Решение № 1019 от 05.07.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1767/2023
- Вид
- Решение № 1019
- Подписан
- 05.07.2023
- В сила
- 23.11.2023
- Състав
- Радостина Методиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.2 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1019 гр. Варна, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110201767 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Строй Корект 2003“ ЕООД ЕИК 131036230 със седалище и адрес на управление в гр.София, подадена чрез адв. А. М. от САК, против НП № 032201287/11.01.2023год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на чл.63, ал.2 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и необосновано, навежда твърдения както за нарушение на материалния закон (оспорва наличието на трудови правоотношения с лицето С. С. към момента на проверката като сочи, че ТД с последния е бил сключен след нейното извършване и по указание на инспекторите от Д „ИТ“), така за допуснати нарушения на процес. правила – не му били връчени приложенията към акта, АНО не бил извършил разследване на спорните обстоятелства. Моли НП да бъде отменено 1 алтернативно да бъде прието, че нарушението било малозначително по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В с.з. въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Моника Анастасова от САК, която заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическите констатации изложени в НП, а във фазата по същество моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно на основанията изложени в жалбата.
Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски като представя списък на разноски и доказателства за направени такива.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като счита, че нарушението е безспорно и категорично доказано. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 04.11.2022год. около 14:40ч. свидетелите М. и Б., извършвали проверка по работни места на обект Църковно настоятелство, находящ се в гр.Варна, ***а. Към момента на проверката въззивното дружество извършвало СМР – ремонтна дейност по фасадата на сградата. По време на проверката проверяващите установили на обекта няколко лица едно от които св. С. С., който изнасял строителни материали. При разговор със С. последният казал, че от два дни е на обекта и изнася строителни отпадъци и няма трудов договор. Проверяващите започнали да попълват констативен протокол в който било посочено че С. В. С. работи като общ работник от 02.11.2022год. с работно време от 08:00ч. до 17:00ч и няма сключен трудов договор. В хода на проверка на място пристигнал св. Ц. В. – работник на въззивното дружество – технически ръководител, който посочил фирмата която извършва ремонта и обяснил, че има хора които не работят във фирмата и събират железа. На него проверяващите дали да подпише констативния 2 протокол. Последният бил подписан и от св. С. С., както и от още едно лице вписано в протокола. На св. В. било обяснено, че ако лицата не бъдат назначени на работа ще последват глоби. Св. Велчев се свързал с работодателя си и му обяснил за ситуацията. Разговор с управителя на въззивното дружество провел и св. Б. който му обяснил, че ако лицата нямат трудови договори трябва да му бъдат представени такива, както и че ако не съдейства ще му бъде съставен акт за неоказано съдействие. След този разговор на същата дата бил изготвен трудов договор № 433/04.11.2022год. подписан между трудов договор между въззивното дружество като работодател и св. С. С. като работник строителство, който бил подписан и било подадено уведомление в ТД на НАП. В последствие ТД, както и уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ били представени на св. Б.. При проверка на същите той констатирал, че уведомлението досежно ТД сключен със св. С. е било регистрирано в ТД на НАП - София на 04.11.2022год. в 16:07:03ч.
На 20.12.2022год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-2201287, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 04.11.2022год. в 14:40ч., като работодател е допуснал до работа лицето С. В. С. на длъжност „работник строителство“, в строителен обект църковно настоятелство находящ се в гр.варна, ул.
„Съборни“ №31а преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.
62, ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП.
Актът бил надлежно предявен и връчен на управителя на въззивното дружество, който го подписал вписвайки в него възражение. Подадени били и писмени възражения срещу акта в които по същество се оспорвало изобщо извършването на нарушението. Възражението не било възприето от АНО и на 11.01.2023год., въз основа акта, същият издал атакуваното НП ***, като е възприел изцяло констатациите описани в него, приел е че въззивното дружество като работодател е допуснала до работа лицето **** на длъжност „*****“ преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ заверено в ТД на НАП, с което било нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ и му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.
В съдебно заседание като свидетели са разпитани П. Б. – актосъставител и М. М. (свидетел вписан в акта), които в показанията си възпроизвеждат 3 възприятията си от извършената проверка. Сочат, че в обекта на контрол (строителен обект църковно настоятелство в гр.Варна) са заварили няколко лица, едно от които св. С., който изнасял строителни отпадъци. Заявяват, че тъй като лицата не можели да пишат данните които лицата съобщили били попълнени в протокол, както и че в последствие за С. бил представен ТД от датата на проверката както и Уведомление което било регистрирано в ТД на НАП но в по-късен час. Св. М. сочи, че името на фирмата (работодателя) не е било посочено от лицата вписани в протокола от техническия ръководител, а св. Б. заявява, че техническия ръководител е пристигнал на по-късен етап докато проверката е течала.
Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан и св. С. С..
Последният заявява, че миналата година седял в центъра на пощата и там се запознал с лице на име Цецо с което се договорил да отива да работи, да събира железа и дърва. Сочи че докато събирал железа дошли едни хора и го питали дали работи нещо и той потвърдил, след което му дали да се подпише.
След предявяване на приложените към АНП констативен протокол и ТД сочи, че той ги е подписал като сочи, че е подписал протокола без изобщо да чете, а договора е бил подписан след като хората си заминали. Бил му предоставен от Цецо да го подпише.
Като свидетел в хода на съдебното следствие, по искане на защитата, показания е дал и св. Цветомир Велчев. Същият завява, че работи за въззивното дружество от 20 години като фирмата е строителна и се занимава с извършване на ремонти. Сочи че управлението е в гр. София, както и че била извършвала реставрация на фасадата на сградата на патриаршията в гр.Варна. Заявява, че докато се правело скелето имало проверка при която били установени момчета, на които били разрешили да събират дърва и железа. Заявява, че когато проверяващите били отишли него го нямало и когато отишъл те вече били разпитали момчетата и били писали. Сочи, че тези които събирали отпадъци се мотали при тях от два три, дни преди проверката и нямали договор с тяхната фирма. Заявява, че той обяснил на проверяващите каква е ситуацията, но те му казали, да не обяснява защото те ги виждали всеки ден тези хора значи работели за тях (за въззивника). Сочи, че му било казано, че ако има хора на обекта които работят без ТД ще има глоби и той се обадил на управителя.
4
Като писмени доказателства към АНП са приложени заповед за компетентност на наказващия орган № 3-0693/15.08.2022год., протокол за извършена проверка № ПР2237407/05.12.2022год., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ касаещи св. С., ТД № 433/04.11.2022год. сключен между въззивното дружество и С. В. С., констативен протокол, декларация от С. В. С., писмено възражение срещу АУАН и становище относно възражението.
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.
При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче констатира, че както в АУАН така и в НП нарушението не е описано пълно и точно от фактическа страна. Не са посочени обстоятелствата при които е извършено.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 63 ал.2 от КТ се изразява в допускане до работа като субект може да бъде само работодател. В АУАН и в НП е дължимо това изпълнително деяние да се опише както от правна страна, така и от фактическа, като се посочат обстоятелствата, въз основана които е направен изводът, че лицето е допуснато до работа. В АУАН и НП е посочено изпълнителното деяние „допуснал до работа“, но не са описани фактите, въз основа на които е направен този извод и които факти да бъдат проверени и преценени от въззивния съд. За да е съставомерно извършеното по чл.63 ал.2 от КТ, следва лицето да е допуснато до работа по трудово правоотношение. В АУАН и в НП, обаче, не са описани признаците на 5 трудово правоотношение. Твърди се, че С. С., на длъжност „работник строителство“, бил допуснат до работа, но това е само един извод, за наличието на който не са посочени каквито и да било факти, които да бъдат проверени от въззивната инстанция. Пределите на въззивната проверка се очертават от обстоятелствената част на НП, като съдът има задължение да изследва не дали въззивната страна е извършила каквото и да било нарушение, а дали е извършила нарушението, за което е „обвинена“ с АУАН и наказана с НП. Каква е била волята на АНО, обаче, не става ясно. В НП се твърди, че С. С. е бил на длъжност работник строителство и, че е допуснат до работа. Не става ясно каква работа е извършвал той към момента на проверката. Освен това, съставът на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ предполага да има сключен трудов договор, но работника да е допуснат до работа преди да му е връчено копие от уведомлението, свидетелстващо за регистрация в НАП. В тази връзка обстоятелството дали е имало трудов договор или не, е пряко относимо към съставомерните признаци на нарушението и следва да бъде изяснено от контролния орган, съответно АНО и следва да бъде описано в АУАН и НП. В случая минимални предпоставки за това липсват. На практика обст. части на акта и НП се състоят от по едно изречение –което по същество представлява правен извод … *** в качеството си на работодател допуснал до работа лицето… . Дали едно лице има качеството на работодател е правен извод, които следва да бъде изведен от фактите които са приети за установени, а в случая такива факти липсват.