Протокол № 274 от 08.10.2020, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

Номер 274

Окръжен съд – Варна

08.10.2020 г.

Град Варна

III състав

На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова

Елка Н. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20203100501771 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:02 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.

Въззивникът ГД «ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ» - СОФИЯ, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна И. П. И. , редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА

Производството е образувано по въззивна жалба от ГД «Гранична полиция», чрез процесуалния представител – юрисконсулт А.Н., срещу решение № 1708/30.03.2020г. по гр.д.№16205/2019г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на И. П. И. сумата от 1330,04лв., представляваща сбор от дължимо и незаплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.10.2016г. – 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 09.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 157,34лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.11.2016г.-09.10.2019г. на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. Чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД., както и 400лв. разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, като при 1 постановяването му съдът не е обсъдил в цялост и реално не е проложил относимите нормативни актове, действали и уреждали дейността на слжителите в МВР през процесния период. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред.

Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни, като се присъдят разноските по делото. С жалбата не са направени искания по доказателствата.

Въззиваемата страна И.И., чрез адв. С.Т., е депозирала писмено възражение в срока по чл.263, ал.2 от ГПК, в което изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба № 81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен.

Счита, че субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като първоинстнационното решение бъде потвърдено. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. В писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.

Страните не са направили доказателствени искания.

АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада на делото. Оспорвам жалбата. Поддържам отговора.

Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените от въззиваемия списък с разноски и доказателства за извършването им, поради което

2

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА по делото представените списък с разноски и доказателства за извършването им.

Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Т.: Моля да потвърдите решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

Подадената въззивна жалба е неаргументирана, необоснована и недоказана. Моля да ни присъдите направените по делото разноски.

Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.04 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

3