Решение № 708 от 26.01.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 708

Бургас, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVII-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия АТАНАСКА АТАНАСОВА административно дело № 20257040702081 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и е образувано по повод жалбата на Г. С., гражданка на Украйна, родена на [дата]., с [ЛНЧ], представлявана от пълномощника адв. В. П. от АК- София, против Заповед № ЗСПД/Д-А-П/4385 от 03.10.2025 г., издадена от директора на ДСП- Поморие. С обжалваната заповед е отказана на жалбоподателката еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с материалния закон. В нея се сочи, че по силата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците жалбоподателката има право на социално подпомагане, като чужд гражданин с предоставена временна закрила. На следващо място е отбелязано, че разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД противоречи на чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията за правата на детето и не е съобразена с чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година. По същество се иска отмяна на заповедта и изпращане преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението.

В съдебното заседание жалбоподателката не се явява и не изпраща представител, редовно уведомена.

Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка. Не заявява становище по жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателката Г. С. е депозирала в ДСП- Поморие заявление-декларация с вх. № ЗСПД/ДАП/4385 от 23.09.2025 г., с искане да бъде отпусната за децата Есения и Е. С. еднократна помощ по чл.10а от Закона за семейните помощи за деца- за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас. В заявлението същата е посочила, че е гражданин на Украйна и има регистриран настоящ адрес в курортен комплекс „Слънчев бряг“, общ. Несебър. Декларирала е, че е [семейно положение] за В. В. С. и от брака са родени децата Есения и Елдар, които са записани в училище за учебната 2025/2026 г. и живеят постоянно в страната. Към заявлението е приложила регистрационна карта на чужденец, актове за раждане и служебни бележки от директора на ОУ „Христо Ботев“- [населено място] и от СУ „Любен Каравелов“- [населено място], в уверение на това, че двете деца са записани съответно в четвърти и в първи клас за учебната 2025/2026 г.

След запознаване със съдържанието на заявлението-декларация и приложените към него писмени доказателства, на 25.09.2025 г. социален работник е отразил върху заявлението, че заявителката не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, тъй като между Република България и Украйна няма спогодба за изплащане на помощи за деца.

След проведен предварителен контрол относно съответствието на заявлението с нормативните изисквания и спазването на нормативно регламентираните срокове, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“- Поморие е издал оспорената Заповед № ЗСПД/Д-А-П/4385 от 03.10.2025 г., с която е отказал исканата помощ по съображения, че не са налице установените в чл. 3, т. 5 от ЗСПД материалноправни предпоставки.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД. Издадена е в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България гражданите имат право на социално подпомагане, а на основание чл. 26, ал. 2 от КРБ чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по Конституцията с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.

Кръгът от лицата с право на семейни помощи за деца е очертан с нормата на чл. 3 от ЗСПД. По отношение на семействата на чужди граждани е въведено с т. 5 на същата норма изискване да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната, както и получаването на такива помощи да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Така предвиденото ограничение не съответства на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, посочени в Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година. Според нормата на чл. 13, т. 2 на същата държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с § 1а от ПЗР на ЗУБ, а с разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия закон изрично е предвидено правото на социално подпомагане на чужденците с предоставена временна закрила. Доколкото семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане (в този смисъл Решение № 3 от 27.06.2013 г. на КС по к. д. № 7/2013 г.), следва да се приеме, че по отношение на лицата- чужди граждани с предоставена закрила по реда на ЗУБ не следва да се прилага ограничението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД.

С нормата на чл.10а от ЗСПД е предвидено отпускане на еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, при условие, че децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Д. Е. и Е. С. са записани съответно в четвърти и в първи клас за учебната 2025/2026 г., живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. На заявителката е предоставена временна закрила по реда на ЗУБ, видно от приложената регистрационна карта на чужденец. При тези данни следва да се приеме, че са налице установените в чл.10а от ЗСПД материалноправни предпоставки за отпускане на поисканата еднократна помощ за покриване част от разходите на семейството в началото на учебната година. Ето защо съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, и следва да бъде отменена, като на основание чл. 173, ал.2 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, административната преписка следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Г. С. с вх. № ЗСПД/ДАП/4385 от 23.09.2025 г., при спазване дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателката направените разноски по делото в размер на 10 лева- заплатена държавна такса за производството. Следва да бъде уважено и искането на пълномощника на същата за присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. Когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като размерът му не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В случая тези предпоставки са налице- осъществена правна помощ от адв. В. П. и постановено позитивно решение за представляваната от него страна, поради което и с оглед своевременно заявеното искане, следва да се определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 400 лева. Разноските за адвокатско възнаграждение следва да се възложат върху юридическото лице Агенция за социално подпомагане, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, поради неоснователно предизвикания от последния правен спор.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-А-П/4385 от 03.10.2025 г., издадена от директора на ДСП- Поморие.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане”- Поморие за произнасяне по заявлението-декларация на Г. С. с вх. № ЗСПД/ДАП/4385 от 23.09.2025 г., при спазване на указанията, дадени с мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на Г. С., гражданка на Украйна, родена на [дата]., с [ЛНЧ], сумата от 10.00 (десет) лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на адв. В. В. П. от АК- София с личен № ********** сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Г. С. в производството по адм.дело № 2081/2025 г. по описа на Административен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

Съдия: