Определение № 98 от 04.03.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98 гр. Варна, 04.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20263001000044 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, гр.

София, чрез ю.к. С. (с посочен съдебен имейл: [email protected]) срещу решение № 476/05.12.2025г. постановено по т. д. № 55/2025г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати на Ю. М. Т. сумата от 30 000 лв. /равняващи се на 15 338,76 евро/ - обезщетение за неимуществени вреди (предявени като частичен иск от общо 80 000 лв.), изразяващи се в болка и страдание в резултат от претърпяно телесно увреждане, получено при ПТП на 28.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на частично погасяване на претенция от застрахователя-08.11.2025г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 3 150,04 лв. /равняващи се на 1 610,59 евро/, представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер от 50 000 лв., изчислена за периода от уведомяване на застрахователя-18.09.2024г. до частичното плащане от същия07.11.2025г., както и е разпределил разноските в производството. и разноски по делото.

Въззивникът намира първоинстанционното решение в обжалваните му части за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Основното оплакване е за прекомерност на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размера му от 50 000 лв., като несъответно на действително претърпените вреди и на събраните по делото доказателства, определено при незадълбочен анализ за търпените болки и страдания. Изрично заявява, че към настоящия момент не се оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, като счита същия за изяснен с приетото по делото експертно заключение. Оспорва възприетата за нужна от пострадалата чужда помощ за период от месец, доколкото физиотерапевтичните процедури са започнали по-малко от месец след катастрофата. Пострадалата е имала нужда от чужда помощ непосредствено след травмата, за кратко време. Съдът не е съобразил вида и характера на извършена медицинска интервенция. Излага подробни съждения за характера на получените увреждания от ищцата, оказаната и медицинска помощ (болнична лечение), като позовавайки се и на обясненията на в.л. д-р Д. от о.с.з. обосновава извод за липсата на болков синдром от оперативното лечение, както и на продължителен възстановителен период, отричайки последния. Позовавайки се на заключението на КСМАТЕ приема за доказано, че пострадалата се придвижва самостоятелно и без чужда помощ, от каквато счита 1 няма нужда, противно на възприетото от съда. Извършената й вертебропластиката предполага бързо облекчение. Оздравителният период в настоящия случай е прогнозиран на 3-4 месеца, без да е свързан със значими субективни оплаквания. Не са провеждани допълнителни прегледи във връзка с продължаващи болки, нито е назначавано лечение. По повод на накуцващата походка и оплакванията за засилваща се болка при продължително ходене, излага съмнения, че са следствие получената при катастрофата травма, респ. същите са с неизяснен произход и не се установява причинна връзка, отчитайки и възрастта на пострадалата, за чиито 69 години това не са нетипични оплаквания. Счита, че подобни оплаквания те не са нетипични за лица на същата възраст, отчитайки липсата на усложнения след извършената операция, последната преминала успешно. Позовава се на събраните гласни доказателства, от които се установява подобрение в състоянието на ищцата. В заключение намира изплатената от застрахователя сума от 20 000 лв. за адекватна и достатъчна, за да изпълни дължимата обезщетителна функция. В зависимост от изхода по главния иск, моли съда да се произнесе и по акцесорните претенции. Искането, с което се сезира въззивната инстанция е за отмяна на първоинстанционното решение в индивидуализираните му от жалбоподателя части. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции съгласно инкорпориран във въззивната жалба списък по чл. 80 ГПК. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ответната-ищцова страна.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната стрaна Ю. М. Т., чрез своя процесуален представител адв. С. от САК, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, с подробно изложени съображения за това. Намира определения от съда размер на обезвредата от 50 000 лв. за съобразен с вида и характера на получените травми и от последиците от нея, както и с икономическите показатели в страната към датата на инцидента. Съдът е съобразил и относимата за случая съдебна практика по сходни казуси. Обжалваното решение намира за валидно, допустимо и правилно, като моли за неговото потвърждаване, респ. за оставяне на въззивната жалба без уважение. Претендира присъждане на разноски по делото.

Съдът, при преценка редовността на сезиране констатира, че жалбата е подадена в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, при наличие на интерес от обжалването.

Страните не правят доказателствени искания, не се навеждат нови твърдения за релевантни за спора факти и не се правят обосновани оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения.

Решението, в частта, с която съдът е отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до претендираните 50 000 лв., като неоснователен, поради извършено плащане от ответника в хода на производството, като необжалвано е влязло в законна сила.

За събиране на становищата на страните по съществото на спора делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр.

София, чрез ю.к. С., срещу решение № 476/05.12.2025г. постановено по т. д. № 55/2025г. по описа на Варненския окръжен съд в осъдителната му част.

НАСРОЧВА производството по делото в о. с. з. на 07.04.2026г. от 13,30ч, за които 2 дата и час да се призоват страните с препис от определението.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:

УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

УКАЗВА на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, че предвид предоставения достъп до електронно дело на ю.к. С. по депозираното от него зачвление в качеството на процесуален представител на дружеството и изразеното изрично съгласие за получаване на електронни съобщения/призоваване (л. 82 по т.д. № 55/2025г. на ВОС), настоящата инстанция приема, че е налице съгласие за приемане на електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции, отчитайки липсата на данни по см. на чл. 38а, ал. 4 ГПК за оттегляне на даденото съгласие, като всички съобщения и призовки до страната ще бъдат връчвани по електронен път – посредством ЕПЕП.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3