Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3772 от 11.10.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2099/2022
Вид
Определение № 3772
Подписан
11.10.2022
В сила
11.10.2022
Състав
Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов, Деница Добрева

Цитирани разпоредби

  • чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3772 гр. Варна, 11.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20223100502099 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Групама Застраховане“ ЕАД, с ЕИК 131421443, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №47А, представлявано от Селин Болар, действащо чрез юрк.Д. Д., против Решение №2712/18.08.2022г. по гр.д.№12049/2021г. на PC Варна, в частта, с която което е уважен предявеният от В. К. П., с ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес: ***, чрез адв.Б.

З., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия застрахователно обезщетение в размер на 10000лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на баба му, настъпила в следствие от ПТП на 02.05.2019г. по вина на водача на л.а.“БМВ 320Д“, с рег.№В 2527 РС, чиято отговорност е застрахована при ответника по Договор “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано 08.05.2019г. до окончателно изплащане на задължението..

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е недопустимо, евентуално необосновано, неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди се, че ищецът не е легитимиран да предяви искове за неимуществени вреди от смъртта на своята баба, тъй като не попада в роднинският кръг с право на обезщетение или за когото да е установено, че е налице изключението визирано в Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.дело 1/2016г. на ОСНГТК. Оспорват се изводите на съдът за доказаност по делото, че между лицето, което претендира обезщетение и починалата, е съществувала на трайна и дълбока емоционална връзка, както и че в резултат от смъртта на близката, за ищеца са настъпили сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Развити са подробни съображения в подкрепа на тези доводи като се сочи и относима съдебна практика. На следващо място се поддържа, че обезщетението се 1 претендира, респективно е уважено в изключително завишен размер, съобразно принципа на справедливостта визиран в чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и социалноикономическите условия и стандарт на живот в Република България. С оглед горното, се моли за отмяна на атакуваната част от решението и отхвърляне на предявеният иск, евентуално за редуциране на неговият размер, ведно с присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, като са изложени подробни съображения за доказаност на всички елементи от фактическия състав на деликта и за ангажиране на отговорността на ответният застраховател. Направен е подробен анализ на гласните доказателства, според който същите установяват наличието на горе-посоченото изключение, което легитимира ищеца да получи застрахователно обезщетение, както и за адекватността на обезщетението спрямо търпените вреди. Ето защо се моли за потвърждаване на атакуваната част от решението и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подаден в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на “Групама Застраховане“ ЕАД, против Решение №2712/18.08.2022г. по гр.д.№12049/2021г. на PC Варна, в частта, с която което е уважен предявеният от В. К. П., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия застрахователно обезщетение в размер на 10000лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на баба му, настъпила в следствие от ПТП на 02.05.2019г. по вина на водача на л.а.“БМВ 320Д“, с рег.

№В 2527 РС, чиято отговорност е застрахована при ответника по Договор “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано 08.05.2019г. до окончателно изплащане на задължението.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№2099/2022г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 30.11.2022г. от 13.30 часа , за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3