Решение № 4301 от 23.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4301 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20261100503682 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника Д. П. Г. срещу решение № 2510 от 10.02.2026 г., постановено по гр. дело № 52437/2024 г. по описа на СРС, 76 състав, с което е уважен предявеният от „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, чрез Поделение за пътнически превози – София, осъдителен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. с чл. 235 КТ, вр. с чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ за сумата от 3316,01 евро (с левова равностойност от 6485,56 лв.), представляваща обезщетение за понесени от ищеца имуществени вреди под формата на сторени разходи за заплатени от ищеца месечни издръжки, такса за курс за обучение и възнаграждение на обучители, претърпени в резултат на неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по чл. 5 от сключения между страните Договор № 9/14.08.2020 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност - „Локомотивен машинист на електрически локомотиви серии 42, 43, 44 и 45“ и правоспособност „локомотивен машинист“, ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковата молба – 04.09.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението 1 поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че претърпените от ищеца имуществени вреди не са доказани с първични счетоводни документи, а заключението на ССЕ се основава на вътрешни счетоводни документи (справка и операционни бележки), както не доказват реално плащане на месечна издръжка и разходи за обучение. Въззивникът намира, че дори и инициирано чрез масов файл, плащането би следвало да бъде доказано с банков документ, удостоверяващ заверяването на конкретната банкова сметка на ответника, какъвто не е представен по делото. Счита, че заключението на ССЕ не може да се основава на непредставени по делото неиндивидуализирани документи (колективен трудов договор и протоколи), като същото не доказва конкретните часове практика, проведена от ответника и плащането на разходи именно за неговото обучение. Оспорва ищцовото дружество да е предприятие на бюджетна издръжка, както и по отношение на него да не се прилагат изискванията за издаване на платежни документи. Поддържа, че ищецът не е доказал неизпълнение на задължението на ответника да постъпи на работа в предприятието, доколкото на служителя не е изпратена покана за това и ищцовото дружество не е предложило конкретна работа за назначаване. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск в цялост.

Въззиваемият „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, чрез Поделение за пътнически превози – София, подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и 2 на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 14.08.2020 г. „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, чрез Поделение за пътнически превози София, е сключило с Д. П. Г. договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност, според който ответникът е приел да бъде включен в курс за придобиване на професионална квалификация „локомотивен машинист на електрически локомотиви серия 42, 43, 44 и 45“ и правоспособност „локомотивен машинист“, организиран от Център за професионално обучение към ищцовото дружество, като обучението следва да се извърши за период от 6 месеца.

Съгласно клаузите на чл. 5.3 и чл. 5.6 от договора, обучаващият се задължава да положи успешно и в срок изпитите по теория и практика, като в случай че не завърши обучението си и не придобие правоспособност „локомотивен машинист“ в срок до 6 месеца след приключване на предвидените по учебен план и график учебни занятия, същият дължи обезщетение в размер на стойността на извършените от ищеца разходи за неговото обучение – учебна такса в размер на 1287,73 лв., месечната издръжка, изплащана на обучаващия, в размер на една минимална работна заплата на месец, както и разходите, свързани с обучението и възнаграждението на менторите му по време на производствената практика.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че по делото е неотносимо обстоятелството дали ищецът е предложил на ответника работа след приключване на обучението, доколкото исковата претенция се основава на твърдения за неизпълнение на различно задължение на обучаващия се по договора – да положи успешно изпитите и да придобие професионалната квалификация в срок до 6 месеца след приключване на учебните занятия. Претендираното обезщетение се основава на цитираната клауза на чл. 5.6 от договора, чиито предпоставки се доказват по делото. Видно от приетите писмени доказателства (протокол № 379/15.09.2022 г.), теоретичното обучение и учебна практика по курса за професионално обучение „локомотивен машинист на електрически локомотиви серия 42, 43, 44 и 45“ и правоспособност „локомотивен машинист“ са се провели в периода от 01.09.2020 г. до 09.01.2021 г., а производствената практика – в периода от 11.01.2021 г. до 21.05.2021 г.

В срок от шест месеца след приключване на обучението, т.е. до 21.11.2021 г., ответникът е имал задължение да положи успешно изпитите си и да придобие посочената професионална квалификация, но същият е успял да направи това едва на 15.09.2022 г., към който момент вече е бил и в трудови правоотношения с друг работодател, като не е издържал изпитите си в срок по време на редовната и поправителните сесии – същият е получил оценка „слаб 2“ на практическия изпит, на който се е явил три пъти в рамките на срока от шест месеца след приключване на обучението (на 07.06.2021 г., 13.07.2021 г. и на 01.11.2021 г.).

3

Следователно, в полза на ищцовото предприятие е възникнало вземане за търсеното обезщетение по чл. 5.6 от договора, като в отговора на исковата молба ответникът е оспорил единствено начина на определяне на размера му, не и действителното плащане на посочените разноски. В този смисъл, възраженията на въззивника за липса на доказателства месечната издръжка и разходите за обучение да са били действително платени от ищеца са преклудирани, тъй като не са били наведени своевременно от ответната страна в срока по чл. 131 ГПК. От друга страна, дори и разгледани по същество, същите са несъстоятелни. От приетото заключение на ССЕ се установява, че за срока на обучението от м. 09.2020 г. до м. 04.2021 г. ППП София към „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД е изплащало месечна издръжка на Д. П.

Г. в размер на минималната работна заплата за страната съобразно уговореното в договора или сума в общ размер от 4544,76 лв., която е била преведена по банкова сметка на обучаващия се. В открито съдебно заседание вещото лице изяснява, че преводите са извършвани с масови плащания предвид характера на дружеството като бюджетно предприятие и няма индивидуално платежно нареждане за превод към банковата сметка на Д. Г., но това не оборва констатациите на експертизата. Макар и да липсва конкретен първичен счетоводен документ, който да удостоверява заверяването на банковата сметка на ответника, по делото са събрани достатъчно косвени доказателства, които да установят този факт – протоколи, счетоводни сметки на ищцовото предприятие и експертно заключение, по което вещото лице е извършило проверка в счетоводството на дружеството. Всички приети доказателства сочат на единствения възможен извод, че дължимата месечна издръжка е била изплащана на ответника, което е и житейски логично предвид обстоятелството, че ответникът се е обучавал в продължение на месеци и не е възразявал срещу липсата на парични средства за издръжката му, каквито очевидно е получавал регулярно от предприятието.

В допълнение следва да се посочи, че възраженията на въззивника в тази насока са бланкетни и същият не е релевирал доказателствени искания за оборване на ищцовите твърдения, например, чрез представяне на извлечение от собствената му банкова сметка, от която да е видно, че през посочените месеци не са постъпвали плащания от БДЖ.

Съобразно проверените от вещото лице счетоводни документи е направен извод, че стойността на обучението на ответника в посочения в договора размер от 1287,73 лв. е била преведена на Центъра за професионално обучение през м. юни 2021 г., заедно с учебните такси за още 16 курсиста, а разходите за проведеното на ответника практическо обучение от 439,52 часа са в размер на 653,07 лв. От разясненията на вещото лице в открито съдебно заседание става ясно, че тези разходи се установяват от фишовете за заплати, в които са начислени допълнителни възнаграждения на машинистите, които са извършвали практическите обучения. Учебните такси са били превеждани на Центъра за професионално обучение въз основа на вътрешни разчети 4 между двете структури на предприятието, което според вещото лице е напълно допустимо предвид воденото бюджетно счетоводство. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че макар и търговско дружество „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД получава субсидии от държавния бюджет, поради което водените от него вътрешни разчети не са в нарушение на счетоводните стандарти. В допълнение следва да се посочи, че дължимата учебна такса е уговорена в твърд размер от 1287,73 лв. в сключения между страните договор, а предвид безспорно проведения учебен процес с участието на ответника той несъмнено дължи всички разходи за полученото практическо обучение, чийто размер на основание чл. 162 ГПК и при липса на каквито и да било други данни по делото следва се приеме за установен въз основа на приетите писмени доказателства.

С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и при липса на проведено насрещно доказване от ответника настоящият въззивен състав намира за доказани предпоставките за възникване в полза на ищеца на претендираното обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника за придобиване на професионалната квалификация в срок, поради което предявеният иск за сумата от 6485,56 лв. (с равностойност от 3316,01 евро) се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.