Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 234 от 05.08.2022, Районен съд - Нови пазар

Съд
Районен съд - Нови пазар
Дело
Гражданско дело 1482/2021
Вид
Решение № 234
Подписан
05.08.2022
В сила
23.05.2023
Състав
Атанаска Димитрова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.129, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.134, ал.2, т.6 · Закон за устройство на територията
  • чл.19 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Нови пазар, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Бойка А. Цвяткова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20213620101482 по описа за 2021 година

Предявен е иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за собственост на реално обособена част от недвижим имот от страна на ищците Л. М. Л. и Р. М. Л., двамата от гр. Ш., против ответниците Д. П. А. и СТ. П. К. от същия град.

В исковата молба ищците заявяват, че са собственици на по ½ ид. част от недвижим имот, представляващ дворно място от 1269 кв.м., ведно с построените в него къща и сайвант, 3 представляващо парцел *** от кв.23 по регулационния план на село М., общ. К., обл. Ш.ска, действащ към 1928 г. и съответстващ на УПИ *** в кв.10 по регулационния план на селото от 1986 г. Ищците придобили собствеността на имота през *** г. по силата на договор за дарение от праводателите Р.П.Р. и А.Ж. Р., за което бил съставен нотариален акт №**, том**, дело №**/*** г. на НпРС, които праводатели пък притежавали имота по давностно владение. Ответниците били съсобственици на източния, съседен УПИ *** от кв.10, съответстващ на парцел *** от кв.23 по плана от 1928 г. Имотните граници на парцела на ищците били: улица, П.Д.Ж. и от двете страни М.С.М., подробно описани в НА №**, том**, дело ***/*** г. на нотариус при НпРС и съответстващи на границите, отразени за имота по плана от 1928 г. Със заповед №*** г. бил одобрен и приет дворищно – регулационен план на селото, като в него в кв.10 имотните граници били отразени като регулационни граници на имота на ищците. През 1995 г. по инициатива на праводателя на ответниците П.Д.Ж., Община К. подготвила попълване на кадастъра между имоти пл.№** и №26. С това изменение имотната граница между двата имота по регулационния план от 1986 г. се предвиждало да бъде изместена на 3 м в посока имота на ищците. Ищците обжалвали предложеното изменение, но въпреки това със заповед №*** от *** г. на кмета на общината било одобрено попълване на кадастъра между парцели пл.№** и пл.№** на кв.10 и изменен 1 кадастъра между парцели *** и ***, на основание чл.32 ,ал.1, т.1 от ЗТСУ /отм./.

Изменението било отразено с червен и кафяв цвят в приложената към заповедта скица №*** г. Съществуващата имотна граница, която била и регулационна между двата имота с изменението била изместена на запад, в посока имота на ищците с 3 метра успоредно на имотната граница, считано от изградените постройки в УПИ ***. Така площта на имота на ищците намаляла със 134 кв.м. - от 1269 кв.м. до1135 кв.м. след изменението от 1996 г.

Ищците твърдят, че не ответниците, а самите те са собственици на реално обособената част от недвижим имот УПИ *** с площ 134 кв.м., с граници: от запад - имота им, от северУПИ*** и от юг - улица ***. Ищците владеели реално обособената част от недвижимия имот УПИ *** от кв.10, непрекъснато от *** г., когато придобили имота. След изменението на плана през 1996 г. имотната граница между двата съседни имота на място се запазила. И към настоящия момент тя не съответствала на одобрената промяна със заповед №*** от *** г. Ответниците придобили имота си през 1996 г., но те не предприели действия по преместване на съществуващата ограда между имотите и по завладяване на процесната част, нито предявявали претенции върху нея. Ищците възложили две частни технически експертизи и такива били изготвени от лицензирани инженери–геолози. Установило се, че при попълване на кадастъра и изменението му със заповедта от 1996 г., имотните граници за поземлените имоти между парцели УПИ *** и УПИ *** не съвпадат с регулационните, и че кадастралната граница между УПИ *** и УПИ *** от кв.10 е изместена с 3 метра в посока „изток-запад“ навътре в УПИ ***, след служебното изменение от страна на Община К..

Предвид изложеното ищците молят съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реално обособена част от имот УПИ *** от кв.10 по плана на с. М., обл. Ш., с площ 134 кв.м., при граници: от изток –имот УПИ ***, от запад УПИ ***, от север УПИ V*** и от юг-улица.

В предоставения срок за писмен отговор ответниците са депозирали общ такъв. Искът е счетен за допустим, но неоснователен. Ответниците не спорят, че ищците са собственици на УПИ *** в кв.10 на с. М., общ. К., както и че те са собственици на съседния УПИ ***.

Претенцията на ищците била мотивирана с твърдения, че процесната площ е била придадена към техния имот и има неуредени сметки по регулация. Считат, че процесната площ не е придаваемо място по смисъла на закона, а придобиването му по давност считат за недопустимо /чл.59 от ЗТСУ отм./. От приложените към исковата молба документи намират за видно, че по ДРП на с. М. от 1928 г. е урегулиран имот с пл. №**, като са се образували парцели *** и *** в кв.23 и определена граница между тях. Към този момент имотите не били застроени и определената дворищно регулационна линия не била материализирана. С новия план от 1986 г. била определена нова номерация - УПИ ***УПИ и ***. Границата между имотите била грешно начертана в кадастралната основа, като минаваща по западните стени на постройките в имота на ответниците. С молба от 1992 г. праводателят им поискал да се определи границата и коригира кадастъра. Така кадастралната граница между двата имота била приведена в съответствие с дворищната регулация и не съвпадала, а отстояла от стените на постройките в техния имот. Самата заповед №*** от *** г. била обжалвана от ищците в АС-Ш. и с влязло в сила решение на съда отхвърлена. Тъй като за процесните 134 2 кв.м. не били приложими нито основанията на пар.8 от ПР на ЗУТ, нито правилата за придобивна давност, считат искът за неоснователен.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

По силата на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №**, том**, дело №**/*** г. на НпРС, ищците Л. М. Л. и Р. М. Л. са придобили собствеността на следния недвижим имот, находящ се в с. М., обл. Ш.: къща и сайвант със застроено и незастроено дворно място от 1269 кв.м., за което по плана на с. М. е отреден урегулиран парцел *** от квартал 23, при съответните граници. Имотът им е бил дарен от техния дядо, който го е придобил по давностно владение, за което е имал съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №**, том**, дело №*** г. на НпРС.

Към настоящия момент имотът представлява УПИ *** от квартал 10 по плана на с. М.

Ответниците Д. П. А. и СТ. П. К. са собственици също по силата на договор за дарение, за който е съставен нотариален акт №**, том**, дело №*** г. на НпРС, съответно на 2/3 идеални части и 1/3 идеална част на съседния на ищците имот, представляващ къща и стопански постройки, заедно със застроено и незастроено дворно място от 1 300 кв.м., представляващо имот №**, за който по плана на с. М. е отреден парцел *** от квартал 10, включващ собствено място от 1270 кв.м., а урегулиран 1300 кв.м., при съответните граници.

Праводателите на ответниците – родителите им, са придобили имота по давностно владение, за което е бил съставен нотариален акт №**, том**, дело №*** г. на НпРС, като към онзи момент имотът е представлявал урегулиран парцел *** от квартал 23, с площ от 1270 кв.м.

От останалите представени по делото доказателства – писмени и гласни, както и от заключението по назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установяват следните факти: Към 1962 г. и 1974 г., когато горепосочените имоти са били собственост на праводателите на страните, за с. М., обл. Ш. е действал планът, одобрен със заповед №** от *** г., съгласно който имотът на ищците е представлявал парцел *** от квартал 23 с площ от 1219 кв.м., а имотът на ответниците е представлявал парцел *** от квартал 23 с площ от 1232 кв. Границата между тези два имота е отразена на скицата Приложение №** към заключението на експертизата с червена линия. През 1986 г. е одобрен нов план за с. М. и имотите на страните представляват *** от квартал 10 – на ищците и УПИ *** от квартал 10 – на ответниците. Границата между двата имота, съгласно този план е изместена на изток към УПИ ***. В южния си край тази граница минава по западните стени на сградите в УПИ *** от квартал 10, а в северния си край е материализирана с лека ограда /изчертана с черна линия на скицата – Приложение №** към експертното заключение, минаваща през точки 3, 4 и 5/. От гласните доказателства по делото – показанията на посочения от ищцовата страна свидетел Манол Л. Манолов, на чиито показания съдът счита, че следва да даде вяра, се установява, че къщата в имота на ищците е строена през 1956 година, а тази в съседния имот – на ответниците, която е на границата между имотите, съгласно плана от 1986 г. - през 1958 г. По-навътре в имота на ответниците, също на границита имало постройки, строени през 1960 г. След тези постройки била изградена границата с тел, като я изградили собствениците 3 на съседния имот – праводателите на ответниците. По плана за селото, одобрен през 1986 г. кадастралната и имотната граница между двата имота съвпада с дворищнорегулационната линия между двете УПИ.

През 1995 г. от геодезист при Община – гр. К. на 09.05.1995 г. е съставен констативен акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план относно западната кадастрална граница на имот пл. №** от кв.10. Със заповед №***/*** г. на Кмета на Община К., на основание чл.32, ал.1, т.1 е одобрено попълване на кадастъра между имоти пл.№** и 261 в кв.10 и изменение на кадастъра между парцели *** и ***. С това изменение границата между имотите се измества на запад и навлиза в имота на ищците. Целта на това изменение е била а се възстанови положението на кадастралната и регулационна граница между парцел *** и парцел *** от квартал 23. Реално изменението не е възстановило с точност границата по плана от 1928 г., а с незначително отклонение, така, както е показано на изготвената скица Приложение №** от заключението на вещото лице.

След изменението със заповедта №***/*** г. на Кмета на Община К. страните са продължили да владеят имотите си в границите по плана от 1986 г. и всъщност това изменение не било приложено.

След промяната през 1996 г. е била издадена Заповед №*** г. на Кмета на Община – гр.

К., с която на основание чл.129, ал.2 и чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ е одобрено изменение на плана и е променена регулацията на няколко парцела, между които и двата процесни УПИ.

През 2010 г. ищците са подали заявление до Кмета на Община К. за промяна на регулационния план относно границата между имотите, но Експертният съвет по устройство на територията при Община К. с решение по протокол№** от *** г. не е приел предложения проект за изменение. През 2012 г. ищците отново са подали заявление за изменение на ПУП, което е отказано със Заповед №*** г. С последваща молба вх. №ВКК *** г. ищците са поискали служебно изменение на дворищно-регулационния план между УПИ *** и УПИ ***, което също е отказано от Експертния съвет по устройство на територията при Община К., като в протоколно решение №*** г. е посочено, че доколкото между двете УПИ не е налице придаваемо място по регулация, то не може да се приложи разпоредбата на пар.8, ал.1 от ПР на ЗУТ. Този отказ е бил обжалван от ищците пред Административен съд – Ш., като с решение №*** г., влязло в сила на същата дата, жалбата е отхвърлена.

Назначената по настоящото дело съдебна-техническа експертиза в заключението си сочи, а и при разпита на вещото лице инж. Р. Х. в съдебното заседание същият потвърждава, че между имотите на страните няма придаваемо място по смисъла на ЗУТ, тъй като за да е така това трябва да стане по един и същи план, а в случая разликата се разглежда като грешка в кадастралния план, а не като придаваемо място.

Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност по делото въз основа на посочените доказателства, като относно така установените факти не е налице и спор между страните. Различни са изводите, които те правят въз основа на фактите. Съдът счита, че на базата на доказаните факти се налагат следните правни изводи: Към момента, в който 4 праводателите на страните по делото са придобили собствеността на парцел *** и парцел *** от квартал 23 по плана на с. М. и към момента в който те са построили сградите в имотите си, е действал плана от 1928 г., който е определял граница между двата имота, която не е била материализирана. Собствениците на имоти към онзи момент са материализирали границата чрез изграждането от страна на праводателите на ответниците на сградите в парцел *** по продължение на тази граница и и изграждането от страна на праводателите на ищците на перпендикулярната постройка в парцел ***, както и с поставянето на ограда в останалата част между имотите. Следователно още тогава собствениците на имотите са материализирали граница, несъвпадаща с тази по плана. От този момент те са владяли имотите си именно в тези граници, а след това и техните правоприемници /страните по настоящото дело/ са продължили владението в тези граници.