс и стрес от липсата на взаимен контакт в продължение на над 3 месеца. Следователно се касае за ангажиране на отговорност по реда на чл. 45, вр. чл.

52 ЗЗД.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила осъдителна присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Следователно, ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, установени с влязлата в сила присъда № 21 от 30.10.2019г. по НЧХД № 174/2019 г. по описа на РС-Е. П., потвърдена решение от 03.11.2020г. по ВЧНХД № 45/2020 г. по описа на ОС-София, и с влязлата в сила присъда № 8 от 10.08.2020г. по НЧХД № 275/2019 г. по описа на РС-Е. П., изменена с Решение от 07.05.2021г. по ВЧНХД № 434/2020 г. по описа на ОС-София, а именно, че ответницата К. Л. И. не е изпълнила режима на лични контакти между ищците– малолетните К. Б. К. и Р. Б. К. и техния баща Б. К., тъй като на 13.06.2019г., на 15.06.2019г., на 18.06.2019г. и на 20.06.2019г. и в периода 22.06.2019г. 28.09.2019г. в град Е. П. като родител на децата К. Б. К. и Р. Б. К. при условията на продължавано престъпление не е изпълнила съдебно решение от 19.10.2018г., поправено с решение от 13.11.2018г. в сила от същата дата по гр.д. № 758/2019 по описа на РС Е. П. относно режима на лични контакти на децата с техния баща – престъпление по чл. 182, ал.2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.