Решение № 260374 от 11.12.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…….../...........12.2020 г. гр. Варна

В И М Е

Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря Христина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията, т.д. № 1812/2019 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от

„Банка ДСК”ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“19, срещу М.М.М. с ЕИК ********** ***, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 44787 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за текущо потребление от 15.11.2017г., ведно със законната лихва върху нея считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 08.01.2019г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от 2726.40 лева, представляваща просрочена договорна лихва съгласно чл.8 от договора за периода 20.05.2018г. – 08.01.2019г.; сумата от 631.83 лева, представляваща неустойка за забава съгласно чл.18.1. и 18.2. от Общите условия към договора за периода 21.04.2018г. – 08.01.2019г. и сумата от 120 лева, представляваща такса разходи при изискуем кредит, съгласно чл.8 от Общите условия, вр. чл.17 от договора и т.5 от Тарифата, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №87/10.01.2019г. по ч.гр.д. №199/2019г. по описа на ВРС.

В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен договор за кредит за текущо потребление от 15.11.2017г. банката е предоставила на ответника кредит в размер на 47000 лева с краен срок за издължаване 15.11.2027г., като всички средства по отпуснатия кредит са усвоени от кредитополучателя на 15.11.2017г. Уговорена е възнаградителна лихва с преференциален лихвен процент в размер на 6.15% годишно (6-месечен СОФИБОР и надбавка в размер на 5.882%) при изпълнение на условията по програма „ДСК Престиж плюс”, като при нарушаване на тези условия, кредитополучателя губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава. Условията за ползване на преференция са кредитополучателят да осигурява по разплащателната си сметка месечни постъпления от работна заплата не по-малко от 1500 лева, закупуване на платежен пакет „ДСК Рау +” и закупуване на Групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит”. Уговорената преференциална лихва е прилагана до 20.03.2018г., когато поради липса на плащания по застраховка „Живот” е отнета отстъпка от 0.3 п.п.

Поради неизпълнение на условието за постъпления от работна заплата, ответникът е загубил правото си да ползва преференциите изцяло и считано от 20.09.2018г. е започнало олихвяване на кредита с лихва в размер на 13.345% (лихвен процент, приложим по стандартни потребителски депозит). По силата на чл.18.1 от Общите условия при забава на плащането на месечната вноска от деня следващ падежната дата, определена в договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Съгласно на чл.18.2 от Общите условия при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. След усвояване на кредита ответникът е заплатил само първите две погасителни вноски на съответната падежна дата. Поради допусната забава в плащанията за период повече от 90 дни, на основание чл. 19.1 от ОУ банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е изпратила Уведомление изх.№ 06-20-03637/30.10.2018г., връчено лично на ответника на 12.11.2018г. На основание чл.8 от ОУ, вр. чл.17 от договора и т.5 от Тарифата, ответникът дължи такса при изискуем кредит в размер на 120 лева. Поради изпадането в забава на ответника ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, която е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, откъдето произтича правния интерес от съдебно установяване на вземането.

В депозирания по реда на чл. 367 ГПК отговор ответникът, чрез назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва факта на сключен между страните договор за кредит. Твърди, че липсват доказателства, че заемната сума е предадена на кредитополучателя в уговорения срок. Оспорва като недоказан факта, че е налице преустановяване на плащането на застраховка „Живот” и превеждането на работна заплата и момента, от който е налице неизпълнение на тези задължения. Поддържа, че задълженията на ответника са погасявани в срок, поради което не е налице обективната предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва твърдяната начална дата на забавата. По отношение на възнаградителната лихва счита, че не е доказано дали лихвеният процент е прилаган съобразно посочената в договора формула и уговорения преференциален лихвен процент, дали е отчетено намаляването на приложимия пазарен лихвен индекс СОФИБОР и по стойностите на какъв пазарен индекс е изчисляван променливият лихвен процент след преустановяване изпълнение на дейностите, свързани с изчисляването и публикуването на СОФИБОР считано от 01.07.2018г. Оспорва дължимостта на възнаградителна и наказателна лихва след 12.11.2018г. - датата на предсрочната изискуемост, ако последната се докаже. Претенцията за такса при изискуемост се оспорва поради липса на просрочие на дълга. Възразява срещу размера на разноските в заповедното производство.

В срока по чл. 372, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която репликира възраженията на ответника, в това число и твърденията за изправността му по договора. Поддържа, че отстъпките от стандартния лихвен процент са предоставени съгласно Условията по кредитна програма „ДСК Престиж плюс”(Приложение 2) – 6.95% по т.1.2.1., намалени с допълнителни отстъпки от 0.5 п.п., тъй като ответникът е служител на дружество – бизнес клиент на банката, чийто служители ползват преференции при кредитиране и 0.3 п.п. поради закупуване на групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит”. Условието за закупуване на застраховка е изпълнено от ответника, за което е издаден сертификат при застрахователна сума 47000 лева с начало на застрахователното покритие 15.11.2017г. и месечно дължима застрахователна премия от 0.037% от застрахователната сума (17.39 лева). Тъй като ответникът не е заплатил дължимата на 15.01.2018г. вноска по застраховката, същата е прекратена, в резултат на което е загубил правото си да ползва лихвената отстъпка от 0.3 п.п. (т.4.1. на стр.6 от Промоционалните условия) и считано от 20.03.2018г. лихвата е увеличена с 0.3%. Поради неизпълнението на условието за ежемесечен превод на работна заплата по разплащателната сметка и преустановяване на постъпления за месечна погасителна вноска за два последователни месеца, съгл. т.8.1.3.3. от Промоционалните условия, ответникът е загубил правото си да ползва лихвените преференции изцяло и считано от 20.09.2018г. по кредита е прилагана лихвата по стандартни кредити за текущо потребление – 13.345% (13.45% съгл. Лихвения бюлетин с отчитане на намалението на СОФИБОР от 0.105%). Освен в посочените случаи лихвеният процент е изменян и при промяна на 6-месечния СОФИБОР в сроковете и при условията, посочени в ОУ - два пъти в годината - на 15.01. и 15.07., съгласно котировката на индекса, обявена два работни дни преди тези дати на интернет страницата на БНБ. Тъй като по решение на УС на БНБ, считано от 01.07.2018г. е преустановено изчисляването и публикуването на справочния индекс СОФИБОР, същият е заместен от Референтен Лихвен Процент, който за Банка ДСК е индикаторът „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години”, също обявяван на интернет страницата на БНБ. Уведомление за замяна на индекса е публикувано на интернет страницата на банката, като непрекъснато се актуализира информация за стойностите на РЛП. Тъй като към 01.07.2018г. РЛП има по-висока стойност от СОФИБОР (0.22%), за да не се ощетяват клиентите, е приложен изравнителен дисконт от 0.057% и по сключените преди 01.07.2018г. договори остава основа на договорната лихва от 0.163%, т.е. замяната на приложимия индекс с друг не се отразява на лихвата по кредита и тя остава непроменена.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа изцяло становището, възраженията и твърденията изложени в отговора. Позовава се на липса на твърдения за датата, на която е преустановено превеждането на работна заплата и за датата на прекратяване на застраховката, за да се извърши преценка дали е основателно прилагането на увеличения лихвен процент. Твърди, че не е изпълнено задължението на кредитодателя по чл.14 от договора и чл.7.3.2. от ОУ да изготви и представи на кредитополучателя актуализиран погасителен план и да го уведоми за новия размер на месечната вноска.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правна квалификация чл.

422, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД. От материалите по приобщеното ч.гр.д. №199/2019г. на ВРС, се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е предявен в хипотезата на чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.

За успешното им провеждане в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на претендираното право, а именно валидно облигационно задължение по договор за кредит, възникването и надлежното упражняване на правото на предсрочна изискуемост, наличието на валидно уговорена мораторна и компенсаторна неустойка, размера на претендираното вземане по отделни пера и изпълнение на задълженията му, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите.

В разглеждания случай между страните не е налице спор, а и от събраните по делото доказателства се установява фактът на сключен между страните договор за кредит за текущо потребление от 15.11.2017г. с краен срок за издължаване 15.11.2027г. за сумата от 47000 лева, платима на 120 месечни вноски, включващи главница и лихва, с падеж 20-то число на месеца съгласно погасителен план.

Съобразно размера на заемната сума и целта за сключването на договора, съдът приема, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.

1 от ДП на ЗЗП, поради което по аргумент от чл.7, ал.3 от ГПК съдът дължи служебно произнасяне за включване в договора на неравноправни клаузи. Същевременно договорът е сключен по време на действие на Закона за потребителския кредит (Обн. ДВ. бр.18 от 5 Март 2010г.), поради което попада в приложното му поле. В рамките на дължимата служебна проверка съдът не констатира при сключване на договора страните да са се отклонили от императивни разпоредби, уреждащи защитата на потребителя.

Договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност и не противоречи изискванията на чл.11, ал.1, на чл.19 и чл.22 от Закона за потребителския кредит. Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е спазена писмената форма, шрифтът на текста е не по - малък от 12, съгласно чл.10 от Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10, съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент - 6.15%, годишния процент на разходите – 7.29% и допускания при изчисляването му, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен план /разбивка на главница и лихви/, както и останалото съдържание по чл.11, ал.1, т.11 до т.26. Погасителният план, както и общите условия са подписани от ответника, респективно са станали част от договорното съдържание.