Присъда № 15 от 10.10.2023, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 299/2023
- Вид
- Присъда № 15
- Подписан
- 10.10.2023
- В сила
- 10.10.2023
- Състав
- Петър Петков Монев, Милена Иванова Хараламбиева, Надя Георгиева Славова
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.74 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ по присъда №15/10.10.2023г. по в.н.ч.х.д. №299/2023г. по описа на Д.кият окръжен съд Производството пред въззивната инстанция е по реда на чл.313 и следващите от гл.ХХI на НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия Х. М. С., с ЕГН ********** от гр.Т., чрез защитника му адв.Н. М. от АК-гр.Д., срещу Присъда №4 от 25.05.2023г. постановена по НЧХД №6 6/2022г. по описа на Районен съд-гр.Т.. Оспорва се законосъобразността и обосноваността на първоинстанционният акт с доводи за неправилност на присъдата и постановяването й при съществени процесуални нарушения. Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия С..
С проверяваната присъда подсъдимият Х. М. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130 ал.I от НК, за това, че на ***г. в гр.Т., в дома на свидетелите Н. А. Р. и Р. А. Р. е причинил лека телесна повреда на тъжителя А. М. Х., с ЕГН ********** от гр.Т., изразяваща се в ****, вследствие и на което е получил - ****, като уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето не опасно за живота на тъжителя, за което му е наложено наказание “Пробация” със следните задължителни пробационни мерки: на основание чл.42а ал.II т.1 от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ - гр.Т., обл.Д., ул.„Й. Й.“ №**** за срок от 6/шест/ месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и на основание чл.42а ал.II т.2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6/шест/ месеца.
На основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимият Х. М. С. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен тъжител А. М. Х., с ЕГН ********** от гр.Т. сумата от 7 000,00/седем хиляди/лева, ведно със законната лихва от ***г., като обезщетение за нанесени с инкриминираното деяние неимуществени вреди.Искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 10 000,00/десет хиляди/лева, като недоказан.На подсъдимият са възложени сторените по делото разноски, държавната такса върху уважената гражданскоправна претенция, както и процесуалните разноски на тъжителя А.
Х..
В законоустановеният 15-дневен срок срещу присъдата е депозирана жалба, която впоследствие е конкретизирана и обоснована с допълнително представено изложение.Защитата оспорва законосъобразността, обосноваността и правилността на атакувания акт.Оплакванията са свързани с твърдяно допуснати множество нарушения на съдопроизводствените правила, обусловили от своя страна неправилно прилагане на материалния 1 закон.Претендира се за отмяна на първоинстанционния акт и признаване на подсъдимия за невиновен в извършването на вмененото престъпление, респективно за отпадане на деликтната отговорност, алтернативно се иска отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от нов съдебен състав пред първа инстанция.
В проведеното пред въззивната инстанция публично съдебно заседание подсъдимия С. редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Н. М. от АК-гр.Д., която пледира жалбата да бъде уважена по аргументите, подробно изложени в същата и допълнително представено изложение към нея.Твърди се, че съдът неправилно е дал вяра единствено на показанията на разпитаните по делото свидетели, които твърдят в своите показания, че той е виновен по повдигнатото му обвинение, без да съобрази, че те като ***на тъжителя са пряко заинтересувани от изхода на делото.Подсъдимият не се съгласява с фактическите изводи на районния съд и в частта, в която не е дал вяра не само на показанията на водения от него свидетел Р., но и на тримата безпристрастни свидетели, в чийто дом е пострадал А. Х..
Повереникът на гражданския ищец и частен тъжител адв.Т.Г. от АКгр.Д. пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване в цялост на първоинстанционната присъда.
С въззивната жалба и допълнението към нея не се иска събиране на доказателства, което напълно се споделя от настоящият съдебен състав.
След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал, становищата и доводите на страните изложени в съдебното заседание пред въззивния съд и тези на подсъдимият С. изложени в жалбите му и след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК, както и при самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото намира, че са налице основания за отмяна изцяло на постановения първоинстанционен съдебен акт, предвид следните констатации и съображения.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
Частният тъжител А. М. Х.и подсъдимият Х. М. С. се познавали отдавна, тъй като са ****и заедно са *** в И. преди години.Подсъдимият и сега *** в И., а тъжителят в Г..На ***г. А. Х. се върнал в гр.Т., за да ползва годишният си отпуск.
На ***г. между ***ч. и ***ч., слязъл на центъра на гр.Т. и отишъл в градината до шадравана.Там срещнал свид.Н.А.Р. от гр.Т..Тъжителят познавал свидетеля при което и намерил, че срещата им следва да се полее.Затова А.Х. купил пластмасова бутилка с бира от 2 литра и седнали на една пейка да си говорят и пият бира.Там пили до около 22.00 часа, след което решили да се преместят и тръгнали към дома на свид.Н.А.Р., за да си допият.По пътя от денонощен магазин взели още бутилки с алкохол и отишли 2 в къщата на Н.Р., където заварили майка му – свид.А.М.А. и брат му – свид.Р.А.Р..
Тримата, тъжителят и приятелите му свид.Н.А.Р. и свид.Р.А.Р. не спирали да употребяват алкохол в една от стаите, а свид.А.М.А. била в съседна стая.
Около ***ч.-***ч. в стаята, където пиели влязъл подсъдимия и без да изрече каквито и да е заканителни реплики се спуснал върху тъжителя и започнал да му нанася удари с юмруци.Съборил го на земята и продължил да го удря.В един момент прекратил побоя над тъжителя и напуснал дома на свидетелите Р. - необезпокояван от домакините.След като подс.М. напуснал дома им, един от свидетелите телефонирал на родителите на тъжителя, които с автомобила си се отправили към дома на свидетелите Р..На една от улиците, в близост до дома на свидетелите Р., управлявайки автомобила си бащата на тъжителя – свид.М.Х.С. осветил с фаровете подсъдимия.Според свид.С. е имало размяна на реплики при което подсъдимия на въпроса му - „ какво стана“ отговорил „ аз какво ти казах, аз ще го убия“.Родителите намерили пред дома на свид.Р. сина си, който непосредствено преди това бил извлечен навън от свидетелите Р. и майка им - свид.А.М.А..Свидетелите С. - майката и бащата на тъжителя, издърпали безпомощния си син в автомобила и се отправили към Центъра за спешна медицинска помощ в гр.Т..Там при вида на тъжителя медиците заявили на родителите му, че случая не е за тях и тъй като са с превоз им препоръчали незабавно да тръгват за гр.Д., където и на тъжителя след извършен преглед е била оказана съответната медицинска помощ.
На следващият ден ***., тъжителят и родителите му посетили полицията, където им били снети обяснения и той бил предупреден по чл.63 от ЗМВР да не се саморазправя с Х. М. С..След това бил освидетелстван и от съдебен медик *** Д. Д., като била издадена съдебно медицинска консултация №***г.За случилото се била образувана полицейска преписка с рег. №***г. по описа на РУ на МВР-гр.Т., администрирана към прокурорска преписка №***г. по описа на Районна прокуратура-гр.Д., ТО-гр.Т., приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 01.09.2022г. с което е прекратено и наказателното производството, поради липса на данни за извършено престъпление от „общ“ характер.
В хода на съдебното производство била назначена и съдебномедицинска експертиза, по която вещото лице *** В.В.Д. изяснил характера на телесната повреда, механизма на възникване на уврежданията, каква е давността на уврежданията и за какво време са отшумели.Според вещото лице така описаните травматични увреждания по отделно и заедно реализират критериите на медикобиологичния признак - болка и страдание.Експертът е посочил, че по делото липсват, каквито и да било данни за настъпили усложнения на соматичното здраве на тъжителя в резултат на причинените травми на ***г. и при наличните данни за тях не може да се очаква те да 3 доведат до усложнения.Вещото лице е посочило също така, че след подобни травми, пълно възстановяване би следвало да настъпи за не повече от около 2 седмици от инцидента. Според експерта видът, характерът и локализацията на описаните увреждания на частния тъжител, позволяват да се направи извод, че са причинени от отделни травматични въздействия, с неголяма травмираща сила, на твърди тъпи предмети, като ударите са не по-малко от три.Вещото лице посочва, че получаването на регистрираните наранявания добре може да се обясни по време и начин съобщен от пострадалия, като заключава, че изтеклия значителен период от време след инцидента не позволява по-детайлно прецизиране на механизма за получаване на уврежданията.
Настоящият съдебен състав намира, че първата инстанция неправилно е приложила материалния закон при постановяване на своя съдебен акт като е приела, че възоснова на установените по делото факти могат да бъдат направени правни изводи относно наличието на вина за подсъдимият С. и по този начин го е признала за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.I от НК.Това е така, защото за въззивният съд остава неясно, възоснова на кои точно събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие писмени и гласни доказателствени средства и писмени доказателства, районният съд е формирал фактическа обстановка, при която е извел своите фактически и правни изводи по делото относно наличие на вина за подс.Х. С..Прави впечатление, че по делото липсват доказателства, от които да се изведе възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.В резултат на извършената въззивна проверка, настоящият съд прие фактическа обстановка, която е различна от възприетата от първия съд и която почива само и единствено на събраните по делото доказателства.
При това положение, настоящият въззивен състав намира за установено от фактическа страна, следното:
Подсъдимият Х. М. С. и частният тъжител А.М.Х. се познавали отдавна, тъй като са *** и са *** заедно в И..Докато са били там от дома на подс.С. е изчезнала голяма сума пари, за което той обвинявал тъжителя.Подсъдимият и сега живеел и *** в И., а тъжителят в Г.. На ***г. А.Х. се върнал в гр.Т., за да ползва годишният си отпуск.Около ***ч. на ***г. слязъл на центъра на гр.Т. и отишъл в градината до шадравана, където срещнал свид.Н.А.Р. и решили да се почерпят с алкохол.Затова А.Х. купил пластмасова бутилка с бира от 2 литра и седнали на една пейка да си говорят и пият бира.След като изпили до около *** часа значително количество алкохол – бира и концентрат, решили да се преместят и тръгнали към дома на свид.Н.А.Р., за да си допият.По пътя от денонощен магазин взели още бутилки с алкохол и отишли в къщата на Н.Р., където заварили *** му – свид.А.М.А. и ***му – свид.Р.А.Р..
Тримата мъже продължили да употребяват големи количества алкохол в една от стаите, а свид.А.М.А. била в съседна стая, откъдето им приготвяла 4 храна и напитки-кафе и безалкохолни.
Около ***ч. свид.А.М.А., която приготвяла кафе за синовете си и госта им чула силен шум от падане или както тя самата го е описала пред първоинстанционния съд – „лумбур, лумбур“ и „тупурдия“ от стаята, където се черпели.Веднага влязла и видяла тъжителя А.Х./посочила го в съдебната зала/ паднал до печката, като от джоба му стърчала бутилка с ракия.Свид.Н.Р. спял на едното легло, а другият й ***– свид.Р. Р. бил на двора във външна им тоалетна.Според нея никой друг не е влизал в къщата или двора им през тази нощ.Запитана дали подсъдимия е бил в дома им, тя заявява категорично, че не го познава и не го е виждала никога. Свид.А. А. вдигнала тъжителя от пода и го извела от дома си, след което се обадила по телефона на *** му, като им казала да отиват и да си го прибират.
*** на тъжителя-свид.М.Х.С., твърди, че на една от улиците, в близост до дома на свидетелите Р., управлявайки автомобила си осветил с фаровете подсъдимия.Според свид.С. е имало размяна на реплики при което подсъдимия на въпроса му - „ какво стана“ отговорил „аз какво ти казах, аз ще го убия“.Това се опровергава от свид.Р.Р., който твърди, че през цялата вечер са били заедно в дома на подс.С..