Решение № 2115 от 26.11.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№.......................

Гр. София, 26.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание, проведено на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2715 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищеца „Д.З.” ЕАД срещу ответника „З.А.Д.А.“ АД за плащане на сумата от 92 569.45 лв., от които

92 554.45 лв. – изплатено от ищеца по застраховка „каско“ застрахователно обезщетение за вреди, причинени на товарен влекач мерцедес Бенц Актрос с ДК № *******при ПТП, настъпило на 18.10.2015 г. в резултат от поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника и 15.00 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата от 15 685.39 лв. – мораторна лихва върху посочената по-горе главница за периода от 21.04.2017г. до датата на завеждане на исковата молба – 21.12.2018г. Претендира съдебно-деловодни разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че с полица № 440215271000066/19.08.2015г. е сключило договор за имуществена застраховка „Каско +“ за товарен влекач МЕРЦЕДЕС БЕНЦ АКТРОС, с ДК № *******, номер на рама *******собственост на „П.Л.“ ЕООД, със срок на действие от 01.09.2015г. до 31.08.2016г. при уговорено застрахователно покритие „Пълно каско“ съгласно Общите условия на застраховката (л. 1). На 18.10.2015г., в срока на действие на застраховката, на главен път Севлиево – Велико Търново в района на гр. Стражица е настъпило ПТП между товарен влекач МЕРЦЕДЕС БЕНЦ АКТРОС, с ДК № ******* и л.а. ВОЛВО с

ДК № ********и във връзка с това ПТП е образувано досъдебно производство № 177/2015 по описа на РУ на МВР – Стражица, пр. преписка №

1962/2015г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново. Настъпилата внезапна сърдечна смърт на водача Д. Т.К.по време на управлението на лекия автомобил, при което е загубил контрол върху него и е предизвиквано настъпването на ПТП – удар в насрещно движещия се т.в. МЕРЦЕДЕС БЕНЦ АКТРОС.

При проведено разследване – изясняване причините за смъртта на водача Д. Т.К.се е установило, че последният е имал болестни изменения на сърцето, от които е страдал приживе, довели до настъпване на моментална смърт при управление на МПС, което е довело до загуба на контрол върху МПС и е предизвикало настъпването на ПТП. Твърди, че ударът между двете МПС не би настъпил, ако водачът на л.а. ВОЛВО не бе навлязъл в платното за насрещно движение, по което се е движел т.в. МЕРЦЕДЕС БЕНЦ АКТРОС. Не можело да бъде предотвратено настъпването на удара и вредите от него. По повод на настъпилото ПТП в „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за нанесените имуществени вреди на собственик на т.в. МЕРЦЕДЕС БЕНЦ АКТРОС и е била заведена ликвидационна преписка по щета № 44012711506486. На основание сключения договор за имуществена застраховка „Каско +“ и на база на описа, експертиза и оценка на щетите по т.в. МЕРЦЕДЕС БЕНЦ АКТРОС е определено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 92 554.45 лв., изплатено на собственика „П.Л.“ ЕООД на 21.02.2017г. С полица № BG/11/115001664516, сключена на 23.06.20154г. и валидна от 30.06.2015г. до 29.06.2016г. между „З.А.Д.А.“ АД и собственика на л.а. ВОЛВО, при управлението на който е причинено ПТП и вредите от него, е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ищецът твърди, че с писмо с изх. № 92-2280/17.03.2017г. е поканил „З.А.Д.А.“ АД доброволно да плати платената на „П.Л.“ ЕООД сума в размер на 92 569.45 лв., от които 92 554.45 лв. – стойност на щетата и 15 лв. - ликвидационни разноски. Поканата е получена от „З.А.Д.А.“ АД на 21.03.2017г.. С писмо с изх.

№ 100-7615/31.10.2017г. „З.А.Д.А.“ АД мотивирано е отказал да възстанови на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД исканата сума, който отказ ищецът счита за незаконосъобразен.Твърди, че сумата от 92 569.45 лв. не му е изплатена и към настоящия момент.

С отговора за исковата молба ответникът

„З.А.Д.А.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че ищецът не е представил нито при предявяване на претенцията си извънсъдебно, нито с исковата молба доказателства относно наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача К., поради което искът е неоснователен и недоказан. Твърди, че за да възникне гражданска отговорност, съответно – задължение за изплащане на обезщетение, вредите трябва да са причинени виновно – умишлено или непредпазливо, а в конкретния случай собственикът на л.а „Волво С 80“ с ДК № ********не е могъл да предвиди настъпването на събитието и на вредоносния резултат, т.е. не е действал виновно, което обуславя и липса на основание за пораждане на деликтна отговорност. Счита, че се касае за случайно събитие, за което не е възникнала отговорност в тежест на застрахования водач К., поради което и не би могла да възникне и за застрахователя по задължителна застрахова „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Към момента на настъпване на процесното ПТП собственикът, съответно – ползвателят на вещта л.а. „Волво С 80“с ДК № ********вече е бил починал и за него не би могла да възникне отговорност за репариране на причинените вреди. Евентуално счита, че претърпените вреди са в по-малък размер от цената на предявените искове. Не оспорва писмените доказателства към исковата молба, наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между „ДЗИ – О.З.” ЕАД и „П.Л.“ ЕООД по отношение на т.в. „Мерцедес Бенц Актрос“ с ДК № ******, не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „З.А.Д.А.“ АД по отношение на л.а „Волво С 80“ с ДК № ******, не оспорва извършеното плащане от страна на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД в полза на „П.Л.“ ЕООД в размер на 92 554.45 лв. по щета № 44012711506486.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца е да докаже сключването на валиден договор за имуществена застраховка на ППС, настъпването в срока на действие на застрахователния договор на вреди по застрахованата вещо в причинна връзка с поведение на водач, чиято гражданска отговорност към този момент е застрахована от ответника, стойността на вредите и на обичайните ликвидационни разноски.

Ответникът следва да докаже твърденията си относно съществуването на обстоятелства, които изключват вината на застрахования от него водач.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са обявени обстоятелствата относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между „ДЗИ – О.З.” ЕАД и „П.Л.“ ЕООД по отношение на т.в. Мерцедес Бенц Актрос с ДК № ****** по полица № 440215271000066/19.08.2015г., валидна към датата на ПТП – 18.10.2015г.; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД по отношение на л.а „Волво С 80“ с ДК № ********по полица № BG/11/115001664516, със срок на действие от

30.06.2015г. до 29.06.2016г., валидна към датата на ПТП – 18.10.2015г. ; извършеното плащане от страна на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД в полза на „П.Л.“ ЕООД в размер на 92 554.45 лв. във връзка с нанесените на т.в. Мерцедес Бенц Актрос с ДК № ****** имуществени вреди във връзка с процесното ПТП по щета № 44012711506486.

Установява се от представените по делото протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 18.10.2015 г., съставен по реда чл.155 -156 НПК, показанията на свидетеля Д. К. и заключението на допуснатата авто-техническа експертиза, че 18.10.2015 г. между застрахования от ищеца товарен автомобил Мерцедес, управляван от Д.И. и лек автомобил Волво С80, с рег. № ******, управляван от Д.

Т.К.е настъпило пътно-транспортно произшествие на главен път І -4 (Севлиево – Хасково), км.169 +070, в района на гр.Стражица, където платното за движение е двупосочно и се състои от две ленти – по една за всяка посока, като лекият автомобил Волво, движещ се в посока от София към Варна навлиза в лентата за насрещно движение се сблъсква челно с движещия се в същата лента товарен автомобил Мерцедес, управляван от свидетеля И., който предприема маневра за аварийно спиране, като повлича пред себе си лекия автомобил и в резултат на кинетичната енергия и предприетата маневра по спиране товарният автомобил се обръща на дясната си страна върху лекия автомобил Волво. Вещото лице дава заключение, че първоначалния удар между превозните средства е в лентата за движение на товарния автомобил, без възможност да се определи точното му място по протежение на същата лента. Според показанията на свидетеля И., които съдът приема за достоверни, тъй като съответстват и на отразените в протокола за оглед факти относно местопроизшествието и следите от него, както и на заключението на автотехническата експертиза, свидетелят, управлявайки товарния автомобил излиза от десен завой и възприема по следващия след завоя прав участък на пътя, че в лентата му за движение е навлязъл и се движи насрещно лек автомобил Волво.Свидетелят натиснал спирачките, но не успял да спре преди удара с лекия автомобил, който се ударил в него, след което двата автомобила продължили движението в посоката на товарния автомобил и навлезли в гората, като товарният автомобил се обърнал върху лекия. Въз основа на показанията и заключението на експертизата, съдът приема, че ударът е бил непредотвратим за водача на товарния автомобил.

Експертизата дава заключение, че обезщетените от ищеца вреди по товарния автомобил Мерцедес Актрос са в причинна връзка с настъпилото на 18.10.2015 г. произшествие, като изплатеното обезщетение съответства на средната пазарна стойност за труд и материали, необходими за отстраняване на настъпилите повреди.

Следователно по делото се установява настъпването на вреди по застрахования от ищеца товарен автомобил в причинна връзка с противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, тъй като произшествието е настъпило поради навлизане на лекия автомобил, управляван от Д. К., в лентата за насрещно движение, в нарушение на чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП.

Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД при установяване на противоправно поведение от което са произлезли вреди, вината на дееца се презумира, като съдът намира, че по настоящото дело тази презумпция не е оборена.

На първо място не се доказват твърденията на ответника, че навлизането на лекия автомобил Волво в лентата за насрещно движение е в резултат на настъпилата смърт на водача на автомобила Д. К., което изключва виновното му поведение за нарушението на правилата за движение.

Тъкмо обратното – от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че смъртта на К. е настъпила в резултат на получените травматични увреждания от пътно-транспортното произшествие и в частност като последица от несъвместимите с живота гръдна и гръбначно-мозъчна травми, които в рамките на минуси да довели до непреодолима дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност и травматичен шок, като вещото лице е категорично, че смъртта е настъпила след травматичните увреждания, като се основава на установените при аутопсия кръвонасядания и кръвоизливи, които не биха могли да се получат след спиране на сърцето. Не се установяват по делото и други факти, изключващи вината на К. и основани на здравословното му състояние, тъй като макар и да има медицински находки, установяващи физиологични и функционални изменения на сърдечния му мускул, относими към дългогодишна хипертония и настъпването на сърдечен инфаркт, то влиянието на тези заболявания върху човешкото здраве и разнообразието от симптоми, които предизвикват, не позволяват еднозначно установяване на конкретното им проявление в определен момент и спрямо конкретния човек, в случая Д. К., само на базата на откритите при аутопсията му обективни находки. Следователно съдът, в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, приема, че по делото не се установяват факти, оборващи презумпцията за вина по отношение на противоправното поведение на Д. К., поради което и ответникът, в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ носи риска от настъпилите вреди.