Решение № 9760 от 01.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9760 гр. София, 01.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.Р.Д. при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110172341 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.

Производството е образувано по подадена от „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: С.., срещу „ФИРМА“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., искова молба с вх. на СРС № ./17.12.2021 г., с която е предявен иск за осъждане на „ФИРМА“ АД да заплати на „ФИРМА“ ЕООД сумата от 5410.08 лв. – главница, представляваща окончателно плащане за доставка и монтаж на спортна настилка съгласно Договор за доставка и полагане на разливна тартанова настилка 20 мм от 25.05.2021 г. и Оферта №. г., неразделна част от договора (в размер на 3790.08 лв.), и цена на допълнително извършени дейности извън договорените съгласно фактура № 181/09.07.2021 г. и фактура № . г., издадени от „ФИРМА“ ЕООД (в размер на 1620 лв.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и иск за осъждане на „ФИРМА“ АД да заплати на „ФИРМА“ ЕООД сумата от 541.01 лв. – неустойка за забавено плащане, представляваща 10% от стойността на договора между страните за периода от 16.07.2021г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.12.2021 г., дължима на основание чл. 20 от договора.

С отговора на исковата молба „ФИРМА“ АД е предявило насрещен иск за осъждането на „ФИРМА“ ЕООД да му заплати сумата от 7580.16 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от пълно неизпълнение на Договор №. г. за полагане на качествена настилка, ведно със законната лихва от датата на предявяването на насрещната искова молба в съда – 21.02.2022г., до окончателното заплащане на сумата, както и иск за сумата от 758.016 лв. – неустойка за неизпълнение по чл. 19 от договора в размер на 10% от стойността на същия за периода от 07.06.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.02.2022 г. – съгласно уточнителна молба с вх. на СРС № 109810/31.05.2022 г. и 1 уточненията в о.с.з. от 07.07.2022 г.

Ищецът по първоначалния иск „ФИРМА“ ЕООД излага твърдения, че на 25.05.2021 г. е подписал в качеството на „изпълнител“ Договор за доставка и полагане на разливна тартанова настилка 20 мм с ответника по първоначалния иск – „ФИРМА“ АД, в качеството му на „възложител“. Договорът имал за предмет доставка и полагане на черна разливна тартанова настилка 20 мм на обект, находящ се в „ФИРМА“ АД – с адрес в гр. С., с квадратура 112.8 кв.м., на стойност 6316.80 лв. без ДДС, съгласно Оферта №. г. на изпълнителя, която е неразделна част от договора (приложение № 1). Поддържа, че на 05.06.2021 г. дружеството изпълнило точно и в срок поръчката по полагане на разливната настилка, а на 11.06.2021 г. монтирал допълнително, извън договореното по договора, алуминиеви завършващи лайсни, които, макар и да не са включени в предмета или цената на договора, били положени от ищеца по искане на представители на ответника. Посочените алуминиеви лайсни били монтирани за сметка на ищеца, не са платени от ответника, като последното се отнасяло и за поставянето на рекламни надписи, които също не били включени в предмета на договора, респ. в крайната цена, но монтажът им бил изпълнен от ищеца по допълнително възлагане на ответника, направено в имейл кореспонденция.

Ищцовото дружество твърди, че ответникът не желаел да подпише приемо-предавателен протокол за приемане на работата, не направил възражения за недостатъци на последната и не заплатил остатъка от дължимата по договора сума в уговорения тридневен срок от завършване на СМР.

Излагат се още и твърдения, че след десетдневен период на експлоатация положената настилка се нарушила, като повърхността ѝ се накъсала поради погрешната ѝ експлоатация не по предназначение, което наложило извършване от страна на ищеца на спешен ремонт по искане на ответника, който бил изпълнен в периода 15.06 –16.06.2021 г. Твърди се, че на 24.06.2021 г. ответникът организирал официалното откриване на спортната /фитнес/ площадка Street Fitness, на която била положена настилката, и провел спортни мероприятия на последната, от което следвало, че е приел конклудентно работата по поръчката без възражения, въвеждайки я в експлоатация.

Поддържа се, че следва ново искане от страна на ответника да се направи поправка поради нарушената цялост на спортната площадка, вследствие на външни механични сили, която е извършена от ищеца на 29.06.2021 г., като по искане на ответника е положен запечатващ полиуретанов слой върху цялата настилка, което ищецът смята за допълнително възложена извън договора работа, която отново е приета без възражения, не е заплатена от ответника и за която е отказано да се състави приемо-предавателен протокол.

Ищецът твърди, че е изпратил уведомление на ответника за отпадане на дадената гаранция по договора заедно с две фактури, както следва: фактура № 181/09.07.2021 г. за сумата от 3790.08 лв. – сумата за окончателно плащане на доставка и монтаж на настилката; както и за фактура № . г. сумата от 1620 лв. – стойността на допълнително извършените СМР по обекта – поправка на механично повредената настилка, поставяне на алуминиевите лайсни и запечатване с допълнителен слой цялата настилка.

2

Оспорва твърденията на ответника, обективирани в писмо с изх. №257/15.07.2021 г., за неизпълнение на договора от страна на изпълнителя. Оспорва твърденията на ответника, че последният е предявил „рекламации“ срещу така извършената работа. Излага подробни доводи, в това число и позовавайки се на съдебна практика, в насока, че ищцовото дружество е изпълнило точно и своевременно задълженията си по договора, а ответникът неправомерно не е заплатил остатъчната сума по договора и стойността на допълнително възложената работа, макар и конклудентно да е приел работата за точно изпълнена.

Наред с това твърди, че поради неплащане на остатъка от цената по договора в уговорения срок ответникът е изпаднал в забава и дължи уговорената в чл. 20 от Договора неустойка за забава в максимален размер от 10% от стойността на договора – 541.01 лв., считано от 16.07.2021 г.

Ето защо, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски в производството.

Ответникът по първоначалния иск – „ФИРМА“ АД, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК представя писмен отговор на исковата молба. Намира предявените искове за процесуално допустими, но по същество неоснователни и недоказани. Оспорва твърденията на ищеца, че извършената по договора работа е приета, както и че ответникът не бил положил дължимата грижа за опазването на настилката след полагането, като навежда твърдения, че разпоредил на охранителна фирма да пази обекта, за да няма външно въздействие върху него през нощта на 05.06.2021 г., макар и това да не е негово договорно задължение. Ответникът, който е възложител по договора, на 07.06.2021 г. констатирал явни недостатъци по настилката /назъбена и неизравнена повърхност/ и направил възражения относно качеството на работата, като в следващите дни наблюдавал появата на нови дефекти, довели до нарушаване на целостта на настилката. Ответникът поддържа, че ищецът знаел за дефектите на монтажа, защото на 11.06.2021 г. положил алуминиеви завършващи лайсни, като оспорва това да е станало по негово възлагане, а по собствен почин на ищеца, който се опитал по този начин да отстрани дефектите по настилката. Твърди, че поставянето на алуминиевите лайсни е част от предмета на договора, като неправилно сложените от ищеца лайсни само на 2/3 от дължината на настилката довели до необходимостта ответникът да закупи за своя сметка допълнителни лайсни, за да довърши настилката. Оспорва твърдението, че монтажът на рекламните надписи не бил част от предмета на договора, като излага твърдения, че тази дейност била част от договореното и се включвала във възнаграждението по договора.

Ответникът оспорва твърдението, че не бил подписал приемо-предавателен протокол, тъй като намира, че не е приемал работата поради множеството ѝ дефекти, за които своевременно уведомил изпълнителя. Излага доводи, че описаните дефекти са били известни на изпълнителя и допълнителните монтажни дейности са били предприети по негова инициатива, за да се опита да отстрани дефектите, като това допълнително доказвало, че не са действия извън предмета на договора, а опити на изпълнителя да поправи неизправностите по настилката. Твърди, че не се намира в договорно неизпълнение поради неплащане на уговореното възнаграждение, защото, за да е дължимо последното, работата 3 трябва да е приета с подписване на приемо-предавателен протокол, който не бил съставен поради многобройните и своевременни възражения на възложителя за неточно изпълнената работа. Оспорва твърденията да е възлагал последващи ремонтни дейности, както и да е приемал спортната площадка в своята фактическа власт. Оспорва и да е предприемал действия извън обичайната експлоатация на съоръжението, което да е основание за изпратеното уведомление от страна на ищеца за отпадане на гаранцията за настилката, като в тази връзка се позовава на чл. 18, ал. от Договора, гласяща, че гаранционният срок на положената настилка е две години. Поддържа, че не дължи заплащането на претендираната неустойка за забава, защото такава би започнала да се начислява след приемането на работата, което би направило задължението му за заплащане на възнаграждение изискуемо, което в конкретния случай не се е случило. Оспорва и твърдението на ищеца, че няма направени рекламации от страна на възложителя, като сочи доводи, че многократно е отправял такива. Претендира разноски в производството.

Ответникът по първоначалния иск – „ФИРМА“ АД, в законовоустановения срок е предявил срещу „ФИРМА“ ЕООД насрещен иск за сумата от 7580.16 лв. с ДДС – обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от пълното неизпълнение на задълженията на „ФИРМА“ ЕООД по договора от 25.05.2021 г., както и за сумата от 758.016 лв. – договорна неустойка в размер на 10% от стойността на договора за периода от 07.06.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва от завеждане на насрещната искова молба в съда до окончателното плащане.

Ищецът по насрещния иск сочи, че след сключването на горепосочения договор от 25.05.2021 г. ответникът по насрещния иск-изпълнител по договора, до момента на предявяване на исковата молба в съда не е изпълнил задълженията си по договора за качествено полагане на разливна тартанова настилка без недостатъци, която да предаде на възложителя-ищец. Излага идентични с отговора на исковата молба доводи за некачествено извършената работа, която последният не счита за приета. Поддържа, че в качеството си на възложител е изпълнил задълженията си по договора точно, като своевременно е предявил възраженията си по повод некачественото полагане на настилката. Намира изпълнената работа за толкова лоша и некачествена, че я приема за пълно неизпълнение на договора, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че му се дължи и неустойка в размер на 10% от стойността на договора за периода от 07.06.2021 г. до предявяването на исковата молба в съда – 21.02.2022 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „ФИРМА“ ЕООД е депозирал отговор на насрещната искова молба, с който счита предявените насрещни искове за недопустими, евентуално – неоснователни. Сочи, че претендираната неустойка не се дължи, първо, тъй като изпълнителят бил изправна страна, а неизправна страна бил възложителят, а освен това страните не били уговаряли подобна неустойка, същата била и прекомерна. Недоказани били и твърдените да са претърпени от ищеца каквито и да е вреди. Счита, че правото на възражение по чл. 265 ЗЗД следвало да бъде заявено в 6-месечен срок от извършване на работата, който срок в случая не бил спазен, поради което и правото на ищеца било 4 преклудирано.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: