Решение № 7067 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7067 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110151983 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

17.04.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесет и шести март две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №51983 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124, ал.1, вр. чл.439 от ГПК.

Образувано е във връзка с постъпила по подсъдност от РС- гр.Видин искова молба от 1

В. Г. П., срещу „..“ АД, ЕИК:.., със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. .., представлявано от Цв. . и ..- Изп. директори и срещу НАП, със седалище: гр.София, бул. „...“ №52, за признаване за установено недължимостта на парични суми, съгласно Изпълнителен лист от 23.01.2012г., издаден по ч.гр.д. №2842/2011г. на РС- гр.Видин, 8 състав и Изпълнителен лист от 28.11.2011г., издаден по ч.гр.д. №2843/2011г. на РС- гр.Видин, и двата в полза на „..“ АД срещу ЕТ „..- В. П.“, БУЛСТАТ:..., със седалище и адрес на управление: гр.Видин, ул. „..“ №.., по сключени договори за банков кредит и за кредитна карта, по които е образувано изп. д. №724/2012г. на ЧСИ .., рег. №724 в КЧСИ, район на действие: ОСгр.Видин. Твърди се, че спрямо ЕТ- длъжник е открито производство по несъстоятелност с решение от 12.02.2020г. по т.д. №9/2020г. на ОС- гр.Видин, което е прекратено на 09.09.2021г. и е заличен търговеца, поради което на осн. чл.739, ал.1 от ТЗ, непогасените дългове на фирмата на ЕТ се явяват погасени на това основание. Посочва се, че съд. изпълнител продължава изпълнението по образуваното изп. дело, с което се обосновава правният интерес от иска. Претендира присъждане на разноски.

С отговор на искова молба в срок от отв. банка, чрез адв.В. П. от САК, се оспорва предявения иск, като неоснователен. Посочва се, че банката е предявила вземанията си срещу ЕТ в производството по несъстоятелност на ОС- гр.Видин и са признати с решението, поради което разпоредбата на чл.739, ал.1 от ТЗ не намира приложение в случая и дългът е лична отговорност на ФЛ, с оглед неправосубектността на ЕТ.

С отговор на искова молба от отв. НАП, чрез юрк. Л. .., се оспорва иска като проц. недопустим спрямо проходната администрация, доколкото последната е присъединена по изп. дело, образувано от отв. банка. Посочено е, че след заличаването на търговеца, публичните му задължения са отписани от неговата данъчно- осигурителна сметка и към момента няма публични задължения. Иска се прекратяване на производството по отношение на НАП.

С Определение от 16.01.2026г., влязло в закона сила на 17.02.2026г., е върната исковата молба, предявена от ищеца в частта й, срещу отв. „..“ АД, за горницата над следните суми: сума от 3 683,84 лв. - главница, сума от 992,37 лв.-мораторна лихва, сума от общо 373,81 лв.- разноски, съгласно изпълнителен лист по ч.гр.д. №2842/2011г. на РС- гр.Видин, 8 състав и сума от 4 316,23 евро- главница, сума от 340,61 евро- мораторна лихва, сума от общо 595,40 лв.- разноски, съгласно изпълнителен лист по ч.гр.д. №2843/2011г. на РС- гр.Видин, до пълно предявения им размер от 17 858,96 лв., както и в частта й срещу отв. НАП, за сумата от 10 000 лв., като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото в тази му част.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за основателен, поради следните съображения:

Изискани са за послужване от РС- гр.Видин ч.гр.д. №2842/2011г. на РС- гр.Видин, 8 състав и ч.гр.д. №2843/2011г. на РС- гр.Видин, от които са запазени издадени Заповеди за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК в полза на „..“ АД срещу ЕТ „..- В. П.“, за непогасени задължения за главница и лихви по съотв. Договор за кредитна карта №2/09.01.2009г. и по Договор за банков кредит №23/03.08.2007г.

Служебно е изискана справка по изп. д. №784/2012г. на ЧСИ .., рег. №724 в КЧСИ, район на действие: ОС- гр.Видин, видно от която е налице образувано на 01.10.2012г. изп. дело с горния номер въз основа на Изпълнителен лист от 28.12.2011г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №2843/2011г. на РС- гр.Видин и на Изпълнителен лист от 23.01.2011г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №2842/2011г. на РС- гр.Видин, с взискател „..“ АД срещу длъжника В. Г. П., което е спряно на основание обезпечителна заповед, издадена по гр.д. №2878/2024г. на РСгр.Видин, 5 състав.

2

Изискано е за послужване д.н. №9/2020г. на ОС- гр.Видин, по което по молба на ЕТ „..В. П.“ е постановено на 12.03.2020г. решение по чл.632, ал.1, вр. чл.710 от ТЗ, с което е обявена неплатежоспособността на ЕТ „..- В. П.“, с начална дата- 13.03.2019г., открито е производство по несъстоятелност, търговецът е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на търговеца и е наложена обща възбрана и запор върху имуществото му, като съд. производство е спряно с указание към длъжника и кредиторите му за възобновяването му в 1- годишен срок от вписване на решението, при установено наличие на достатъчно имущество или депозиране по сметка на ОС- гр.Видин на сума, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лв.

С Определение №82/09.09.2021г. производството по несъстоятелност е прекратено и постановено заличаването от Търг. регистър на ЕТ „..- В. П.“, надлежно вписано.

Правните изводи на съда са следните:

На осн. чл.439 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуването на задължението, основавайки се на факти, настъпили само след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предметът на предявен отрицателен установителен иск за дължимостта на суми, за които е издаден изпълнителен лист, са сумите по издадения изпълнителен лист, независимо от акцесорния или самостоятелния им характер. Защитата на длъжника по този ред може да се основава само на конкр. факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правен интерес за длъжника по изпълнението да оспори по исков ред изпълнението е наличието на висящ изпълнителен процес срещу него за събиране на вземане по изпълнителния лист. Чрез искът по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на изпълняемо вземане и съотв. материално- правната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Надлежен ответник по иска е кредиторът по изпълнителния лист, респ. лицето, което е встъпило в правата му.

Съгласно т.1 от ТР №2/2018г. по т.д. №2/2018г. на ТК на ВКС, при постановяване на решение по чл.632, ал.1 от ТЗ длъжникът е във възможно най- тежкото икономическо положение, тъй като липсва маса на несъстоятелност или секвестируемото имущество на длъжника по стойност е по- малко от размера на началните разноски за развитие на производството, които са с привилегия по чл.722, ал.1, т.3 от ТЗ. В този случай е безпредметно провеждането на процедура по предявяване и приемане на вземанията, тъй като имущественото състояние на длъжника не позволява кредиторите да бъдат удовлетворени, дори и да бъдат установени. Непровеждането на фазата на предявяване и приемане на вземанията в случая е следствие на очертаното икономическо състояние на длъжника. Непредявяването на вземанията, по смисъла на чл.739, ал.1 от ТЗ, може да се дължи на обективен факт– на икономическото състояние на длъжника, което прави безпредметно предявяването на вземанията, какъвто е и случаят на начална липса на маса на несъстоятелност по смисъла на чл.632, ал.1 от ТЗ. Кредиторът има интерес от предплащането на разноските за развитие на производството по несъстоятелност при наличие на имуществени права, с които длъжникът се е разпоредил и които могат да бъдат предмет на исковете по чл.649, ал.1 от ТЗ с цел удовлетворяване на кредиторите чрез връщане на имущество в масата на несъстоятелност. Интерес от авансиране на разноските ще е налице и в хипотеза на налично имущество, което не е парични средства, в който случай е необходимо да се предплатят разноските по осребряването му. Ако изначално липсва имущество, формиращо масата на несъстоятелност, както и възможност за нейното попълване, отричане приложението на чл.739, ал.1 от ТЗ в хипотеза на чл.632, ал.4 вр. ал.1 от ТЗ означава да се узакони възможността кредиторите да могат да търсят изпълнение на вземания, възникнали до приключване на производството по несъстоятелност, въз основа на новопридобито от длъжник – ЕТ имущество, което противоречи на универсалния характер на производството по несъстоятелност, както и създава дуалистичен режим по отношение 3 на длъжниците в зависимост от правноорганизационната им форма- ЮЛ или ЕТ. С оглед на гореизложеното, ВКС е приел, че когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл.632, ал.4 от ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл.739, ал.1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника. ВКС посочва също така, че ЕТ, като ФЛ е предприемач по смисъла на Директива (ЕС) 2019/1023 на ЕП и Съвета от 20.06.2019г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаване на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132. С чл.21 от посочената директива, се посочва в горното тълк. решение, че е утвърдена „културата на спасяване“ в ЕС, съгласно която производството по несъстоятелност следва да доведе до пълно опрощаване на дълга на предприемачите след максимален период от 3 год., като националното законодателство не може да бъде тълкувано в разрез с постановките й.

В случая процесните вземания са възникнали преди приключване на производството по несъстоятелност и са възложени в тежест на ЕТ „..- В. П.“, впоследствие заличен като търговец от Търг. регистър. ЕТ не притежава отделна правосубектност, но с оглед постановеното тълк. решение на ВКС не следва да се прави разграничение в приложимия режим по отношение на непредявените вземания в производството по несъстоятелност с оглед на правноорганизационната форма на несъстоятелния търговец- ЮЛ или ЕТ. Поради това подадената молба от отв. банка от 19.08.2020г. п о д.н. №9/2020г. на ОС- гр.Видин, /стр.47/, за предявяване на вземанията по двата горепосочените изпълнителни листове, не следва да се взема предвид, доколкото фаза на предявяване и приемане на вземанията в производството по несъстоятелност не е проведена, с оглед постановено решение по реда на чл.632, ал.1 от ТЗ и впоследствие заличаване на несъстоятелния търговец от Търг. регистър на осн. чл.632, ал.4 от ТЗ. С прекратяването на производството по несъстоятелност се погасяват всички непредявени, неупражнени и неудовлетворени в производството по несъстоятелност вземания. С оглед на горното исковата претенция се явява основателна и ищецът- ФЛ не дължи изпълнение на присъдените в тежест на заличения ЕТ суми по горните изпълнителни листове, издадени от РС- гр.Видин, на осн. чл.739, ал.1 от ТЗ.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в тежест на ответника за заплатена от ищеца държ. такса по сметка на РС- гр.Видин от 1 114,36 лв.