Решение № 974 от 26.11.2019, Софийски градски съд

Р E Ш Е Н

И Е гр. София , 26.11.2019г.

В И М Е Т О НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД , Наказателно отделение ,

ІХ - ти Въззивен състав , в открито заседание на двайсти ноември през двехиляди и деветнадесета година в състав:

Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА

ЙОРДАНОВА

2 .

СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря Пандурска , като разгледа докладваното от съдия Йорданова В

.Н . Ч . Д . № 3953 по описа за 2019 година , и за да се произнесе взе предвид следното

:

Производството е по реда на чл. 313 от НПК.

С разпореждане от

05.07.19г., СРС , НО , 109 с - в по Н. Ч.

Х. Д. № 5724 / 19г. на основание чл. 132 ал.1 от Конституцията на РБ е прекратено наказателното производство по Н. Ч. Х. Д.

№ 5724 / 19г. по описа на СРС , НО

,109 с - в

,образувано по тъжба на Е.Д.М. срещу К.П.К., К.Х.Р. и М.А.Л..

Срещу разпореждането е постъпила жалба от частния тъжител Е.Д.М. , както и жалба от неговия повереник

– адв.Ю. , с които се иска отмяната на постановеното разпореждане и връщането на делото в СРС за неговото разглеждане .

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител Е.Д.М. - адв.Ю. подържа подадената жалба и пледира за отмяната на постановеното разпореждане и връщането на делото в СРС за неговото разглеждане

В съдебно заседание частният тъжител

Е.Д.М. подържа подадената жалба и пледира за отмяна на разпореждането на СРС ,като делото бъде върнато в СРС за неговото разглеждане .

В съдебно заседание подсъдимите К.П.К., К.Х.Р. и М.А.Л. срещу които е подадена частната тъжба , редовно призовани , не се явяват .

Съдът като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното :

Жалбите са неоснователни .

Първоинстанционното производство е образувано по частна тъжба на Е.Д.М. срещу К.П.К., К.Х.Р. и М.А.Л., съдържаща твърдения за извършени престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2, във вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 148, ал. 2, т. 1 и 2, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.

Частната тъжба е подадена срещу съдиите от

АСНС К.П.К., К.Х.Р. и М.А.Л., които в това свое качество разпространили обида и клевета спрямо тъжителя по НОХД №3555/2018г. по опис на АСНС, 6 състав в определение по чл.

270 от НПК и чл. 345 НПК от 28.02.2019г., в което заявили по адрес на тъжителя, че рискът от бъдещо престъпно поведение при определяне на по-лека по вид мярка за неотклонение не може да бъде определен за хипотетичен - по данни от тъжбата.

С разпореждане от

05.07.19г., СРС , НО , 109 с - в по Н. Ч. Х. Д. № 5724 / 19г. на основание чл. 132 ал.1 от Конституцията на РБ е прекратено наказателното производство по Н. Ч. Х. Д.

№ 5724 / 19г. по описа на СРС , НО

,109 с - в

,образувано по тъжба на Е.Д.М. срещу К.П.К., К.Х.Р. и М.А.Л..

При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата въззивна инстанция :

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че правилно е посочено в мотивите на определението на СРС, че при осъществяване на служебната си дейност и изпълняване на задълженията си по служба , съдиите от АСНС -К.П.К., К.Х.Р. и М.А.Л. са се ползвали от имунитета си по чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Р.България, според чиято разпоредба магистратите (съдиите, прокурорите и следователите) не носят наказателна отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Видно е от съдържанието на подадената пред СРС частна тъжба , че в нея не се излагат доводи за извършено умишлено престъпление от общ характер, доколкото в частната тъжба подадена срещу съдиите от АСНС К.П.К., К.Х.Р. и М.А.Л., е посочено ,че същите в това свое качество са разпространили обида и клевета спрямо тъжителя - Е.Д.М. по НОХД № 3555/2018г. по описа на АСНС, 6 състав в определение по чл. 270 от НПК и чл. 345 НПК от 28.02.2019г., в което са заявили по адрес на тъжителя, че рискът от бъдещо престъпно поведение при определяне на по-лека по вид мярка за неотклонение , не може да бъде определен за хипотетичен . Посоченият инкриминиран израз, изречен в съдебно определение от състава на съда, който е изпълнявал служебните си задължения ,попада в цитираната хипотеза на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Р.България т.нар.

„функционален имунитет”, тъй като и трите съдии са осъществявали служебни действия , като са постановили своя акт – определението по чл. 270 от НПК и чл. 345 НПК .Неоснователно е изложеното в жалбата на повереника на частния тъжител – адв.Ю., което се подържа и от самия частен тъжител „ че въпросът дали конкретните обвинения попадат в обсега на закрила на функционалния имунитет е въпрос по същество , а не е въпрос по допустимостта на жалбата , при което решаващия съд не следва да оказва правна помощ на съдиите , прекратявайки наказателното производство , без да е взел становище от тях дали желаят да се ползват от този имунитет , като обстоятелствата имащи отношение към прилагането на функционалния имунитет подлежат на доказване в наказателното производство „

, тъй като т. нар.функционален имунитет представлява гаранция за свободното упражняване на магистратска дейност, като предоставя възможност на магистрата да правораздава - да тълкува и прилага закона по отделните казуси съобразно своето тълкуване на законовите разпоредби, вътрешното си убеждение и доказателствата по делото , с оглед на което въззивния съд не споделя изложеното в жалбата на повереника на частния тъжител – адв.Ю.. Правилни са и изводите на първата съдебна инстанция , че в разпоредбата, уреждаща основанията за прекратяване на наказателното производство в глава XIX от НПК - действията по предаване на съд и подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание - чл. 250, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5 от НПК не е предвидено обстоятелството на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Р.България относно субекта на твърдялото престъпление, като тази особеност, свързана със субекта на твърдяното престъпление не се визира и сред основанията за прекратяване на наказателното производство по чл.

289, ал. 1 от НПК, където отново се препраща към чл. 24, ал. 5 от НПК, но с оглед на изложеното и предвид характера на функционалния имунитет, даващ защита срещу наказателно преследване на субектите му, правилно СРС е приел ,че следва да се позове пряко на разпоредбата на Конституцията за прекратяване на наказателното производство .

При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд да са допуснати съществени процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционното разпореждане .

Поради изложените съображения настоящата инстанция намира , че обжалваното разпореждане на СРС на осн. чл. 338 от НПК следва да бъде потвърдено , а жалбата следва да се остави без уважение .

Воден от горното съдът

Р

Е Ш И :

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А разпореждане от

05.07.19г., СРС , НО , 109 с - в по Н.

Ч. Х. Д. № 5724 / 19г. , с което на основание чл. 132 ал.1 от Конституцията на РБ е прекратено наказателното производство по Н. Ч.

Х. Д. № 5724 / 19г. по описа на

СРС , НО ,109 с - в ,образувано по тъжба на Е.Д.М. срещу К.П.К., К.Х.Р. и М.А.Л. .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

Членове : 1.

2.