Решение № 447 от 28.10.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Русе, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20244500500499 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на С. Д. М., чрез особения представител адв. Л. В., против решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№ 3778/2023г., с което са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за установено, че жалобоподателят дължи претендираните суми по процесните договори за мобилни услуги.

Излагат се оплаквания за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила и се иска да бъде отменено от въззивния съд в и се отхвърлят изцяло предявените претенции.

Насрещната страна е подала отговор на въззивната жалба. В него излага становище за нейната неоснователност, счита решението за правилно и законосъобразно и иска да бъде потвърдено.

Въззивната инстанция, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, и на правилността му, с оглед заявеното във въззивната жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Решението е валидно и допустимо.

С решението си първоинстанционния т съд е уважил предявените 1 исковете за установяване вземания на „ Йеттел България“ЕАД, произтичащи от договори за мобилни услуги, за които била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.

От фактическа страна по делото е установено следното :

По заявление на ищеца по гр. д. №1965/2023 г. на РРС е издадена Заповед № 1016/18.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която е разпоредено на длъжника С. Д. М. да заплати сумата от 589,63 лева, представляваща главница и неустойка, ведно със законната лихва за периода от 12.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

Между страните по делото били сключени следните договори:

1. Договор за мобилни услуги № 620122108/25.06.2018 г., съгласно който на ответницата бил предоставен мобилен номер ***.

2. Договор за мобилни услуги № 622357447/18.10.2019 г., съгласно който на ответницата бил предоставен мобилен номер *** със стандартна месечна абонаментна такса 10,99 лева с вкл. ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 8,99 лева с вкл. ДДС.

3. Допълнително споразумение № 038233451/26.05.2020 г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер ***, съгласно което за мобилен номер *** влязъл в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 33,99 лева с вкл. ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 30,99 лева с вкл. ДДС.

Ответницата не заплатила задължението си по посочените договори, представляващи месечни абонаментни такси и използвани услуги в общ размер на 484.59лева, поради което правилно районният съд приел, че в тази част претенцията следва да се уважи.

По отношение на сумата 134.73 лева, претендирана като неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за предпочетени номера *** и *** въззивната инстанция не споделя съображенията на първоинстанционния съд, че се дължи на ищеца. Съгласно чл.92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Неустойката притежава обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и когато е уговорена извън тях, е налице накърняване на добрите нрави, т.е уговорените клаузи за неустойка имат неравноправен характер. В настоящия случай, в договорите е предвидено, че при прекратяване по вина на потребителя, последният следва да заплати неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три; отстъпките от абонаментния план за оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва, т.е. ако потребителят се възползва от възможността да 2 прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Договорите, и представените приложения –ценова листа, са бланкови. Съдържанието им не е предварително договорено между страните и потребителят обективно не е имал възможност да влияе върху техните разпоредби /напр.да откаже клаузата за неустойка или същата да бъде в по-нисък размер/, т.е. клаузите им не са индивидуално уговорени. Това налага извод, че търговецът се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всяка от страните ще поеме.

Ето защо, с оглед неравноправния характер на клаузите за неустойка, претенцията за последната се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли, като обжалваното решение в частта, с която е признато, че се дължи неустойка по процесните договори, се отмени, ведно с частта за разноските.

По разноските : Като съобрази цената на исковете, вида на производството, фактическата му и правна сложност, конкретно извършените от адвоката на ищцовото дружество процесуални действие / вкл. и неучастие в о.с.з./, съдът намира, че адв.възнаграждение за заповедното производство следва да е 100 лева, а за първоинстнационното – 150 лева, за въззивното не е претендирано. Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца в първата инстанция съразмерно на уважените претенции сторените разноски пред РРС / 250 лева за възнаграждение на особен представител, 175 лева д.такса, 150 лева адв.хонорар / – 466 лева, в заповедното производство / 25 лева д.т. и 100 лева адв.възнаграждение / – 101 лева, за въззивната инстанция / 250 лева за особен представител / - 202 лева.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 539/21.04.2024г., постановено по гр.д. № 3778/2023г. по описа на Русенския районен съд, В ЧАСТТА, с която е уважен искът на

„ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище гр.София, против С. Д. М. от гр. Русе, ЕГН **********, за признаване за установено дължимостта на сумата 134,73 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги за предпочетени номера *** и *** за което е издадена Заповед за изпълнение №

1016/18.04.2023г. по ч.гр.д. № 1965/2023г. на РРС, както и в частта за разноските, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА за признаване за установено, на основание чл.422 от 3

ГПК, че С. Д. М. от гр. Русе, ЕГН **********, дължи на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283, сумата 134,73 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги за предпочетени номера *** и *** ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.04.2023 г. до изплащането й, за което е издадена Заповед за изпълнение №

1016/18.04.2023г. по ч.гр.д. № 1965/2023г. на РРС .

ОСЪЖДА С. Д. М. от гр. Русе, ЕГН **********, ДА ПЛАТИ на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище гр.София сумата от 769 лева деловодни разноски.

Потвърждава решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4