Определение № 54 от 11.01.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 54 гр. Ямбол, 11.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Красимира В. Тагарева

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20222300500391 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

С молба вх. №24 от 03.01.2023г. въззивникът А. А. М. от гр.****, чрез пълномощника си адв.В.К., е направил искане да бъде изменено постановеното по делото въззивно решение в частта му за разноските, като в полза на въззивника М. се присъдят всички сторени от него разноски в размер на сумата 1550лв., от която сума - 50лв. ДТ и 1 500лв. адвокатско възнаграждение.

Основанията на молителя се свеждат до твърдението, че въззивната инстанция е уважила изцяло подадената от него въззивна жалба, при което неправилно не му е присъдила като разноски внесената ДТ в размер на 50лв. На следващо място се сочи, че съдът се е произнесъл по казус, който на практика представлява установителен собственически иск, адвокатското възнаграждение за който е уредено в разпоредбата на чл.7, ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и неговият минимален размер възлиза на сумата 1 500лв., която в случая е договорена и реално е била заплатена, като възнаграждението съответства на извършената от пълномощника работа по изготвянето на въззивната жалба и осъщественото по делото във въззивната инстанция процесуално представителство. Според въззивника, неправилно ЯОС при направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е приложил разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., вместо чл.7, ал.5 от Наредбата.

Насрещната страна – въззиваемият Й. С. Д. от с.******, действащ чрез адв.Г.Д., е оспорил молбата като неоснователна в частта на искането за присъждане изцяло на адвокатското възнаграждение на въззивника. Становището е, че въззивният съд се е произнесъл по предявения установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, който иск не е такъв по чл.75, чл.76 или чл.108 от ЗС, при което Наредба №1/2004г. е изчерпателна и не позволява приложение за други искове освен изрично изброените, като приложимата норма за определяне минималния размер на адвокатското възнаграждение е тази на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, а в случая присъденият на въззивника размер на възнаграждението от 535,18лв. дори е по-висок от установения минимум, тъй като цената на предявения насрещен иск е 2351,80лв., но предмет на въззивното разглеждане е била 0,074 част от цялото.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК третите лица-помагачи не са взели участие в производството по чл.248 ГПК.

ЯОС в настоящия си състав намира следното:

Молбата по чл.248 ГПК е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и от легитимирана да заяви искането страна.

1

При разглеждането й по същество съдът намира следното:

Молителят А. М. е въззивник в производството по делото, което е приключило с постановеното от ЯОС Решение №319/13.12.2022г., с което въззивната жалба е уважена, отменено е първоинстанционното решение в обжалваната му от А.М. част и въззивният съд се е произнесъл по същество на предявения отрицателен установителен иск за собственост относно ид.части от четири земеделски недвижими имоти в с.******, обл.*****, които са подробно индивидуализирани, които идеални части не са собствени на А.М..

С въззивната жалба и в о.с.з. на 06.12.2022т. въззивникът е направил искане за присъждане на разноските във въззивното производство, съобразно представения списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, установяващи заплатена ДТ в размер на 50лв. и адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 500 лв.

С оглед постановения резултат от разглеждане на делото пред въззивната инстанция, с постановеното решение ЯОС е приел, че на въззивника А.М. се дължат направените от него разноски във въззивното производство, но не му е присъдил разноските за платена ДТ в размер на 50лв., като липсата на произнасяне по отношение на тези разноски се дължи на пропуск на съда да вземе предвид списъка на разноските и приложеното доказателство за заплащане на ДТ в размер на 50лв., при което молбата за допълване на решението в частта му за посочените разноски е основателна.

Непроменени остават изводите на съда относно разноските, които въззивникът е направил за заплащане на адвокатско възнаграждение, които разноски съдът, уважавайки възражението на въззваемия за прекомерност, е присъдил в минимален размер, съобразно фактическата и правна сложност на делото. Неоснователно молителят-въззивник счита, че приложимата норма за минималния размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение е тази на чл.7, ал.5 от Наредба №1/2004г. Разпоредбата действително предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл.75, 76 и чл.108 ЗС за недвижими имоти минималният размер на възнаграждението е в размер на 1 500лв., но в случая искът, който е в предмета на въззивното производство е установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, а не осъдителен иск по чл.75, 76 и чл.108 ЗС и нормата на чл. на чл.7, ал.5 от Наредба №1/2004г. не може да се прилага разширително. За адвокатското възнаграждение на въззивника, при цена на иска в размер на 2351,80лв., приложима е нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. и съобразно същата минималният размер на адвокатското възнаграждение е 535,18лв., което съдът е присъдил като разноски на въззивника, като искането за присъждане на разноските от 1500лв. е неоснователно и в тази й част молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение като неоснователна.

По горните съображения, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК Решение №319/13.12.2022г., постановено от ЯОС по възз.гр.д.№20222300500391 по описа за 2022г. в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА Й. С. Д. от с.******, с посочени по делото данни, с ЕГН **********, да заплати на А. А. М. от гр.****, с посочени по делото данни, с ЕГН **********, и разноски в размер на 50лв. / петдесет лева/, съставляващи заплатена ДТ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата й част молбата на А. А. М. от гр.****, с посочени по делото данни, за изменение на основание чл.248 ГПК на Решение №319/13.12.2022г., постановено от ЯОС по възз.гр.д.№20222300500391 по описа за 2022г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в РБългария в едномесечен срок от връчването му на главните страни.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3