Решение № 506 от 11.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Варна , 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20203100503223 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Образувано е по две жалби:

1.Въззивна жалба вх.№ 41383/26.06.2020г. от М. Й. М., чрез пълномощник срещу Решение № 2354 от 15.06.2020г. постановено по гр.д.№ 17549/ 2019г. по описа на ВРС, 24 св., В ЧАСТТА, с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от М. Й. М., ЕГН **********, с. Детелина, община Долни Чифлик, Област Варна срещу Д.П.-Я., в качеството на частен съдебен изпълнител, рег. № 711 с район на действие Окръжен съд – Варна, *** искове, както следва:

- за заплащане на сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно проведено принудително изпълнение, изразяващо се в налагане на възбрана върху единственото му жилище, представляващо дворно място с площ от 840 кв.м. в с. Детелина, общ. Долни чифлик, причинили стрес, неудобства и влошаване на здравословното състояние от намиране на средства за осуетяване на публичната продан на единственото жилище, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 74 ЗЧСИ.

- за заплащане на сумата от 120 /сто и двадесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, в резултат на незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20127110400979, изразяващо се в събиране на несеквестируема част от получавано възнаграждение от „ОДЕСОССТРОЙ” ООД за труд за месец октомври 2014г., поради погасяване на вземането по давност, на осн. чл. 74 ЗЧСИ.

- за заплащане на сумата от 1 259, 98 лв. /хиляда двеста петдесет и девет лева и 1 деветдесет и осем ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, в резултат на незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20127110400979, изразяващо се в събиране на несеквестируема част от получавано възнаграждение за труд за периода от 01.11.2017г. до месец октомври 2018г. от работодателя „ТРЕЙС СТРОЙ” ЕООД със сегашно наименование „БРАНАКС” ЕООД, на осн. чл. 74 ЗЧСИ.

- за заплащане на сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - стрес, неудобства и влошаване на здравословното състояние, в резултат на незаконосъобразно преведено принудително изпълнение, за събиране на несеквестируема част от получено възнаграждение за труд, за времето от месец октомври 2014г. до месец октомври 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 74 ЗЧСИ.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъде уважени , като основателни и доказани. Излагат се твърдения, че при формиране на изводите си съда неправилно е кредитирал показанията на свидетелите по делото .Неправилно е приел, че с обсъдената и приета по делото декларация на ищеца, същия се е съгласил с това да му бъдат правени удръжки , доколкото отказа от закрила на несеквестируемия доход е недействителен. Твърди се, че по делото са доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на проведеното принудително изпълнение.

Претендира присъждане разноски по чл. 38 от ЗА.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от ответната по жалбата страна, чрез процесуалния и представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Моли за потвърждаване на решението и присъждане на

2. Въззивна жалба вх.№ 44046/07.07.2020г. от ЧСИ Д.П. Я., чрез пълномощник срещу Решение № 2354 от 15.06.2020г. постановено по гр.д.№ 17549/ 2019г. по описа на ВРС, 24 св., В ЧАССТА, С КОЯТО СЪДЪТ Е ОСЪЖДИЛ Д.П.-Я., в качеството на частен съдебен изпълнител, рег. № 711 с район на действие Окръжен съд – Варна, *** ДА ЗАПЛАТИ на М.

Й. М., ЕГН **********, с. Детелина, община Долни Чифлик, Област Варна сумата от 1 788, 04 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и осем лева и четири ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, в резултат на незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20127110400979, изразяващо се в събиране на несеквестируема част от получавано възнаграждение за труд, както следва: 810 лв., събрана за периода от месец ноември 2014г. до месец март 2015г. от работодателя „ОДЕСОССТРОЙ” ООД и 978, 04 лв. за периода от месец март 2017г. до 30.10.2017г. от работодателя „ТРЕЙС СТРОЙ” ЕООД със сегашно наименование „БРАНАКС” ЕООД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 74 ЗЧСИ.

Изложени са твърдения, че ЧСИ няма задължения да определя точния размер на удръжките по запора при положение, че работодателя е приел същия за изпълнение.

Позовава се на разпоредбите на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.т.13. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго с което иска да бъде отхвърлен.

2

Претендира присъждане на разноски.

В срок – ответната по жалбата страна е депозирала отговор, в който оспорва същата като неоснователна . Претендира се отхвърляне на същата и присъждане на разноски- по чл.

38 ЗА.

В съдебно заседание M. M., чрез процесуален представител с писмена молба поддържа жалбата, оспорва жалбата на насрещната страна моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него част , да се потвърди в обжалваната от насрещната страна част и да му се присъдят направените разноски.

В съдебно заседание Д. П. –Я.,чрез процесуалния си представител, с писмена молба, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да й се присъдят направените по делото разноски. Претендира отмяна на решението в обжалваната от нея част и постановяване на решение, с което иска на ищеца да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството по делото е образувано по предявени от М.М. срещу Д.П.-Я., в качеството на частен съдебен изпълнител, рег. № 711 с район на действие Окръжен съд – Варна, искове с правно осн. чл. 74 ЗЧСИ за заплащане на сумата от 3 168,02 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, в резултат на незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20127110400979, изразяващо се в събиране на несеквестируема част от получавано възнаграждение за труд, както следва: сумата от 930 лв. от „ОДЕСОССТРОЙ” ООД за периода от месец октомври 2014г. до месец март 2015г. /вкл./ и 2 238, 02 лв. от „ТРЕЙС СТРОЙ” ЕООД за времето от месец март 2017г. до месец октомври 2018г. /вкл./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и за заплащане на сумата от 3 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно проведено принудително изпълнение, изразяващо се в налагане на възбрана върху единственото му жилище, представляващо дворно място с площ от 840 кв.м. в с. Детелина, общ. Долни чифлик, причинили стрес, неудобства и влошаване на здравословното състояние от намиране на средства за осуетяване на публичната продан на единственото жилище, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и за заплащане на и сумата от 3 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди - стрес, неудобства и влошаване на здравословното състояние, в резултат на незаконосъобразно преведено принудително изпълнение за събиране на несеквестируема част от получено възнаграждение за труд, за 3 времето от месец октомври 2014г. до месец октомври 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът М.М. твърди, че по заявление на „ОББ” АД и във връзка с теглен от него кредит е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 12999/2012г. на ВРС, с който е осъден да заплати в полза на банката суми, представляващи главница, обезщетение за забава и разноски, произтичащи от договор за кредит.Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително производство по изп. дело № 20127110400979 по описа на ЧСИ Д.П. – Я..Твърди , че в хода на предприето изпълнение, ответникът е извършил незаконосъобразни изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на възбрана върху единственото жилище на длъжника по изпълнението и събиране на несеквестируема част в размер на 3 168, 02 лв. от възнаграждение за труд за времето от месец октомври 2014г. до месец октомври 2018г., от което са произтекли имуществени и неимуществени вреди, причинили, стрес, неудобства и влошаване на здравословното състояние, намиращи се в причинно – следствена връзка с незаконосъобразното принудително изпълнение.

Ответникът Д.П. – Я., чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове по основание и размер с твърдения, че от проведеното принудително изпълнение, не са настъпили вреди, намиращи се в причинно – следствена връзка с незаконосъобразни изпълнителни действия.Не оспорва , че по молба на взискателя „ОББ“ АД и въз основа на представения изпълнителен лист, на 27.09.2012г. е образувано изпълнително производство по изп. дело № 20127110400979 по описа на ЧСИ Д.П. – Я..На длъжника е връчено ПДИ , като ответникът – длъжник се явил в кантората на съдебния изпълнител и заявил, че ще погасява дълга доброволно, заплащайки месечно сумата от по 100 лв.Внесена била единствено сумата от 150 лв.,като след месец ноември 2012г. длъжникът е преустановил плащанията.По молба на взискателя и предвид спиране на плащанията, съдебният изпълнител е предприел действия по обезпечаване на изпълнението, налагайки възбрана върху собствен на М.М. недвижим имот, вписана в СВ на 25.04.2013г., а длъжникът уведомен на 06.06.2013г.Твърди , че това е допустимо изпълнително действие, което не е несъвместимо с несеквестируемостта. Действия по осребряване на несеквестируемото жилище на длъжника не са предприети, поради което се поддържа, че неимуществени вреди за длъжника по изпълнението не са настъпили. По молба на взискателя е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „ОДЕСОССТРОЙ” ООД,като запорно съобщение до работодателя получено на 16.08.2013г. и „ТРЕЙС СТРОЙ” ЕООД. Излага се, че за запорните съобщения работодателите са уведомени надлежно, като в качеството им на третото задължено лице,са заявило, че ще правят месечни удръжки по правилата на чл. 446 ГПК. За времето от 16.08.2013г. до деня на прекратяване на трудовото правоотношение – 09.04.2015г., „ОДЕСОССТРОЙ” ООД е превеждал по изпълнителното дело месечни удръжки от трудовото правоотношение.На 07.01.2016г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „ОДЕСОССТРОЙ” ООД, който е уведомил съдебния изпълнител, че трудовото правоотношение с длъжника е прекратено на 04.01.2016г., поради което удръжки от трудовото правоотношение, не следва да бъдат правени. За времето от 05.04.2017г. до 02.03.2018г. работодателят „ТРЕЙС СТРОЙ” ЕООД, е извършвал удръжки от трудовото възнаграждение.На 02.03.2018г. съдебният изпълнителен е уведомен, че длъжникът по изпълнението получава трудово възнаграждение под минималната работна заплата, което е основание да се преустанови извършването на удръжки от него. Работодателят е уведомил съдебният изпълнител, че по молба на работника, „ТРЕЙС СТРОЙ” ЕООД ще продължи да удържа месечно сумата от 100 лв. за погасяване на задълженията по изпълнителното производство.