Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 196 от 10.07.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 161/2020
Вид
Решение № 196
Подписан
10.07.2020
В сила
10.07.2020
Състав
ДИМИТЪР ПАНДАЛИЕВ БОЗАДЖИЕВ, ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ МАРАТИЛОВ, РОСИЦА ИЛИЕВА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2- 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2- 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2- 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№196/ 10.07.2020г., гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на десети юни две хиляди и двадесета година:

Председател: Венцислав Маратилов

Членове: Димитър Бозаджиев

Росица Василева в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №161 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно, по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение №842/28.10.2019г., постановено по гр.д.№1622/2018г. по описа на РС- Пещера е прието за установено, че И.А.К., с ЕГН ********** ***, дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, въз основа на Договор за потребителски кредит №********** от 14.11.2017г., сума в размер на 1631,43лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 30.07.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №361 от 31.07.2018г. по ч.гр.д. №1038/2018г. по описа на РС- Пещера, като е отхвърлен иска до претендирания размер от 5199,68лв., като неоснователен.

Осъден е И.А.К., ЕГН **********

***, да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София, с ЕИК:*********, направените по делото разноски по съразмерност в общ размер на 297,42лв., от които от 59,48лв.- разноски по съразмерност в заповедното производство и сумата от общо 237,94лв.- разноски по съразмерност в исковото производство.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез пълномощника му юриск.К.С., като се обжалва същото по отношение на предсрочната изискуемост на задълженията по заема и дължимостта на уговореното между страните договорно възнаграждение.

Твърди се, че неправилен е изводът на съда, че предсрочната изискуемост по заема не е надлежно обявена на длъжника, като същата е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В условията на евентуалност, ако се приеме, че предсрочна изискуемост не е надлежно обявена се моли да бъде присъден сбора от непогасените вноски с настъпил падеж, до момента на приключване на устните състезания.

Счита се, че в полза на ищецът следва да се присъди и уговореното между странните договорно възнаграждение.

В тази насока се излагат съображения.

Искането е за отмяна на обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена претенцията на ищеца по отношение на претендираните главница и договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит №**********, като вместо него се постанови друго, с което се уважат изцяло исковите претенции за главница и договорно възнаграждение по отношение на И.А.К., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане.

Моли се за присъждане на направените съдебно- деловодни разноски, включително и за настоящата съдебна инстанция.

Моли се, с оглед липсата на каквато и да е било фактическа или правна сложност, възнаграждението на особения представител да бъде определено в размер на ½ от минимума.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- И.А. К., чрез особения му представител адв.Е.П..

В същият се излага доводи в насока, че обжалваното решение на първата инстанция е правилно и законосъобразно.

Визира се, че изложените доводи в жалбата не кореспондират с действителното фактическо положение и събраните по делото доказателства.

В тази искането е за потвърждаване на същото от възивния съд.

В съдебно заседание, за жалбоподателят

„Профи кредит България” ЕООД, редовно призован, представител не се явява. От същият е постъпило писмено становище, в което се моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение, в частта в която се отхвърля претенцията на ищеца по отношение на претендираните главница и договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит, като вместо него се постанови друго с което се уважат изцяло исковите претенции за главница и договорно възнаграждение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Моли се за присъждане на направени съдебно- деловодни разноски.

Ответникът по жалбата- И.А.К., редовно призован не се явява. За същия се явява особения му представител адв.П..

От страна на последния се моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд. В тази връзка поддържа съображенията си развити в писмения отговор на въззивната жалба.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

Производството пред РС- Пещера е образувано по повод на искова молба подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, против И.А.К., с която е предявен иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

Твърди, че в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане на РС- Пещера, постановено по ч.гр.д.№1038/2018г. по описа на същия съд, получено от „Профи Кредит България“ ЕООД на 22.10.2018г. се предявява настоящия установителен иск, с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу И.А.К., в размер на 5199,68лв., представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит №**********.

Твърди се, че на 14.11.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит №********** между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор и И.А.К., като длъжник. Договорът е сключен при следните параметри: Сума на кредита: 2250лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската: 139,10лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90%; годишен лихвен процент: 41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11%; Общо задължение по кредита: 3338,40лв.

Сочи се, че ответникът е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2089,68лв.; Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги:

87,07лв., като общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги следното: Общо задължение: 5428.08 лв.; Общ размер на вноска: 226,17лв.; Дата на погасяване: 7 ден от месеца.

Твърди се, че съгласно Декларации т.А към

Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. В

Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

В т.V „Допълнителни възможности за клиента“ от ДПК №**********, И.А.К. е пожелал с част от отпуснатия кредит да бъде рефинансирано друго негово задължение към „Профи Кредит България“ ЕООД в размер на 1186,30лв.

Визира се, че „Профи Кредит България“ ЕООД е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 14.11.2017г. е превело парична сума в размер на 1063,70лв. по посочена от длъжника И.А.К. банкова сметка /***еренция: 067029970013827, с дата 14.11.2017г./.

Сочи се, че от своя страна, длъжникът е поел задължение по Договор за потребителски кредит №**********, със срок от 24 месеца да заплаща месечна вноска по погасителен план в размер на 226,17лв. и падежна дата всяко 7-мо число на месеца.

Твърди че длъжникът не е изпълнил точно поетите с договора задължения, като е направил само една пълна погасителна вноска и една непълна, последната от които на дата 10.01.2018г. След изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т.12.3.1 от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „Кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от следните обстоятелства: КЛ/СД просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер...“ на 24.04.2018г. „Профи Кредит България“ ЕООД е обявил договорът за предсрочно изискуем.

Сочи се, че на 26.04.2018г. на И.А.К. е изпратено уведомително писмо от страна на дружеството.

Твърди се, че съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК, на основание т.12.4 от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.

Визира се, че към настоящия момент размерът на погасеното от И.А.К. задължение по ДПК №********** е било в размер на 228,80лв.

В настоящето производство се сочи, че„Профи

Кредит България“ ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 19,07лв., поради липса на материален интерес, като се претендира само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Приема се, с оглед изложените обстоятелства, че длъжникът на И.А.К. дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД сума в размер на 5199,68лв., представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит №**********.

Твърди се, че ако потребителят е желаел, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение, съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема, което се счита за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.

Визира се, че ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.

Моли се, да се постанови решение, с което да се установи съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника И.А.К. в размер на 5199,68лв., представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендират се разноски.

На ответникът в първата инстанция е допуснато предоставяне на правна помощ, чрез назначаването на адвокат- особен представител, с оглед на разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК. Последният е оспорил иска по основание. представител- адв.П.. В него се оспорва иска по основание.

В тази връзка се твърди, че искането за отпускане на кредит няма входящ номер и дата. Относно определения кредитен експерт- „Ивон 2010-ГОЧЕВ“ ЕООД, без ЕИК, при справка в търговския регистър се установявало, че MOЛ е С.В.Г., а не В.Г., т.е. искането е подписано от лице нямащо право да извършва това действие, тъй като последната не е управител на дружеството. Нещо повече при справка в Търговския регистър става ясно, че дружеството не е осъществявало търговска дейност от 2015г. Съответно нямало данни за публикувани годишни финансови отчети след 2015г., т.е. не е осъществявало дейност. Липсват данни и в договора за потребителски кредит за представляващия „Ивон 2010- Гочев“ ЕООД.

Твърди се, че липсва като доказателство, че „Ивон

2010- Гочев“ ЕООД има договор за кредитен експерт с „Профи Кредит България“ ЕООД. Искането за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за 2089,68лв. е нищожно. Твърди че договорната свобода, съгласно чл.9 от ЗЗД позволява на страните по договора свободно да определят съдържанието му, като се съобразяват единствено с повелителните норми на закона и с добрите нрави. Допустимо било съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК страните по договор за потребителски кредит да договорят цена за допълнителни услуги, но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл.10а, ал.2- 4 от ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие и предвиждащи видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора.