Определение № 19362 от 09.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 9969/2025
- Вид
- Определение № 19362
- Подписан
- 09.10.2025
- Състав
- Николай Димов, Евгени Стоилов Станоев, Велина Пейчинова
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 66, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19362 гр. София, 09.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно частно гражданско дело № 20251100509969 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 25008758/23.06.2025 г. от П. В. Т. с р е щ у Протоколно определение № 20140661/27.05.2025 г. по гр.д. № 18591/2008 г. по описа на СРС, 61 състав, с което районният съд е оставил без уважение молба на жалбоподателя за възстановяване на срока за въззивно обжалване на Решение № 20118567/19.03.2024 г. по гр.д. № 18591/2008 г. по описа на СРС, 61 състав.
Жалбоподателят счита, че проблемите с паметта е достатъчно да са били налице дори за няколко дни в двуседмичния срок за обжалване, за да може да е налице основание за възстановяване на срока. Моли определението на районния съд да бъде отменено.
В законоустановения срок за отговор на частната жалба е постъпил такъв, с който жалбата е оспорена. Възрастта и здравословното състояние не били непредвидени обстоятелства. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 20118567/19.03.2024 г. по гр.д. № 18591/2008 г. по описа на СРС, 61 състав, съдът се е произнесъл по иск за делба втора фаза и по претенция по сметки по чл. 346 ГПК.
Решението е връчено на жалбоподателя в настоящото производство на 1
26.03.2024 г., видно от съобщение, намиращо се на л. 405 от делото на СРС.
Въззивната жалба срещу решението е подадена на 16.04.2024 г.
С молба от 17.04.2024 г. П. Т. прави искане за възстановяване на срока за въззивно обжалване.
На 22.04.2024 г. с разпореждане въззивната жалба е върната.
На 23.05.2024 г. е постъпил отговор на молбата за възстановяване на срока, с която последната е оспорена.
На 27.05.2025 г. е проведено открито съдебно заседание, в което искането за възстановяване на срока за въззивно обжалване е оставено без уважение с Протоколно определение № 20140661/27.05.2025 г. по гр.д. № 18591/2008 г. по описа на СРС, 61 състав.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 66, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С възстановяването на срока не се цели отстраняване на порочно процесуално действие на съда, тъй като такова не е налице, а се цели възстановяване на срок за извършване на пропуснато процесуално действие поради причини, които не могат да се вменят във вина на страната. За разлика от продължаването на срока, при възстановяване на пропуснат срок се изисква страната да докаже пред съда особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. От това следва, че всички основания за възстановяване са и основания за продължаване на срок, докато не всички основания за продължаване са и основания за възстановяване на срок.
Не съществува легална дефиниция на понятието „особени непредвидени обстоятелства“, но съдебната практика приема, че такива са възникнали внезапно и неочаквано и обективно са препятствали страната или процесуалния й представител да извършат определени процесуални действия, но при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса, като напр. природно бедствие, внезапно тежко заболяване, военно положение или други събития, които нито могат да се предвидят, нито да се 2 преодолеят от волята на страната – така Решение № 315 от 12.03.2014 г. по гр. д. № 6752 / 2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 11 от 03.02.2014 г. по търг. д. № 3023 / 2013 г. на Върховен касационен съд, Определение № 507 от 04.11.2011 г. по ч. гр. д. № 492 / 2011 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение.
Както правилно е посочил в обжалваното определение първоинстанционният съд, по делото не са ангажирани доказателства за наличие на такива особени непредвидени обстоятелства. Решението е връчено на 26.03.2024 г., като срокът за въззивно обжалване е бил до 09.04.2024 г. вкл., което е вторник, присъствен ден. Въззивната жалба е подадена на 16.04.2024 г., което е седем дена по-късно, като за причина за закъснението жалбоподателят е посочил, че 1) не е получил копие от съобщението, на което същият се е подписал и на което е посочена датата, на която е получил решението; 2) че поради „пролетна умора“ и „магнитни бури“ жалбоподателят е бил объркан и неадекватен по отношение на своите задачи; 3) че към 22.01.2024 г. е бил скован и не е могъл да излиза от вкъщи и 4) че преди около 15 дена (т.е. около 02.04.2024 г. тъй като молбата е от 17.04.2024 г.) е паднал в църква и движението му било затруднено.
На първо място пропускът на жалбоподателя да си запише датата, на която му е връчено решението, не може да бъде квалифициран като особено непредвидено състояние.
На второ място доказателства за „пролетна умора“, която да се е отразила на концентрацията и възможността на жалбоподателя да изпълнява задачите си, не са ангажирани.
На трето място посоченото сковаване от месец януари 2024 г. е неотносимо към периода 26.03.2024 г. – 09.04.2024 г., тъй като липсват твърдения това състояние да е продължило и тогава.
И накрая неоснователно е възражението на жалбоподателя, че твърдяното падане в църква, затруднило придвижването му, е именно особено непредвидено обстоятелство. Представеното медицинско направление не посочва кога е травмата, а същото е с дата 15.04.2024 г. – след изтичане на срока за въззивно обжалване, както правилно е посочил районният съд.
От представените доказателства не се установяват особени непредвидени 3 обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 25008758/23.06.2025 г. о т П. В. Т. срещу Протоколно определение № 20140661/27.05.2025 г. по гр.д. № 18591/2008 г. по описа на СРС, 61 състав, с което районният съд е оставил без уважение молба на жалбоподателя за възстановяване на срока за въззивно обжалване на Решение № 20118567/19.03.2024 г. по гр.д. № 18591/2008 г. по описа на СРС, 61 състав.
Определението подлежи на обжалване чрез Софийски градски съд пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4