Решение № 1586 от 10.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1586 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100507923 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 1.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 19124/ 2021 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 64 състав, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД- гр. София /ЕИК 831094393/ е осъдена да заплати на „СТАР ПОСТ" ЕООД- гр. София /ЕИК 175157550/ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 13 540.01 леванепогасен остатък от дължимо възнаграждение за извършени услуги по неформални договори между страните с предмет: доставка на хартиени пликове, доставка на хартиени бланки, влагане на бланки в пликове, доставка на готови писма до получателите и други, за периода м.03.2016 г.- м.08.2019 г. вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 05.04.2021 г., до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за горницата над сумата 13 540.01 лева до 22 952.21 лева /т.е. за сумата 9 412.20 лева/ като погасен чрез прихващане с вземане в размер на 7 144.20 лева- платена сума на отпаднало основание- развален договор от 09.11.2018 г., сключен между ответника и Консорциум „Стар Пост" ДЗЗД, и с вземане в размер на 2 268 леванеустойка за забава по договора от 09.11.2018 г., и за горницата над сумата 22 952.21 лева до пълния предявен размер от 23 747.69 лева /т.е. за сумата 795.48 лева/ и за периода м.01.2016 г.- м.02.2016 г., като погасен по давност. Със същото решение „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД /ЕИК 831094393/ е осъдена да заплати на „СТАР ПОСТ“ ЕООД /ЕИК 175157550/ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 552.40 лева- възнаграждение за доставени услуги за м.03.2020 г., за което е издадена фактура № 0000026515/ 01.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 05.04.2021 г., до окончателното плащане, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 9 291.56 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Първа инвестиционна банка" АД е осъден да заплати на ищеца „Стар Пост" ЕООД сумата 1 451.93 лева- разноски по делото, а на основание чл.78, 1 ал.3 ГПК ищецът „Стар Пост" ЕООД е осъден да заплати на ответника „Първа инвестиционна банка" АД сумата 430.10 лева- разноски.

Постъпила е въззивна жалба от „СТАР ПОСТ“ ЕООД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е отхвърлен искът по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за горницата над сумата 13 540.01 лева до 22 952.21 лева /т.е. за сумата 9 412.20 лева/, при уважаване на заявеното от ответника „Първа инвестиционна банка“ АД възражение за прихващане, и в частта му, в която е отхвърлен искът по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за горницата над сумата 552.40 лева до пълния предявен размер от 9 291.56 лева- възнаграждение за доставени през м.03.2020 г. услуги, за което е издадена фактура № 0000026515/ 1.04.2020 г., с искане да бъде постановена отмяната му в тази част /части/ и да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от претендираните главници- в размер на 9 412.20 лв. и 8 739.16 лв., ведно със законната лихва и разноските по делото.

Подадена е въззивна жалба срещу цитираното първоинстанционно решение и от ответника „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД- гр. София, който моли да бъде постановена отмяна на същото като неправилно и необосновано в частта му, в която исковете на „Стар Пост“ ЕООД са уважени за сумите 13 540.01 лева и 552.40 лева, и да бъде постановено решение за отхвърлянето на исковете за тези суми, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата на ищеца „Стар Пост“ ЕООД- „Първа инвестиционна банка" АД оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната от ищеца част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваните от насрещните страни части.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваните части, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за частично уважаване на предявените от „Стар Пост“ ЕООД срещу „Първа инвестиционна банка" АД искове по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД- до горепосочените размери от 13 540.01 лева и 552.40 лева, като основателни и доказани, респ. за отхвърлянето им за горниците над тези суми до размер на сумите съответно 22 952.21 лева и 9 291.56 лева, като неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.

Договорът за изработка е консенсуален и неформален, поради което със съвпадане насрещните волеизявления на страните същият се счита валидно сключен и произвежда съответни правни последици. Тъй като писмената форма е форма за доказването на този договор, а не форма за валидността му, същият може да бъде 2 сключен и вербално между страните, като в доказателствената тежест на ищеца /чл.154, ал.1 ГПК/, който черпи изгодни за себе си правни последици от твърдяното договорно право-отношение, е да установи наличието /чрез насрещни съвпадащи волеизявления на страните/ и съществените елементи на договора /предмет и цена/, каквото доказване в случая според въззивния съд е проведено по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Приемането на извършената работа при договора за изработка обхваща два момента: 1/ фактическото получаване на изработеното от поръчващия, и 2/ признанието, че изработеното съответства на поръчаното. За установяване качеството му на изправна страна по договора ищецът дължи пълно доказване на обстоятелствата, обосноваващи претенцията му, а именно: че е извършил уговорената работа точно- в количествено, качествено и времево отношение, и че работата е била приета от възложителя по договора без възражения, а в противен случай- че работата не е била приета от страна на последния, но отговорността за това е негова, а не на изпълнителя.

Съвкупната преценка на събрания в процеса доказателствен материал- писмени и гласни доказателства, и експертно заключение на съдебно- счетоводна експертиза, обосновава извод на въззивния съд, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение /правоотношения/ с предмет: „обработка на файл с извлечения от ел. формат ХМL; печат на извлечения, А4; хартия А4; плик С6/5; пликоване на един лист; куриерски услуги; пощенски пратки до 0.250 кг; пликоване на една вложка“, по което ищецът „Стар Пост“ ЕООД бил изпълнител, а ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД- възложител. Установява се въз основа на доказателствата и дадено от ищеца изпълнение по договора за изработка, както и приемане на работата от ответника- възложител по договора, без възражения.

По делото не е спорно, а се и установява въз основа на събраните доказателства, че на 1.08.2012 г. страните са сключили писмен договор, по силата на който по възлагане от ответника „Първа инвестиционна банка" АД- възложител, ищецът „Стар Пост" ООД- изпълнител, приел да извършва на свой риск срещу възнаграждение следните услуги, отнасящи се за извлечения, съдържащи информация по движението и средствата на клиентите на банката, свързани с използването на клиентски сметки и кредитни карти, покани и уведомления до кредитополучателите, а именно: доставка на пликове с определени в договора характеристики, доставка на бланка съгласно уговорени характеристики, персонализиран печат върху типова бланка А4, влагане на бланките в плик и залепване на плика, влагане на рекламни брошури и вложки, обработка на файл с извлечение от електронен формат XML в готови за печат извлечения, доставка на готовите писма до пощенската кутия на получателя- чл.1 от договора. Цената на отделните услуги е посочена в Приложение № 1- неразделна част от договора /чл.5 от договора/, в което в табличен вид са определени единични цени на уговорените услуги, които за някои от услугите са диференцирани съобразно зададеното количество работа, съответно: 20 000 бр., 30 000 бр., 40 000 бр., 50 000 бр. и 60 000 бр. Договорът е сключен за срок от една година, считано от датата на подписването му- чл.22 от договора.

По делото не е спорно, а е видно и от доказателствата /издадени от ищеца фактури на името на ответника- за предоставени услуги през периода м.01.2016 г.м.08.2019 г., вкл., и платежни документи за извършени от последния плащания по издадените фактури/, че след изтичане на горепосочения 1- годишен срок на действие на договора от 1.08.2012 г. ответникът е продължил да възлага на ищеца извършването на услуги от вида на визираните в писмения договор, а също и че ищецът е изпълнявал възложената работа, която била приета от ответника.

3

Предвид горното, правилно е прието от първоинстанционния съд, че през процесния период от м.01.2016 г. до м.08.2019 г. вкл., страните са били обвързани от облигационни правоотношения с предмет: извършването на услуги с характеристиките на описаните в писмения договор от 1.08.2012 г., като дадените от ответника заявки, имащи характер на предложения за сключването на договори, които са приети и изпълнени от ищеца, като са издавани и фактури за дължимите възнаграждения, които са заплатени от ответника, обективират така възникналите между страните правоотношения по договори за изработка, регламентирани от чл.258 и сл. ЗЗД.

Правилно е разрешен от първоинстанционния съд и спорният по делото въпрос за размера на дължимото от ответника- възложител възнаграждение за предоставените му през исковия период от ищеца- изпълнител услуги.

Според фактическите твърдения на ищеца в отношенията между страните били приложими единичните цени на услугите, посочени в Приложение № 1 към писмения договор от 1.08.2012 г., а според фактическите твърдения на ответника тези цени били неприложими в отношенията помежду им, поради изтичане срока на цитирания договор. Последният поддържа и че с всяка отделна заявка и издаване на фактура ищецът предлагал на ответника цена за отделните услуги съгласно фактурираното, която била приемана от ответника, предвид извършените от него плащания.

В действалия между страните писмен договор от 1.08.2012 г. дължимото на ищеца- изпълнител договорно възнаграждение е определено съобразно чл.266, ал.1, изр.2 ЗЗД- по единични цени на изработеното. Това се отнася и за процесния период от м.01.2016 г. до м.08.2019 г., през който поради изтичане срока му на действие цитираният писмен договор не е обвързвал страните. Липсват доказателства, обаче, че през процесния период страните са договорили единични цени на изработеното, различни от визираните в Приложение № 1 към писмения договор от 1.08.2012 г.

Ответникът не твърди конкретен размер на единичните цени, уговорени между страните през процесния период, а само, че била уговорена цената, посочена в издадените от ищеца фактури. От тях обаче не може да се определи конкретна единична цена на отделните услуги, която последователно да е била фактурирана от ищеца, за да се направи извод за постигната уговорка за конкретни цени, различни от посочените в Приложение № 1 към писмения договор. Липсва и самостоятелно предложение /предложения/, изходящо от ответника и адресирано до ищеца /арг. чл.292, ал.1 ТЗ/, в което да са посочени единични цени на услугите, съответни на посочените в процесните фактури. Неоснователно е позоваването от ответника на нормата на чл.266, ал.2 ЗЗД, тъй като същият не твърди през процесния период да е настъпило изменение на цената на материалите или труда, като липсват и доводи за настъпили изменения в пазарните условия, довели до увеличаване или намаляване на единичната цена на отделните услуги. Същевременно не се спори по делото, че през периода м.08.2013 г.- м.12.2015 г. /близо 2.5 години/, следващ изтичане срока на писмения договор от 1.08.2021 г. и предхождащ исковия период с начален моментм.01.2016 г., страните са били в същите трайни търговски отношения /чл.292, ал.1 ТЗ/ и са изпълнявали насрещните си задължения по договор за изработка с характеристиките на сключения на 1.08.2012 г-. писмен договор, включая предмет на договора и възнаграждение на изпълнителя- съобразно визираните в Приложение № 1 единични цени на изработеното. При това положение, тъй като не е доказано от страна на ответника през исковия период между него и ищеца да са били договорени единични цени на доставените услуги, различни от посочените в Приложение № 1 към договора от 1.08.2012 г., приложими помежду им са били именно тези цени.