Решение № 60 от 27.02.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Варна, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20223001000463 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е ВЖ вх.4973/15.08.2022г., депозирана от С. И. П., ЕГН **********, чрез адв.А. М. от САК, против решение №170/03.05.2022г., постановено по т.дело №203/2021г. по описа на Окръжен съд –Варна, ТО, в частта, в която е отхвърлен предявения от ищеца иск срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД, за сумата над 6 000 лева до пълния предявен размер от 26 000 лева както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати разноски по компенсация в размер на 1 053.30 лева.

С обстоятелствената част и петитума на жалбата се правят оплаквания и срещу отхвърлената част от исковете по акцесорна претенция за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, за периода 19.10.2020г. до 14.01.2021г.

Въззивникът излага, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Релевират се оплаквания във връзка с определения от съда размер на обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца за размера над 6 000 лева до претендираните 26 000 лева. Твърди се, че присъденото обезщетение не отговаря на критериите в чл.52 ЗЗД както и не съответства на цитирана в решението казуална практика при сходни увреждания. Въззивникът претендира съдът да извърши отново преценка на заключението на КСМЕ, от която се установяват множество увреждания, които ищецът е получил в 1 резултат на ПТП – подкожен кръвоизлив в лява слепоочна област, мозъчно сътресение със загуба на съзнание, контузия на шията, контузия на гръден кош в лява гръдна половина, контузия на десен долен крайник. Загубата на съзнание е довела до негативни последици от различен характер по отношение на съня, концентрацията и речта както и увреждане на междупрешленни дискове С-4 и С-5. В насока на преки последици от ПТП е и заключението на СПЕ, съгласно което ищецът е получил постконтузионен синдром. Въззивникът акцентира на свидетелските показания като сочи, че същите установяват неблагоприятното отражение на ПТП върху живота на ищеца, съответно претърпените от последния болки и страдания. Поддържа се твърдение за понесени както физически, така и психологически травми.

Правят се оплаквания и във връзка с периода, за който съдът е уважил иска за законна лихва за забава, считано от 14.01.2021г. /датата на която дружеството е уведомило пострадалия за размера на определеното му обезщетение/ Счита, че обезщетението следва да бъде определено с начална дата 19.10.20г., която съвпада с подаване на претенцията за обезщетяване пред застрахователя.

В частта за присъдените разноски въззивникът твърди, че решението е неправилно като не отчита освобождаването на ищеца от държавни такси и разноски съгласно чл.83, т.4 ГПК. Сочи, че ищецът бил задължен да внесе депозит по психиатричната експертиза в размер на 300 лева, които се твърди, че следва да бъдат присъдени нему както и адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. Претендират се разноски за двете инстанции.

С оглед дадените на страната указания за отстраняване нередовност на ВЖ с Разпореждане №2838/06.06.2022г. на ВОС и липсата на уточняване на оплакването досежно съдебните разноски за първа инстанция като такова по чл.248 ГПК, въззивният състав намира, че в тази част ВЖ касае произнасяне на съда по разноските като последица от обжалването.

В срока за отговор не е постъпило становище на въззиваемата страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД.

В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът поддържа жалбата си чрез адв.Ночев.

Въззиваемата страна, представлявана от адв.Д., оспорва основателността на жалбата.

За да се произнесе по жалбата съдът прецени, че производството е било образувано пред ВОС по искова молба на С. И. П., ЕГН **********, Варна, с която са предявени осъдителни искове срещу ЗК Лев Инс АД, София, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, понесени от ищеца в резултат на получени увреждания при ПТП на 17.10.2019г., настъпило в гр.Варна, Южна промишлена зона, Островна част, срещу входа на Мото база 13, когато ищецът като водач на служебен автомобил Фолксваген с ДК №Х ХХХХ ХХ, опитвайки се да направи ляв завой, бил ударен челно от камион.

Ищецът загубил съзнание и не помни нищо от последващите събития до 2 откарването му в клиника по неврохирургия в МБАЛ Св.Анна АД, където престоял четири дни. При извършения скенер на главата било установено мозъчно сътресение и вродена киста, за която ищецът не подозирал до този момент. Ищецът твърди, че има спомени едва след 21.10.2019г., когато бил изписан и се намирал в апартамента на майка си. Твърди,че в продължение на повече от месец след това имал последици от мозъчното сътресение – не можел да се храни сам, не можел да пише и чете, не започнал информация, изпитвал непрекъснати болки във врата и главата, приемал обезболяващи, изпадал често в сънливост. Поради това лекарите установили месец след ПТП постоконтузионен синдром. Твърди, че част от последиците на това съС.ие изпитва и до момента. Твърди, че в резултат от преживения стрес и залежаване, получил дерматит както и непрекъсната отпадналост. Преживял психически травми – силна депресия, раздразнение и страх. Поради това ищецът получил 45 дни отпуск поради временна неработоспособност.

Вследствие от преживените болки ищецът започнал да изпитва неприязън от среща с хора, не искал да ходи на работа, изпаднал в апатия. Самочувствието му било сринато. Преди катастрофата се занимавал с бойни спортове, но след ПТП му било забранено да практикува такива. Твърди, че с решение по НАХД №5117/2020г. на ВРС е признат за виновен за процесното ПТП водачът на товарен влекач Мерцедес с ДК №Х ХХХХ ХХ, с ремарке рег.№Х ХХХХ ХХ, за това, че като нарушил правилата на чл.16 от ЗДвП, навлязъл в насрещна лента и реализирал челен удар с управлявания от ищеца л.а. като му причинил средна телесна повреда – сътресение на мозъка без вътремозъчна травма, загуба на съзнание. Твърди се, че водачът на товарния автомобил бил застрахован за ГО при ответното дружество по полица №22119000659122, валидна от март 2019г. до март 2020г. Твърди заведена претенция пред застрахователя на 19.10.2020г. и определено обезщетение в размер на 10 000 лева, неизплатено до завеждане на иска. Тъй като ищецът не е съглА. с посочения от застрахователя размер като счита същия за занижен, претендира обезщетение по реда на чл.432 КЗ в размер на 40 000 лева, ведно с обезщетение за забавено изпълнение от датата на ПТП 17.10.2019г. до окончателното изплащане. Претендира и сторени медицински разноски в размер на 634.99 лева, ведно със законна лихва от предявяване на претенцията пред застрахователя на 19.10.20г.

С отговора си застрахователното дружество не оспорва, че е приело претенция вх.№13489/19.10.2020г., допълнено с вх.№ 16745/29.12.2020г. след изискване на необходимите допълнителни доказателства и е определило обезщетение, което счита за справедлива компенсация на причинените от застрахования физически болки и съпътстващи ги психически страдания като пряк резултат от застрахователното събитие. Оспорва претендирания с исковата молба размер на обезщетение за неимуществени вреди. Позовава се на установената не много висока скорост на движение (38.54км/ч на лекия автомобил и 35 км/ч на влекача) по време на удара, като счита, че травматични увреждания от такъв вид и интензитет не съответстват 3 обективно на удар при тези условия. Счита, че макар и да е открито след ПТП заболяване „арахноидна киста“, то не е било причинено от удара, а посъществените и продължително проявили се симптоми (главоболие, влошеното зрение и равновесие) са били причинени именно от предшестващо и съпътстващо заболяване, съотв. не са преки последици на мозъчното сътресение. Възразява за наличие на съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че поведението му като водач на МПС не е съобразено с изискване за използване на обезопасителен колан, който при огледа непосредствено след ПТП е намерен прибран и неизползван, което обективно е допринесло в значителна степен за завишеният интензитет на уврежданията и продължителността на страданията на увредения. Моли за отхвърляне на иска за горница над вече платената сборна сума, съответна на обезщетение, редуцирано с поне 20 % поради съпричиняването.

Съдът констатира, че с допълнителна искова молба ищецът е признал, че на 11.05.2021г. застрахователят е извършил плащане на сумата от 14 000 лева като обезщетение за претендираните вреди по заведената претенция. С тази молба ищецът прави намаляване размера на иска за неимуществени вреди до сумата от 26 000 лева, на основание чл.214 ГПК, явяващ се разлика между претендираните първоначално 40 000 лева и изплатеното обезщетение.

Поддържа се иск за 26 000 лева.

Не е постъпил допълнителен отговор от страна на застрахователя.

Въз основа на твърденията и възраженията на страните, в пределите на въззивното производство, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка допустимостта на производството съдът констатира, че жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, чрез упълномощения по делото процесуален представител, в преклузивния срок и при интерес в обжалваната част. Жалбата е администрирана редовно.

В жалбата не се правят оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Не се правят нови доказателствени искания.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Решението е обжалвано частично, в отхвърлената спрямо ищеца част на обезщетението за неимуществени вреди, за началната дата на мораторните лихви и като последица от това – разпределение на съдебните разноски. В останалата част решението е влязло в законна сила, вкл. за присъдените имуществени вреди.

4

С оглед изплатената част от обезщетението извънсъдебно, в хода на производството, както и липсата на жалба в уважената част, съдът намира, че обстоятелствата относно деликтната отговорност на застрахования при ответното дружество водач на товарния автомобил както и наличието на застрахователно правоотношение, не се оспорват. В тази връзка съдът е обвързан и от влязлото в сила решение по НАХД №5117/2020г. на ВРС, съгласно чл.300 ГПК. Не е предмет на въззивното производство причинноследствената връзка на получените от ищеца увреждания с ПТП както и липсата на съпричиняване на вредите от увредения, до какъвто извод е стигнал първоинстанционният съд.

Тъй като жалбата касае отхвърлената част на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният състав следва да извърши самостоятелно определяне на размера му съгласно принципите и критериите, залегнали в чл.52 ЗЗД както и постановената съдебна практика по приложението на разпоредбата в контекста на ППВС №4/1968г. Съдът дължи преценка на всички правнорелевантни факти, въздигнати от посочената норма в критерии за определяне справедлив размер на неимуществените вреди.

Не се спори, че при ПТП на 17.10.2019г. ищецът е получил следните увреждания: контузия на главата –хематом на лява теменна област, сътресение на мозъка без вътремозъчна травма с период на загуба на съзнание, контузия на шията –срединна дискова протрузия между 4 и 5-ти шиен прешлен, контузия на гръден кош с фрактура на девета лява ребрена дъга, контузия на десен долен крайник. Откритата при изследванията арахноидна киста в лявото слепоочие не е във връзка /и не се твърди/ с физическата травма от ПТП. СъС.ието на безсъзнание, обърканост, сънливост е квалифицирано от медиците като временно опасно за живота, последица от сътресението на мозъка. Заключението на КСМЕ /на л.205 по делото/ е за идентични по вид и характер травми като описаните в медицинската документация. Мозъчното сътресение със загуба на съзнание е съС.ие, което е функционално, без морфологични промени в мозъчното вещество, представлява преходно нарушение, което отзвучава за около месец. При прегледа на ищеца не са установени данни за мозъчно сътресение и загуба на памет. Касае се за постоконтузионен синдром, който се характеризира с описаните симптоми. При ищеца не са установени последствия от преживяната травма. Не са установени симптоми за влошаване на откритата при образна диагностика вродена поренцефална киста, т.е. същата не е повлияна от ПТП. Констатирани са останалите увреждания, които не застрашават дори временно живота на ищеца – контузия в лявата гръдна част /9-та ребрена дъга/, но без сигурни данни за фрактура както и контузия на дясно коляно, които травми според вещите лица отшумяват за до 2-3 седмици. Протрузията на междупрешленните дискове на ниво С4- С5, представляват изпъкване на задно-надлъжно сухожилие към гръбначномозъчния канал. Такава протрузия обаче, според експертите, може да има както травматичен характер, така и дегенеративен. Характеризира се с 5 болки в шията повече при движение, които следва да отзвучат за 2-3 седмици.