Решение № 442 от 12.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Плевен, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20234430103499 по описа за 2023 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 420,36 лв. и иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 50,66 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу Д. Д. Г., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№2023443010 0847/2023г. по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника, който е подал възражение в законовия срок. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ се на адрес ***, с аб.

№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на 1 топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 1314.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № 28689 е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от ***-Плевен. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “*** - Плевен” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за процесния период 2 са: сума за отопление с ИРУ- 0 лева, сума за отопление без ИРУ-141,09 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 266,67 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0 лв, услуга дялово разпределение- 12,60 лв. Твърди, че в имота на ответника има монтирани 0 ИРУ, 0 водомер и 1 брой щранг-лира в баня, а сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 107,14 куб.м. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 420,36 лева за главница за периода 01.11.2020г. – 31.12.2022 г. и лихва върху главницата в размер на 50,66 лева за периода 05.01.2021 г. до 03.02.2023 г. и законната лихва върху главницата от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2023443010 0847/2023г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който оспорва исковете по основание и размер. Счита, че от изложеното в исковата молба твърдение на ищцовата страна, а и от доказателствата към исковата молба е налице правна презумпция, че ответницата реално не пребивава на посочения в исковата молба адрес и не е потребявала услугите на ищцовото дружество, тъй като видно от доказателствата приложени с исковата молба претендираната от ищеца сума за реално потребена топлинна енергия за периода посочен в исковата молба - от три години не съответства на средно месечните суми за отопление на абонати на ищцовата страна. Счита, че проста математическа сметка показва, че месечното потребление на топлинна енергия, ако въобще може да се говори за такова е в размер 11,67 лв. или 0.38 лв. дневно. Счита, че и без технически познания в областта на енергетиката, е видно, че отопляването на имот с квадратура, посочена в исковата молба е невъзможно с 0.52лв. дневно. Поради което счита, че всички отчети предоставени от ищеца са попълнение некоректно и посочват произволно написани стойности, тъй като реално потребление на услугите на ищеца липсва. Счита, че количеството топлинна енергия, която ищцовата страна твърди, че е използвана от ответника всъщност нито е доставена, нито използвана от последния. Твърди, че от исковата молба не става ясно дали в жилището са налични монтирани радиатори свързани с отоплителната система на сградата, както и наличието на устройства за отчитане на доставена топлинна енергия.

3

Твърди, че ищецът не сочи по какъв начин е установено задължението което се претендира с иска. Счита, че в обстоятелствената част на иска са посочени единствено подбрани извадки от ЗЕ и общите условия на ищцовото дружество като липсва дори елементарно извлечение от сметка. Счита, че тези цифри в приложението, нито е ясно как са формирани, нито е ясно по какъв начин са отчетени. Твърди, че в исковата молба и доказателствата към нея не са посочени никакви показания и отчети от топломер или водомер за изразходвано количество топлинна енергия или топла вода. Поради изложеното, прави извод, че претендираните от ищцовата страна суми, са начислени произволно и се претендират без да е налице реална доставка на предлаганата от дружеството ищец услуга - подаване на гоплинна енергия и топла вода до краен потребител. Оспорва твърдението на ищцовата страна, досежно това, че на ответницата е била доставяна топлинна енергия, която същата е ползвала реално. Счита, че от данните по делото не става ясно какво е количеството топлинна енергия доставяно от ищеца поради липса на отчети от топломер и водомер от което не става ясно в кой период е доставена същата и по какъв начин е измерено потреблението на тази топлинна енергия от страна на ответницата. Прави възражение за изтекла давност на всички претенции на ищцовата страна що се касае за задълженията претендирани за периода 01.11.2020г. до 31.12.2023г., тьй като съгласно чл. 111 б."В” ЗЗД давността за периодичните плащания е три годишна и към момента на завеждане на исковата молба счита, че е изтекла.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от НА за признава право на собственост на *** на нотариус В.

Пеева и Удостоверение за наследници от 08.02.2024г./л.113 от делото/ е видно, че Д. Д. Г. е собственик на процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в ***.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***-Плевен”ЕАД на потребители в гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***Плевен”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “*** Плевен” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може 4 да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.

Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено задължение за процесния топлоснабден имот за топлинна енергия за периода от 01.11.2020г. до 31.12.2022г. е в общ размер от 420,36 лв. от които 0 лв.-ТЕ за отопление с ИРУ, 141,09 лева ТЕ за отопление без ИРУ, 266,67 лева-ТЕ за сградна инсталация, ТЕ за БГВ-0 лв. лева и 12,60 лв.- такса услуга дялово разпределение. Лихвата за забава върху непогасената горепосочена главница за периода от изпадане на ответника в забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 15.02.2023г. е в размер на 50,56 лв.

Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 6884,19 куб.м., а отопляемия обем на процесния апартамент е 127,59 куб.м. В имота не се ползва отопление от отоплителни тела. Не се ползва БГВ Сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа.

Абонатната станция е доставяла топлинна енергия до имота в рамките на процесния период. При изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. топломерът в абонатната станция е преминал изискващите се проверки, удостоверено със съответните свидетелства от проверки и констативни протоколи. Общия водомер е преминал съответна метрологична проверка. Разлики в 5 изчисленията на ФДР не са констатирани. В общите части на сградата няма монтирани отоплителни тела и водомери. Спазените са нормативно изискуемите параметри на доставяната топлинна енергия.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна: