Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 135 от 27.01.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9786/2021
Вид
Решение № 135
Подписан
27.01.2022
В сила
10.03.2022
Състав
Любомир Василев, Десислава Александрова Алексиева, Калина Анастасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. София, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело № 20211100509786 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК .

В. гр.д. №9786/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на КР. Д. Б. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20106321 от 27.04.2021 г постановено по гр.д.

№23384/20 г на СРС , 78 състав , в частта , с която по искове на Т. П. ЮР. , гражданка на Руската федерация , родена на ********** г с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД във вр.чл.44 ЗЗД е признато за установено спрямо въззивника , че пълномощно №15-348 от 29.06.2015 г на С.Н.К. – нотариус в гр.Москва , както и договор от 15.09.2015 г за прехвърляне на дружествени дялове в „П.“ ЕООД между ищцата и Б. са нищожни поради липса на съгласие .

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/. Исковата молба е подписана от адв.Т. като няма данни , че пълномощното е подписано от ищцата и последната иска да се води настоящото дело . Ю. не е оттеглила процесното пълномощно , то е надлежно подписано от нея пред руския нотариус и трябва да се иска експертиза за подписа на нотариуса . Руският нотариус е опровергал твърденията на адв.Т. , а адв.Т. и К.Й. от 2009 г не знаят къде живее Ю. . Ю. не знае български език и не може да участва при заверка на пълномощно през 2009 г пред български нотариус и валидността на пълномощното е изтекла.

Въззиваемата страна Т.Ю. е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Адв.Т. се легитимира с пълномощно от 04.06.2009 г , което е нотариално заверено и 1 представлява официален документ . На практика въззивната жалба е бланкетна и в нея няма относими доводи , а само клевети .

Въззивната жалба е допустима. Процесното решение е връчено на въззивника на 20.05.2021 г и е обжалвано в срок на 01.06.2021 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд е длъжен служебно да даде и съответната правна квалификация на исковете.

За да уважи исковете СРС е приел , че /според СГЕ/ пълномощно №15-348 от 29.06.2015 г на С.Н.К. – нотариус в гр.Москва не е подписано от ищцата и е нищожно поради липса на съгласие . Съответно и договор от 15.09.2015 г за прехвърляне на дружествени дялове в „П.“ ЕООД между ищцата и Б. поради „невалидно волеизявление“ на ищцата-продавач , също е нищожно поради липса на съгласие .

Решението на СРС е частично недопустимо и частично неправилно в обжалваната част .

Решението на СРС е частично недопустимо поради липса на правен интерес в частта , в която е разгледан иск на Т. П. ЮР. срещу КР. Д. Б. ЕГН ********** от гр.София за нищожност /висяща недействителност/ на пълномощно №15-348 от 29.06.2015 г на С.Н.К. – нотариус в гр.Москва. Видно от пълномощното упълномощител по него е Ю. , но упълномощено лице е не Б. , а е другият ответник пред СРС - ХР. Л. В. . Следователно липсва правен интерес от предявяване на процесния иск срещу Б. като ответник , още повече , че за сключване на договора за прехвърляне на дружествени дялове Х.В. е преупълномощил друго лице – Р.Г. . Б. евентуално е могло да бъде привлечен като трето лице помагач от ищцата по реда на чл.219 ал.1 ГПК по иска срещу Х.В. , но това не е сторено пред СРС . В посочената част решението на СРС трябва да се обезсили и производството по иска да се прекрати .

В останалата обжалвана част решението на СРС е допустимо, но неправилно . Въззивникът не представя доказателства , че нотариално завереното пълномощно от 04.06.2009 г , с което ищцата е упълномощила адв.М. Т. и адв.С.Б. да я представляват /включително и пред съда/ не е подписано от ищцата . Същото е официален документ и се счита за истинско до доказване на обратното от въззивника – чл.179 ал.1 ГПК . Законът не предвижда срок за пълномощните , а такъв не е посочен във въпросното пълномощно . Следователно няма 2 данни за прекратяване на представителната власт по пълномощното и трябва да се приеме , че пълномощното все още е в сила .

В допустимата си част решението на СРС е неправилно поради неправилна правна квалификация . Първоинстанционният съд е квалифицирал иска за „нищожност“ на договор от 15.09.2015 г за прехвърляне на дружествени дялове в „П.“ ЕООД между ищцата и Б. – поради липса на представителна власт на преупълномощения Р.Г. - по чл.26 ал.2 ЗЗД иск за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие . Така приетото противоречи на трайната практика на ВКС и на т.2 от Тълкувателно решение №5 от 12.12.2016 г по тълк.дело № 5/2014 г, ОСГТК на ВКС според което договор, сключен от лице, действало като представител без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Последиците настъпват ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42 ал.2 ЗЗД . Изрично в мотивите на тълкувателното решение е посочено , че липсата на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2, пр.2 ЗЗД е различен тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. "съзнавана липса на съгласие" (например - изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни). Този порок е непоправим и непреодолим - за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново.

В случая с оглед твърденията в молбите-уточнения от 08.03.2017 г и 07.04.2017 г /с характер на искова молба и уточнение/ искът трябва да се квалифицира като такъв по чл.42 ал.2 ЗЗД за обявяване за недействителен на договора за прехвърляне на дружествени дялове .

Разгледан по същество искът е основателен – изслушаната пред СРС СГЕ установява , че пълномощно №15-348 от 29.06.2015 г на С.Н.К. – нотариус в гр.Москва не е подписано от ищцата . Съответно липсва представителна власт на преупълномощения Р.Г. да продаде дружествените дялове на ищцата , както и действията на Г. не са потвърдени от последната .

Не е необходимо недействително /липсващо/ пълномощно да бъде „оттеглено“.

Действително , въпросното пълномощно на руския нотариус е официален документ и по силата на чл.12 от Договора за правна помощ между НРБ /сега РБ/ и СССР /сега Руската Федерация/ за него не се изисква заверка от МВнР. Но доказателствената сила на нотариалното удостоверение – че пълномощното е подписано от ищцата - е надлежно оборена с изслушаната пред СРС СГЕ , която доказва обратното . Не е необходимо да се изследва подписа на руския нотариус , тъй като представителната власт произтича от писменото изявление на упълномощителя , а не от обореното нотариално удостоверяване .

Налага се изводът , че след частична отмяна на решението на СРС в посочената част , трябва да се уважи иска при надлежната правна квалификация по чл.42 ал.2 ЗЗД .

С оглед изхода на делото и поради неправилна правна квалификация решението на СРС трябва да се отмени и в частта за разноските , в която Б. е осъден да заплати на Ю. 1230,55 лева разноски пред СРС . Ю. има право на 615,28 лева разноски пред СРС и на 400 лева разноски пред СГС .

3

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №20106321 от 27.04.2021 г постановено по гр.д.№23384/20 г на СРС , 78 състав , в частта , с която по иск на Т. П. ЮР. , гражданка на Руската федерация , родена на ********** г с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД във вр.чл.44 ЗЗД е признато за установено спрямо КР. Д. Б. ЕГН ********** от гр.София , че пълномощно №15-348 от 29.06.2015 г на С.Н.К. – нотариус в гр.Москва е нищожно поради липса на съгласие и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск .

ОТМЕНЯ решение №20106321 от 27.04.2021 г постановено по гр.д.№23384/20 г на СРС , 78 състав , в частта , с която по иск на Т. П. ЮР. , гражданка на Руската федерация , родена на ********** г с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД е признато за установено спрямо КР. Д.

Б. ЕГН ********** от гр.София , че договор от 15.09.2015 г за прехвърляне на дружествени дялове в „П.“ ЕООД между ищцата и Б. е нищожен поради липса на съгласие ; както и в частта , в която КР. Д. Б. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на Т. П. ЮР. , гражданка на Руската федерация , родена на ********** г 1230,55 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по иск на Т. П. ЮР. , гражданка на Руската федерация , родена на ********** г с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД срещу КР. Д. Б. ЕГН ********** от гр.София ; договор от 15.09.2015 г за прехвърляне на дружествени дялове в „П.“ ЕООД между ищцата и Б. ; поради липса на представителна власт .

ОСЪЖДА КР. Д. Б. ЕГН ********** от гр.София да заплати на Т. П. ЮР. , гражданка на Руската федерация , родена на ********** г сумата от 615,28 лева разноски пред СРС и 400 лева разноски пред СГС .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4