Определение № 260179 от 30.12.2021, Районен съд - Провадия

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№ гр. Провадия, 30.12.2021 г.

ПРОВАДИЙСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в закрито съдебно заседание на 30.12.2021 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН като разгледа докладваното от съдията г. д. № 618/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молби вх. № 260278/10.09.2020 г и № 260481/29.09.2020 г., подадена от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК ********* против Ж.Т.К., ЕГН **********, с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл.

415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 и сл. от ЗПК, както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 и сл. от ЗПК.

От ответната страна е направено възражение за нищожност на процесния договор поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, поради което и на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект за доклад.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца:

Посочва, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на разпореждане по гр.д. № 49819/2018 г. по описа на СРС, получено от „Профи Кредит България” ЕООД на 12.02.2020 г., предявява настоящия установителен иск относно вземанията на заявителя по Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № ********** срещу Ж.Т.К. в общ размер на

6813.46 лв.

Излага, че на 08.09.2010 г. бил сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № **********, между „Профи Кредит България” ЕООД като кредитор от една страна и Ж.Т.К. и Белослава Александрова Илиева като солидарни длъжници от друга страна.

Договорът бил сключен при параметри, посочени от ответника в раздел V на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем“. Съгласно т. 2 от ОУ, това била молба от клиента за отпускане на заем до размера на посочения от клиента или до по-нисък размер, одобрен от кредитора.

Параметрите на сключения Договор за револвиращ заем били както следва:

Общо задължение по договора: 7230.29 лева, включващо:

Сума за изплащане на заема: 2400 лв.;

Срок на заема: 36 месеца;

Размер на вноска: 197лв.;

Дата на погасяване: 5-ти ден от месеца;

Годишен процент на разходите (ГПР %): 127.67%;

Годишен лихвен процент 91.44%

Лихвен процент на ден: 0,25%

Договорът бил подписан при Общи условия /ОУ/.

ОУ били неразделна част от договора и били предадени на клиента при подписването им, като той декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приемал, нямал забележки към тях и се задължавал да ги спазва /Буква „Б“ от ДРЗ/.

„Профи Кредит България” ЕООД изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора, като превело на 10.09.2010 г. парична сума в общ размер на 2400 лв., по посочената от длъжника Ж.Т.К. банкова сметка, ***ата молба преводно нареждане (документ за кредитен превод с уникален регистрационен номер: BORD04903735 от 10.09.2010 г.)

От своя страна длъжникът поемал задължение да погасява предоставения заем на равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който бил неразделна част от Договора за револвиращ заем. Изготвен бил погасителен план с определени 36 равни месечни вноски в размер на 197.00 лв., с падежна дата - всяко 5-то число на месеца.

Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и направил 2 пълни погасителни вноски и една частична, което било видно от приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ № **********, след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.

10.3.1 от Общите условия към Договора за револвиращ заем, според който в случай, че клиентът просрочи 1 месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДРЗ, на 22.02.2011 г. договорът бил прекратен от страна на „Профи Кредит България” ЕООД. До длъжника било изпратено уведомителни писмо, с което бил информиран, че ДРЗ е едностранно прекратен, а задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо. Крайният срок за погасяване на кредита, съгласно погасителния план към ДРЗ № **********, бил изтекъл на 05.10.2013 г.

Размерът на погасеното от Ж.Т.К. задължение по ДРЗ № ********** било в общ размер на 444.69 лв. С плащанията си длъжникът погасил част от номинала по заема в размер на 416.83 лв. Сумата от 17.86 лв. отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т. 10.1 от ОУ.

Съгласно уговореното в чл.10.5 от Общите условия към ДРЗ № **********, а именно „КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР такси по тарифа. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и и друго съгласно действаща Тарифа.“. С плащанията си клиентът заплатил 10.00 лв. от начислените такси по тарифа.

Предвид изложените обстоятелства, Ж.Т.К. дължала на „Профи Кредит България” ЕООД сума в размер на 6813.46 лв., представляваща неизплатено задължение по ДРЗ № **********.

Поради неизпълнението на договорното задължение „Профи Кредит България” ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в Софийски районен съд. По заявлението било образувано ч.г.д. № 49819/2018 г. На дружеството било изпратено указание на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането, получено от заявителя на 12.02.2020 г.

С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България” ЕООД по ДРЗ № ********** срещу длъжника Ж.Т.К. в общ размер на 6813.46 лева, ведно със законната лихва ат датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

С молба вх. № 260278/10.09.2020 г., подадена в изпълнение на указанията на съда, прави следните уточнения:

Договор за револвиращ заем № **********, сключен между Ж.Т.К. и „Профи Кредит България” ЕООД бил сключен на дата 08.09.2010 г. Поради допусната техническа грешка в заявлението за издаване на заповед за изпълнение била посочена дата 10.09.2010 г. (това била датата на изплащане на заемната сума по договора). Кредитът бил усвоен, съгласно уговореното в договора и ОУ към него, чрез извършен паричен превод на дата 10.09.2010 г. по банковата сметка, посочена в договора.

Всички задължения, които се претендирали със заявлението по чл. 410 ГПК и с исковата молба били възникнали на основание неизпълнение на сключения ДРЗ № **********. Претендираната сума от 6813.46 лв. била общото неизплатено задължение по договора, което включвало отделни неизплатени задължения, както следва: главница, представляваща отпуснатата сума по заема в размер на 2371.81 лв.; договорно възнаграждение в размер на 4441.65 лв.

Остатъчното задължение за главница се състояло от 34 падежирали вноски, като падежът на първата незаплатена вноска от посочените 34 била на дата 05.01.2011 г., а на последната била на дата 05.10.2013 г. Към настоящия момент размерът на погасеното задължение от длъжника по договор № ********** било в размер на 444.69 лв. С платеното било погасено част от задължението по погасителен план /лихва и договорно възнаграждение/ в размер на 416.83 лева. Погасени били изцяло 2 вноски, и частично плащане в размер на 22.83 лв. имало по 3-тата вноска. В общата сума на получените плащанията били включени и плащанията на начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 17.86 лв. Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви в размер на 17.86 лева, които към момента били заплатени изцяло. С плащанията си клиентът бил заплатил и 10.00 лева начислени такси по Тарифа.

В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение „Профи Кредит България” ЕООД претендирало своите вземания на основание настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, доколкото в разултат от неизпълнението на ответника, договорът бил предсрочно прекратен. Договорът бил прекратен, а задълженията по него били обявени за предсрочно изискуеми на 22.02.2011 г.

Договорът за кредит бил прекратен автоматично от страна на „Профи Кредит България” ЕООД, за което Ж.Т.К. била уведомена чрез Уведомително писмо на посочения от нея адрес в договора, въпреки, че в случая се касаело за договор за кредит с небанкова финансова институция, по отношение на който не намирала приложение т. 18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на вземане по договор за банков кредит.

В случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост по договора не е била надлежно обявена на ответника, допълнително посочва, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДРЗ е изтекъл на дата 05.10.2013 г., с изтичането на който срок била настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. Това било така, тъй като предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Съгласно практиката на ВКС, предсрочната изискуемост не можела да бъде приложена по отношение на вече падежиралите към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост не се твърдяла и съответно тяхното присъждане в последващото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не можело да се разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание.

В условията на евентуалност, ако изложеното становище, касаещо идентичността между заповедното и исковото производство, не бъде прието от съда, заявява, че: относно неизплатеното задължение по Договор за револвиращ заем № **********, представляващо договорно възнаграждение в размер на 4441.65 лв., предявява осъдителна претенция.

Излага, че за дружеството бил налице правен интерес от предявения иск за сумите за незаплатена главница и за договорно възнаграждение, тъй като кредиторът не бил удовлетворен чрез доброволно заплащане на дължимите по договора суми, възлизащи в общ размер на 6813.46 лв., а въпросните суми били част от това задължение.

С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България” ЕООД срещу длъжника ни Ж.Т.К., възникнало на основание неизпълнение на Договор за револвиращ заем № ********** в размер на 2371.81 лв., представляващо остатъчна незаплатена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

С оглед гореизложеното моли съда да се постанови решение, с което да се осъди длъжника Ж.Т.К. да заплати сумата от 4441.65 лева, представляваща неизплатеното задължение за договорно възнаграждение по договор за револвиращ заем № **********, което било разсрочено във времето и се погасявало от клиента като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния план, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, респективно иска, до изплащане на вземането.

Посочва банкова сметка.

С молба вх. № 260481/29.09.2020 г., подадена в изпълнение на указанията на съда, прави следните уточнения: