Определение № 257 от 05.02.2026, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. гр. Хасково, 05.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20265640100156 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.118 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, с която е предявен по реда на чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 ГПК иск против В. К. К., ЕГН **********, с посочен в исковата молба адрес:

****. За претендираните суми е издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2643 по описа за 2025 г. на Районен съд – Хасково, представляващо електронно заповедно дело.

Съдът като съобрази данните по делото и приложимия закон, намира следното:

Видно от изложените в исковата молба твърдения, а и от приложените писмени доказателства към нея, вкл. и от служебно изготвената справка НБД за ответника е, че се касае за предявен иск по реда на чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на вземания, основаващи се на сключен между страните договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ **** № **** г. Ответник по иска, респ. длъжник в заповедното производство е лице, чийто настоящ, а и постоянен адрес е в гр.****, считано от **** г., съответно от **** г., т.е. преди депозиране на заявлението и на исковата молба.

С последната редакция на чл. 113 ГПК, вр. чл. 119 ал. 3 ГПК, в сила от 1

07.08.2018 г., законодателят е регламентирал правилата, уреждащи местната подсъдност, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по потребителски спорове.

Съгласно чл. 113 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г./, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

Нормата на чл. 119 ал. 3 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018 г./, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл.

113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата на чл. 119 ал. 3 ГПК не поставя упражняването правомощието на съда да реши дали да гледа делото с оглед месната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от страна на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора.

Имайки предвид характера на настоящия спор- установяване на вземания, основаващи се на сключен между страните договор за потребителски кредит, настоящият състав намира, че в случая ответникът има качеството на потребител. Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в § 13, т.1 ДР на ЗЗП, съгласно който такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Нормата на чл.113 ГПК, преди изменението й регламентираше изборна местна подсъдност- общата по чл. 105 ГПК или по постоянен или настоящ адрес на ищеца, като този избор принадлежеше на ищеца- потребител.

Прочитът на последното изменение на чл.113 и чл. 119 ал. 3 ГПК сочи на задължителна подсъдност по чл.113 ГПК и че приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдност е разширено и в него са включени и т.нар. потребителски искове по чл. 113 ГПК. Посочената специална норма изключва приложението на чл.105 ГПК.

2

Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият адрес на ответника, а и постоянният му такъв, както към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и към датата на депозиране на исковата молба е в гр.****, то местно компетентен да разгледа спора е именно Районен съд – Шумен. Този извод не се променя от обстоятелството, че след изменението на чл.411 ал.1 ГПК, в сила от 01.07.2025 г. заявлението за издаване на заповед за изпълнение е разглеждано от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт , в случая от съдия при Районен съд - Хасково.

По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 1 и ал. 2 ГПК, делото следва да бъде прекратено пред Районен съд - Хасково и изпратено за разглеждане по подсъдност на Районен съд – Шумен.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 156 по описа за 2026 г. на Районен съд - Хасково.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на местно компетентния Районен съд – Шумен.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Д. Д.

3