Решение № 499 от 26.09.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 918/2023
- Вид
- Решение № 499
- Подписан
- 26.09.2024
- Състав
- Еманоел Вардаров
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.155 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.111 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 ал.1 т.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.20 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.252 · Наказателен кодекс
- чл.252 ал.2 пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.26 · Наказателен кодекс
- чл.321 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.93 т.7 · Наказателен кодекс
- чл.22 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.335 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.68 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 499 гр. Велико Търново, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева в присъствието на прокурора И. Р. Б. като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №
20234100100918 по описа за 2023 година
Предявени искове по чл.4 ввр. чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ; чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Г. Н. А.(чрез адв.Й. Цв.Й. от ВТАК, адв.В.Коева от ВТАК и адв.Л.Владова от ВТАК) твърди в исковата молба, че с Постановление от 22.10.2010г. на ВТОП срещу Г. Н. А. и още четири лица е било образувано ДП№38/2010г. по описа на ОСО-ВТОП, за извършени престъпления по чл.252 ал.2 пр.2, вр.ал.1, вр.чл.26 и чл.20 ал.2 от НК и по чл.253 ал.4, вр.ал.З т. 1 и т.2, вр.ал.2 и ал. 1 от НК. На 18.04.2011г. по отношение на ищеца А. и другите лица, били проведени шумни специализирани акции, с участието на въоръжени лица от ГД „БОП” по претърсване и изземване. С постановление от 21.04.2011г. ищецът А. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.252 ал.2 пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, за това, че в съучастие с други четири лица извършвал без съответно разрешение банкови сделки, като предоставял парични заеми на множество лица и от това получил значителни неправомерни доходи. Наложена му била и мярка по чл.68 от НПК - „Забрана да напуска пределите на Р.България“. Впоследствие, с оглед разследване на извършено престъпление по чл.321 от НК, ДП№38/2010г. по описа на ОСО-ВТОП е било изпратено по компетентност на Специализирана прокуратура, където е образувано с №6/2013г. на СО-СП, пр.преписка№772/2012г. на Специализирана прокуратура. С Постановление от 30.07.2014г. по ДП№6/2013г. на СО-СП ищецът А. бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.321 ал.З, пр.2 т.2, вр.ал.2 от НК и по чл.252 ал.2 пр.2, вр.ал.1 пр.1, вр.чл.20 ал.2 от НК. С обвинителен акт от 07.10.2014г. по ДП№6/2013г. на СО-СП, пр.преписка№772/2012г. на Специализираната прокуратура на ищеца са повдигнати обвинения: -за участие в организирана престъпна група в периода през 2005г. до 21.04.2011г., представляваща структурирано трайно 1 сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано престъпления по чл.252 от НК извършване на банкови сделки по занятие без съответно разрешение - престъпление по чл. 321 ал.3 т.2, вр. ал.2 от НК; -за това, че в периода през 2005г. до 21.04.2011г. като съизвършител, в съучастие с още три лица извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква разрешение, като предоставил парични кредити на обща стойност 1136990.00лв. на 73 конкретно посочени физически лица и от тази дейност получил значителни неправомерни доходи в общ размер 777109.00лв. - престъпление по чл. 252 ал.2 пр.2 вр. ал.1 пр.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК. Въз основа на обвинителния акт е образувано НОХД№1400/2014г. по описа на СНС. С присъда от 28.11.2018г. по НОХД№1400/2014г. на СпНС А. и останалите подсъдими са признати за невинни да са участвали в организирана престъпна група и са оправдани по обвинението за престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК. С присъдата А. е признат за невинен и оправдан и по обвинението по чл.252 ал.2 пр.2 вр. ал.1 пр.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК в частта за предоставени кредити над 101800.00лв. и получени неправомерни доходи над 135 140.41лв., както и за периода от неустановена дата през 2005г. до 2006г. и от 01.01.20Юг. до 21.04.2011г., както и за това, че в периода 2007г. - 2009г. отпуснал кредити на изрично посочени 66 физически лица. Признат е за виновен по обвинението за извършване на престъпление по чл. 252 ал.2 пр.2 вр. ал.1 пр.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.55 от НК за предоставени кредити по отношение на 8 физически лица и получени значителни неправомерни доходи в размер на 135140.41лв. и е осъден на три години лишаване от свобода - условно и 4000.00лв. глоба. Присъдата на СпНС е обжалвана от подсъдимите, в това число от ищецът А., само в осъдителната и част. Против присъдата не е подаден протест от прокурора. По жалбите е образувано ВНОХД№115/2019 г. на Апелативен специализиран наказателен съд /АСпНС/. С Решение№260004/03.11,2020г. по това дело съдът отменил присъдата от 28.11.2018г. , постановена по НОХД№1400/2014г. на СпНС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СпНС.
Присъдата е отменена изцяло, в нарушение разпоредбата на чл.335 ал.4 от НПК(въззивният съд не може да отмени оправдателна присъда, при липса на протест на прокурора или частния обвинител).
Съобразно решението на АСпНС разглеждането на делото е продължено от СГС-СпНС закрит по НОХД3266/2020г. и спряно до произнасяне по направено пред СЕС преюдициално запитване по приложението на нормата на чл.252 от НК. В конкретния случай следва да се обърне особено внимание, че на 16.11.2023г. Съдът на ЕС постанови решение по дело С-427/22, съобразно което деянието, в което е обвинен А. не представлява банкова дейност, респ. не е престъпление.
Доколкото отмяната на присъдата е предизвикана само от подсъдимите лица, е в сила забраната за влошаване на положението им - reformatio in pejus, т.е. преклудирана била възможността подсъдимите да бъдат осъдени за деяния, за които са оправдани. В този смисъл са разпоредбите на чл.4 т.1 от Седми протокол към КЗПЧОС, както и чл.14 т.7 от Международния пакт за граждански и политически права. Присъдата на първоинстанционния съд в оправдателната и част, не била протестирана от прокурора и в тази част тя влязла в сила на 13.12.2018г., предвид чл.412 ал.2 т.3 от НПК. Това давало основание на ищеца А. да търси обезщетение за претърпени вреди вследствие неоснователните обвинения. Предявява иск в 5-годишния давностен срок, считано от датата на влизане в сила на присъдата в оправдателната и част и за да се избегне риска да бъдат погасени по давност част от претърпените от ищеца вреди от незаконните обвинения/настъпили до оправдаването му през 2018г./. Твърди, че бил лишен от възможността да търси обезщетение за тях на по-късен етап, дори при пълното си оправдаване, тъй като давностният срок вече ще е изтекъл.
Това особено важало за обвинението по чл.321 от НК, което е за самостоятелно престъпление.
Съобразно изложеното, ищецът счита, че бил незаконно обвинен в извършване на престъпления по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК и по чл. 252 ал.2 пр.2 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.20 ал.2 от НК в частта за 2 предоставени кредити над 101800.00лв. и получени неправомерни доходи над 135140.41лв., както и за периода от неустановена дата през 2005г. до 200бг. и от 01.01.2010г. до 21.04.2011г., както и за това, че в периода: 2007г.-2009г. отпуснал кредити на изрично посочени 66 физически лица.
Вследствие на незаконните обвинения ищецът е претърпял и продължава да търпи значителни неимуществени вреди. Незаконните обвинения му причинили множество негативни преживявания - стрес, притеснения, безпокойство, неудобства, унижение и нанесли сериозни негативни последици в неговия личен и социален живот, върху емоционалното му, психическо и здравословно състояние. Престъпленията, за извършване на които ищецът бил обвинен и впоследствие оправдан, са „тежки“ по смисъла на чл.93 т.7 от НК и за тях са предвидени сериозни наказания - „лишаване от свобода” от 5г. до 15г. за престъплението по чл.321 от НК и „лишаване от свобода” от 5г. до Юг. за престъплението по чл.252 от НК, „глоба“ от 5000 до 10000 лв., с възможност за постановяване на конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
Вследствие образуваното против доверителя ми досъдебно производство, по отношение на него е започнало административно производство по ЗОПДИППД(отм.), като по искане на КУИППД са наложени обезпечителни мерки - запори и възбрани на цялото му имущество. Против ищеца, по искане на прокуратурата започнала и данъчна ревизия, по която също са наложени обезпечителни мерки. След проведените шумни акции спрямо ищеца и другите обвиняеми, образуваното наказателно производство станало известно в общественото пространство, било разгласено в медиите и предизвикало голям обществен интерес. Обвиненията, свързани с участие в организирана престъпна група и за предоставяне на парични кредити, с реализиране на неправомерни доходи на значителна стойност, създали изключително негативна представа за ищеца, като опасен престъпник. Компрометирали авторитета му пред приятели, познати и съграждани, в семейството, което създало негативно отношение и недоверие спрямо него. Явна проява на такова отношение били ограничените контакти с него, получавани откази да бъде взет на работа в период, когато търсел такава и т.н. Наказателното производство продължило повече от седем години, считано от привличането му като обвиняем за престъплението по чл.252 от НК и повече от четири години - за престъплението по чл.321 от НК. Продължаващото извън разумния срок наказателно производство създавало напрежение в семейството. Особено тежко се отразило на баща на А., чието здравословно състояние се влошило и скоро починал, без да дочака синът му да бъде оправдан. Toва рефлектирало върху психическото състояние на ищеца А., който се притеснявал и страдал, че близките му били принудени да преживяват негативите от воденото против него наказателно производство. Постепенно ищецът се затворил в себе си, изпитвал срам и неудобство от опетнената си репутация, чувство за унижение, безпомощност и несигурност в бъдещето. Страдал от безсъние, много често бил нервен и раздразнителен. Вследствие наказателното производство започнал често да вдига високо кръвно налягане, изпитвал стягане в гърдите и недостиг на въздух, като след извършени прегледи и консултации бил диагностициран със заболяване „Хипертонично сърце без/застойна/ сърдечна недостатъчност“ и се наложило да пие медикаменти и това довело до невъзможността му да се явява в съдебни заседания.
Първоначално са предявени искове по чл.4 ввр. чл.2 ал.1 т.1, т.3 от ЗОДОВ, чл.86 от ЗЗД, за: сумата 150000.00лв., представляваща иск за обезщетение за неимуществени вреди поради незаконни обвинения в извършване на престъпления от общ характер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2018г.(влизане в сила на постановената Присъда от 28.11.2018г. по НОХД№1400/2014г. на СпНС в оправдателната и част по обвинението по чл.321 ал.3 т.2 ввр. ал.2 от НК и по обвинението по чл.252 ал.2 пр.II ввр. ал.1 пр.I ввр. чл.20 ал.2 от НК) до 3 окончателното и изплащане. По образуваното и присъединено към гр.дело№918/2023г. на ВТОС – гр.дело№262/2024г. на ВТОС са предявени искове от страна на Г. Н. А. против Прокуратура на Р.България по чл.4 ввр. чл.2 ал.1 т.1, т.3 от ЗОДОВ, чл.86 от ЗЗД, за: сумата 200000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, поради незаконни обвинения в извършване на престъпления от общ характер, ведно със законната лихва върху върху тази сума, считано от 09.03.2024г.(влизане в сила на постановената Присъда от 22.02.2014г. по НОХД№3266/2020г. на СГС(СпНС-закрит) по обвинението по чл.321 ал.3 т.2 ввр. ал.2 от НК и по обвинението по чл.252 ал.2 пр.II ввр. ал.1 пр.I ввр. чл.20 ал.2 от НК до окончателното и изплащане; сумата 2100.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди(заплатено адв.възнаграждение за правна помощ в наказателното производство), поради незаконни обвинения в извършване на престъпления от общ характер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2024г.
(влизане в сила на постановената Присъда от 22.02.2014г. по НОХД№3266/2020г. на СГС(СпНСзакрит) по обвинението по чл.321 ал.3 т.2 ввр. ал.2 от НК и по обвинението по чл.252 ал.2 пр.II ввр. ал.1 пр.I ввр. чл.20 ал.2 от НК до окончателното и изплащане; сумата 9000.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди(пътни разходи), поради незаконни обвинения в извършване на престъпления от общ характер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2024г.
(влизане в сила на постановената Присъда от 22.02.2014г. по НОХД№3266/2020г. на СГС(СпНСзакрит) по обвинението по чл.321 ал.3 т.2 ввр. ал.2 от НК и по обвинението по чл.252 ал.2 пр.II ввр. ал.1 пр.I ввр. чл.20 ал.2 от НК до окончателното и изплащане. Претендират се направените по делото разноски. В съдебни заседания се поддържат предявените искове.